Благата вест

А вярвате ли в Непорочното зачатие?…

„Наистина ли вярваш в историята за непорочното зачатие?“ Случвало се е да ми зададат този въпрос, който да повлече със себе си дълъг спор…

Днес много хора казват, че с цялото си сърце приемат духовните принципи, проповядвани от Иисус, но не могат да повярват в историята за Непорочното зачатие, нито пък в реалността на Възкресението. Според изследване на религиозните нагласи в Австрия, проведено през 2009 г., 28% от анкетираните декларират, че вярват във Възкресението на Христос, а едва 14% от австрийците приемат, че Иисус е заченат непорочно. Ако на българска почва се направи аналогично проучване, можем би резултатът ще бъде в още по-голяма полза за скептиците. В техните очи религиозната идея за непорочно заченалата Дева звучи като красив символ на чистота, зад който се крие една небивалица. Всъщност този скептицизъм е съществувал още преди векове, в периода на ранното християнство, когато се появяват разкази, замесващи Пресветата Дева в тайна връзка с римски войник на име Пандера (Пантера). Тази прагматична нехристиянска версия в един момент дори е използвана от някои идеолози на нацизма, които обявяват този мъж за войник с немски корени и оттук привиждат арийски произход в Иисус.

Действително много от новозаветните истории изглеждат коя от коя по-невъзможни според законите на материята. Може би ще прозвучи парадоксално, но според евангелските думи Божието чудо има свойството не да игнорира рациото, а да „вразумява“ човека, чието сърце не се е „вкаменило“ (Марк 6:52), да го води към прозрение. То повдига завесата към небесния свят и чрез Откровението си напомня, че всяка физическа закономерност далеч не е константна величина, а е изненадващо изменчива. Чудото не само „измерва“ вярата в сърцето, но провокира и силата на интелекта да се учи да разпознава автентичната истина, защото… не всяко чудо е от Бога.

Благовещението е празник, почитан от всички християнски деноминации. Но любопитното е, че и за мюсюлманите, които не признават Христос за Божи Син, непорочното зачатие на Дева Мария е факт и е споменато в Корана. Ето какво гласи един пасаж от свещената книга на исляма, в който ангелите проговарят на Мария: „О, Мариам, Аллах те избра над жените от народите!”. А когато самата Мария запитва учудена как ще стане майка, след като не се е докосвала до мъж, тя получава отговора: ”Аллах сътворява, каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: „Бъди” и то става.“ (Сура 3, аяти 45-47).

Както Възкресението е живата същност на Христовото учение, така и Непорочното зачатие е знаково за силата на вярата. Това е запечатано и в самия й Символ: ”…Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек…” Благовещението възвестява една голяма мистерия, за която говори свети Андрей Критски: „Съществуващият преди вечността сега ще бъде подвластен на времето”. Всъщност самият свети Андрей преживява чудно събитие едва на 7-годишна възраст – той е бил ням, но един ден, след причастие, проговаря. Нека днес говорим за Божиите чудеса, като посрещнем с благодарност тайната на Непорочното зачатие, свързана с Началото на нашето спасение.