По плодовете ще познаете дървото

Доклад от проведената в Русе богословска дискусия “Божият народ в Църквата”.

Делата обикновено са проявление на едно истинско обръщане, те са свидетелство за силна вътрешна промяна. Хората с лекота могат да говорят различни неща или да се впускат в размишления за собственото си праведност и благоприличие. Думите излизат лесно, а в основата на философските дебати на религиозни теми често са стремежът за демонстриране на интелектуално превъзходство и подхранване на личното его. Но действието изисква концентрирано усилие на волята и жертване на собственото удобство, време и средства. За да направим нещо ние задължително трябва да се откажем от нещо друго – в много случаи удоволствия и приятни неща. Действието може да се определи и като изпитание, като тест, който показва дали мислите и думите не са просто самозалъгване или роля, която играем пред други хора. Постъпките ни са огледало, което показва дали печелим битките си в духовните измерения. Делата имат свойството да показват нашата истинска същност, те са нещото, което остава след нас и свидетелства за нас. Казано по друг начин, те са средството да въплътим душата си в материалния свят. Ако Исус Христос беше само казал, че е готов да се жертва за всички хора защото ги обича безгранично много, това едва ли щеше да бъде достатъчно за спасението и обновлението на милионите хора, които повярват и приемат тази жертва. Но Той извървя целия път до Голгота, остави делата да говорят за Него и за Неговото царство. Той показа, че пътят към възкресението минава през обичта към другите до степен на саможертва. Саможертва не на думи, не в мислите, а реална саможертва изразяваща се в нашите постъпки.

Работата и действията са проявление и на творческата искра вложена в нас от нашия Създател. Чрез делата си човек става творец, уподобява се на Бога и създава едно ново битие, черпейки вдъхновение от дълбините на сърцето си. Малко неща могат да се сравнят с удовлетворението, което изпитва човек от това да сътвори нещо хубаво, в което оставя частица от душата си. Ние сме призвани да бъдем творци и да владеем над този свят и средството за да постигнем това са делата ни. Чрез тях ние израстваме като личности, развиваме характера си и използваме пълноценно дарбите си, които са ни предоставени от Господ. Действията са понякога единствения начин да победим страховете и съмненията си, да преодолеем изкушения и да се освободим от поробващи вредни навици.

Живеейки в материален свят ние сме длъжни според възможностите си да търсим и изпълняваме Божията воля, а именно чрез постъпките си ставаме проводници на волята Му. Когато си помислим, че нещо трябва да бъде направено, защото това би било желанието на нашия Създател, ние трябва да се захванем на работа и да направим така, че това нещо да се случи. Най-вероятно точно ние сме хората, които Господ желае да използва за да се изпълни волята Му. Каква по-грандиозна и свята роля от това да сме съработници на Божиите дела!  И тук се намесва свободната воля – нашето най-голямо благословение, но също така и най-голямо проклятие. Ако ние човеците бяхме поставени в подчинено положение и нямахме възможността да избираме какво да правим с живота си, тогава действията ни нямаше да имат никаква стойност – ние щяхме да бъдем безропотни изпълнители на чужда за нас воля, жалки кукли на конци. Но свободата, с която ни е дарил Господ, придава неимоверна значимост на постъпките ни – защото те са нашия личен избор, те са нашия малък подвиг, те са и нашия най- страшен обвинител. Ние дължим всеки миг от съществуването си на Божията милост и въпреки това имаме възможността да дадем своя личен принос, своето малко участие за да се изпълни волята на нашия Творец. Най-прекрасните и благородни чувства са доброволни и изразяват свободата ни – и само като такива те могат да бъдат велики и святи. Любовта и приятелството са свободен избор и не могат да бъдат користно или чрез принуда спечелени – чрез тях човек дава свободно нещо, което е невъзможно да бъде получено по какъвто и да било друг начин. По подобен начин често човек чрез действията си демонстрира обичта си или към Господ или към себе си. А делата принесени в свята жертва на Бог имат пречистващата и преобразяваща сила да доближат човек до първоначалния му образ на  ”образ и подобие” на Бога (Бит. 1:26).

Делата не трябва да бъдат и самоцел, ние винаги трябва да си даваме сметка за мотивите си за това, което правим. Често хората вършат много привидно добри неща за да успокоят собствената си съвест, за да демонстрират някакви добродетели или да се почувстват по-значими. Иначе казано съзнателно или не правим тези неща за себе си. Но Исус Христос казва, че не всеки, който го призовава и върши велики дела ще влезе в небесното царство, а само този, който върши волята на небесния Отец (Мат. 7:21). Затова е важно да правим редовна преоценка за кого работим и на кого служим – на собствените си интереси или на Господ. Делата ни трябва да бъдат израз на плодовете на духа,  като апостол Павел казва, че тези плодове са: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание” (Гал. 5:22-23).

В заключение искам да кажа, че делата показват приоритетите в живота ни и волята ни да следваме тези приоритети. И другият важен аспект е да вършим деата си навреме, защото нашият Спасител е казал: „Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.”. Отлагането може да е пагубно, защото един ден може да се окаже, че просто не разполагаме с време.