Синовен дълг на любов и единство

„Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;” (1 Петр. 2:23)

Съжалявам, че взимам отношение по този въпрос малко късно, но поради пътуване в Германия не ми се отдаде възможност да напиша няколко реда по въпроса, който нашумя миналата седмица и засяга моя духовен отец Велички епископ Сионий.

С голямо прискърбие и в същото време с радост лично аз гледам на обвиненията и нападките спрямо владика Сионий. С прискърбие гледам, защото съжалявам хората, които са измислили всички тези недостойни и неморални обвинения по адрес на не кого да е, а на епископ на Христовата Църква. И се радвам, защото си спомням думите на Господ: „Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят." (Йоан. 15:20) и „Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят." (Лук. 6:26).

Разбира се, мога и да не взимам писмено отношение, но това, че се петни името на моя духовен отец, който е доказал своята любов към църквата, своята безгранична преданост и саможертва към семинарията, към учителското тяло и към бъдещите кадри на православната ни българска църква, ме кара да не си затварям очите и ушите и по този начин да ставам съучастник към тези клевети.

Аз не искам да говоря за личността на дядо Сионий. Той е известна личност и всеки знае какво е направил, прави и ако е рекъл Бог ще направи за полза на църквата ни. Като човек, който познава епископ Сионий, като негов пръв духовен син, категорично заставам зад него, зад неговата невинност и чистота и гарантирам с монашеската си отговорност, че всички писания и нападки спрямо него са една лъжа, измислица и свободно тълкувание, което цели да накърни духовността и целостта та българската църква. Свободата, която в днешна България я има, съвсем отговорно заявявам – е на всяко ниво и структури разрушителна и деградивна, т.е. в този случай се цели да се създаде мнение от вида „каквато държавата, такава и църквата” и обратното. Похвалното е обаче това, че въпреки всички обвинения в неща, които не искам и да мисля, камо ли да изписвам, приписвани на един от най-достойните епископи на църквата отец Сионий, той е достатъчно отговорен, разумен и търпелив и ще преживее всичко и ще бъде като „калено злато” и „къща изградена на скала”, за да покаже на всички, че с любов и отговорност служи на народа си, на църквата си и дори на тези, които го обвиняват.

А тези, които са срещу него, неведнъж и дваж са били на неговата братска трапеза и са споделяли радости и скърби и са се ползвали от човещината и духовността му. Но като погледнем истината, ще видим, че те не бяха там от любов,  не бяха там, за да виждат милостта и любовта, а бяха там за да гледат, събират и „прецеждат комара” и ехидно като зловеща змия после да бълват своята отрова.

Бог е велик! Всяко отровно изречение и чернилка, аз съм сигурен, ще бъдат мехлем за моя духовен отец и ще го покажат като истински йерарх на Христовата Църква и той ще блесне като чиста духовна звезда на небосклона на родната ни църква – за срам и поражение на всички, които сега злосторно вдигат ръка и извисяват глас надлъж и нашир.

Подписвайки се под тези кратки слова, още веднъж отговорно заявявам, че моят духовен отец епископ Сионий е невинен и чист спрямо всички мрачни и лукави твърдения и писания. За съжаление, истината е, че църквата ни никога не застава зад своите хора, клирици, монаси и монахини и всеки трябва да се спасява поединично, както Бог го учи, като че ли сме осиновени и доведени – дотам, че всеки се обособява „партийно” според „силните на деня”, но и това е изпитание, което се надявам с времето да се промени. Светият пророк казва: „Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; Защото истината падна на площада, и правотата не може да влезе." (Исая 59:14) Дано придобием сърдечност като православни християни, да се занимаваме с делото Господне, а да страним от сплетни, хули, отровни постъпки, които не са достойни за мисъл, камо ли да бъдат основа за живот. Защото знаем, че в братолюбието е вярата и в единството  – Христос.

С любов към всички,
Архимандрит Поликарп