Благовещение



  „…радвай се, благодатна! Господ е с тебе;

 благословена си ти между жените!“

От древни времена цялото човечество, в лицето на богоизбрания народ, очакваше обещания Месия. Спасителя, за когото говорѝха пророците и когото псалмопевецът цар Давид, по Божие вдъхновение възпя, казвайки: „Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина; ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих“ (Псалтир  1:6,7).

В началото на  светата Четиридесетница (Великия пост), когато всеки истински християнин усилва молитвата си чрез духовен и телесен пост, Светата  Църква ни утешава,  като припомня  едно събитие – величаво и радостно – празникът Благовещение. Той лежи в основата на нашето спасение.  Денят, в който Ангелът Божий известил на пресветата Дева Мария за скорошното явяване на Спасителя. Архангел Гавриил,  който донесе вестта за раждането на Предтечата Йоан, сега бил пратен при чистата Девица Мариам, за да изрече чудните небесни слова: „радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените! …не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лука 1:28-35).

Смутена от тези думи,  Мариам казала: „…как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“. Но Ангелът ѝ  отвърнал: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“.

Животът на всекиго от нас е пример. Независимо дали осъзнаваме това, или не. Радостно е, когато примерът е добър. Трагично е тогава, когато примерът е лош; за жалост видно е, че лошият пример привлича повече от добрия. Жалко е, че лошите примери преобладават. ,Те рушат доверието и погубват вдъхновението и ентусиазма на хората.

И в наши дни, и в историческото минало ние съзираме добрите житейски примери навсякъде, където откриваме братолюбие, жертвоготовност, милосърдие и любов, с две думи – грижа за ближния. И обратно. Там където са налице егоизмът, егоцентризмът, самолюбието, самодостатъчността, гордостта, лъжата и беззаконието – там лошите примери са безброй!

Ние, православните християни, имаме пред себе си най-величавите примери за подражание: св. Богородица и светиите! Във всички тях, особено и най-вече в лицето на Дева Мария, ако се постараем и умъдрим, ще открием живи, практически и реални норми и правила за подражание. И тогава неминуемо ще разберем, че самолюбието, егоизмът и грижата за себе си са рушителите на нашия свят. Че те ни лишават от духовното богатство и райската радост. Че именно те правят сърцата ни корави, а душите ни – безплодни и кухи!

Без много усилия се вижда, че днес хората не търсят вечните и неизменни нравствени стойности на живота и, поради незнание, пренебрегват свещената история на Писанието. А именно оттам всички можем да почерпим добър опит за себе си и да се научим на любов и грижа за ближния.

Както свидетелства дееписателят, малката Мариам се родила, когато нейните родители били на преклонна възраст. Приемайки от Бога своето чудно дете, те го посветили на Бога и от съвсем ранна възраст светата Дева, под зоркия  поглед на свещенослужителите, постоянно пребивавала в храма.

Отклонявайки се от основната тема, ще споделя една мисъл, която в миналото ме затрогна – по отношение на „пребиваването в храма“. Тя е свързана най-вече с тези, които посещават богослужението в църквата. А именно – за един човек, който казвал открито на всички тях, че те не вярват в Бога. Когато го попитали защо мисли така, той отговорил: „Ако вие наистина вярвахте, че Христос е там, на Престола в храма, вие никога нямаше да си тръгвате оттам!“

Светата Дева прекарала цялото си детство – до пълнолетие в храма, където постоянното ѝ занимание било четенето на свещените книги.

Като посветена на Бога, тя  сама  пожелала да остане девойка. Но сред йудеите нямало такъв обичай. Затова, за да се спази традицията, я сгодили за стареца Йосиф, който бил неин сродник. Тя заживяла в неговия дом, заедно с дъщерите му. Там кротко се занимавала с ръкоделие и домакинство, а най-много време отделяла отново за любимото си  занимание – да чете и изучава свещените книги.

Точно в един такъв момент, когато чела пророчеството на Исая, където се говорело за идването на Месията и за раждането Му от Девицата, тя дълбоко в себе си мечтаела да стане свидетел на това събитие и да бъде, макар и последната, нейна слугиня.

Ето че заради неизследимия Божий промисъл и заради нейното смирение, Бог я определи не само да стане свидетел на тези славни времена, но и самата тя да се удостои да бъде Богородица.

Божествената тайна на боговъплъщението, неразгадана от човешкия разум, но близка и понятна за вярващото сърце, се изпълни на този ден. Затова точно след девет месеца, на 25-ти декември, ние ще празнуваме рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос.

Преживяла земния живот и кръстните страдания на своя Божествен Син, Светата Дева доживяла преклонна възраст. Тя пазела всичко видяно и чуто „в сърцето си“, и била живото доказателство за Христос. Хора от цял свят се стичали, за да я видят.

Освен това тя живеела на Сионския хълм в Йерусалим. Само за кратко, през време на първите гонения над християните, тя заминала за Ефес, където проповядвал св. Йоан Богослов.

Преданието разказва, че тогава Пречистата посетила  Атонския полуостров, който поискала от Бога за своя градина, както и остров Кипър, където възкресеният Лазар бил епископ.

Св. Игнатий Богоносец  – детето, което Христос взел на ръце, като с него дал пример за смирение, детско чистосърдечие и незлобливост, в едно свое писмо пише: „Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я̀ не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена“.

Ето  пример за подражание,  особено през времето на усилена молитва и пост! Пример, който да ни накара да се замислим повече за другите, отколкото за себе си, но не както досега; правейки за тях не това, което ние искаме, а това, което искат те!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...