Пластмасова вяра

Източник: AlterMedia Romania

Разхождаш се по улиците на един нов град в една нова страна, радваш се на нови неща. Правиш снимки, пиеш сок – нищо необичайно за съботната следобедна разходка със семейството. Впечатлен си от културното разнообразие, разискваш интересни теми със съпругата си, гориш от нетърпение да видиш изложбата на открито на Nathan Square. И понеже си по-подготвен от други, можеш да видиш изкуството и в различните проявления на градския живот. С жажда се оглеждаш наоколо в безистените, в прозорците на къщите, в обзавеждането, в облеклото на хората, в стените, изпъстрени от графити, разглеждаш витрините или правиш "window shopping", както казват тук, коментираш разпалено причудливите предмети, за които хората са готови да дадат парите си.

От една витрина те гледа кукла, която те изкарва от полусъненото състояние и следобедната жега на Торонто. Сред множество пластмасови лъжици, алуминиеви тенджери, пазарски чанти с различна големина и малки колелета, нещо те кара да обсъдиш нещата, които си видял с малко по-различен тон, въпреки че първо би изпил една бира.

***

"Jesus action figure" (движеща се фигура на Иисус) пишеше на пакета, който привлече вниманието ми. Под прозрачния капак на кутията съсредоточено ме гледаше една кукла на Христос. Раменете и лактите на куклата бяха подвижни. Както разбрах по-късно, това е направено, за да може куклата да вдига драматично ръцете си към небето.

Мисля, че съвременният човек има склонност да опошлява всичко – от традиционния мит до свещеното и религиозното. Опитва се, може би от идеологически или от комерсиални мотиви, да намали важността на концепции и персонажи, за да може по-късно да ги предложи на пазара, заедно с банални герои или по друг начин казано, заедно с куклата Барби и човека-паяк, там, на пазара, да застане и кукла на Христос. Тези предмети са предназначени за деца, но разбираш, че не се използват само за игра, а също така са колекционирани от възрастни, които смятат, че колекционирането на тези "action figures" са артистичен акт.

Във връзка с това, от една статия на "Тhe Economist" разбрах, че миналата седмица се е разпространявал мобилният апарат iPhone на Apple, преименуван в "Jesus phone" или както четем в статията "Where would Jesus queue?". Към края на същата статия има и коментар, че "дори телефонът на Христос има кусури", защото 500 000-тe индивида, купили си вълшебния телефон, блокирали оператора АТ&Т, претоварен от фанатиците, които останали така или иначе разочаровани, тъй като така и не успели да изхарчат дадените им безплатни разговори в размер на 500 долара.

Накратко, тъй като достатъчно вече е написано, аз единствено може би ще повторя неща, казани много по-добре от други – че началото е поставено доста отдавна от Иуда, имащ комерсиално отношение към личността на Христос. В по-близко време в една flower-power-rock опера Христос стана суперзвезда. И въпреки това, Неговите отпечатъци липсват в алеята на знаменитостите в Холивуд.

Още по-скорошно събитие или "спускане" на малките хора в големите продажби, беше “Шифърът на Леонардо”, където Христос има семейство – един прекрасен разказ за човешка любов, породила коментари от рода "защо да не дадем право на Христос да има един нормален живот; защо да е било невъзможно да се влюби?". Когато това e останaло от разбирането на живота и учението Христови, за хората става нормално вече заедно със спорта, колите, политиката, да си разясняват Христос чрез ероса.

По-късно се разтърсих в интернет и открих още "action figures" на Христос, заедно с едно филмче, в което децата измъчваха куклата на Христос в YouTube.com. Можете да се забавлявате (някои да се натъжите) с направената от мен селекция.

Заключението на това ниво, както казваше един приятел, на този скок в пространството би могло да ни хване неподготвени, с повреден парашут, рискувайки да нямаме никого над нас. От тук до това да се опитваме да заемем Христовото място има една крачка. Ще се намери някой, който да реши, че мястото е вакантно, тъй като Христос през повечето време е на турне. Вече е направен втори филм, в който някой си играе на Господ (Отец този път) за един ден. Става въпрос за едно безкрайно високомерие и дори когато в края на филма, в стила на американския хепиенд човек си дава сметка за собственото безсилие, се хващат с Бога за гушите, все едно са колеги.

И всичко това във време, когато в арабския свят хората излязоха на улицата за нещо много по-малко, когато един белгийски таблоид публикува карикатура на Аллах.

В крайна сметка не знам дали е добре или зле Бог Отец и Иисус Христос да бъдат представяни по този начин. Може би трябва да се радват, че им се прави безплатна реклама?!

А между другото и вие може да си купите по някоя "talking action figure" на Иисус или Айнщайн от аmazon.com (а ако искате да ви излязат по-евтино, може да ги купите заедно само за 57, 98$).