Нещо като благодарствено писмо

…или една споделена радост

Шепа добри намерения, една година тихо очакване, искрена обич в Христа, и една радост, която не бива да остане несподелена – така в едно изречение мога да опиша онова, което се случи в Хамбург и Берлин преди седмица.

По покана на българските православни църковни общини в Берлин и в Хамбург, от 20 до 24 май в Германия гостува Пламен Сивов – български поет и музикант, директор на една от най-големите български православни организации, фондация „Покров Богородичен“. Повода беше празникът на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, който българите отбелязват и като ден на своята култура и просвета.

Пламен Сивов изнесе два музикално-поетични спектакъла за българските общности в Германия, с изпълнения на авторска музика, под наслов „Ако повярваш“ – на 21 май в Берлин и на 22 май в Хамбург. Входът и за двете събития бе свободен.

Всеки може да пейстне името на Пламен Сивов в Google и да научи нещо повече за него, всеки може да чуе неговите песни на www.orthomatic.net и www.tochkabg.com, но да общуваш с него лично, да усетиш трептенията на живота му можеш само като посетиш концертите на групата, с която свири; като „смъкнеш гарда“, за да обмените мисли в спокоен или разгорещен, но със сигурност сърдечен и внимателен разговор. Скромният ми личен опит в това отношение е изключително положителен.

Знаете, че ентусиазмът и любовта са основните движещи сили, които позволяват все още да има нещо, което можем да наречем българска култура; с други думи, както поетът е казал, „Пари нема, действайте“ :-).

Свикнали да чуваме гръмки благодарности, звучащи на помпозните и зрелищни концерти, продължаваме разказа си с познатите думи: Всичко това нямаше да се случи без… (тук е мястото, където ние се отказваме от цялата гръмкост и помпозност) …гостоприемството на:

– отците Юлиан и Любомир от Българската православна община „Св. цар Борис Покръстител“, по чиято покана Пламен изнесе концерта си в Берлин. Те самите отделиха сили и скромни средства при организирането на събитието;
– иподякон Тодор Барамов, докторант по химия в Берлин, който сподели студентската си квартира с Пламен и неизменно го придружаваше по време на неговия престой в Берлин и Хамбург;
– Гидо (Guido), който предостави личния си автомобил за нуждите на нашия малък „проект“;
– Светльо, който ни помогна да не се изгубим, като ни зае своя GPS;
– Явор, Ангел, Кристиян и други младежи и девойки, които доброволстваха в Хамбург, раздавайки флаери и разпространявайки информация за предстоящия концерт сред българската диаспора;
– Д-р Борис Галунски, председател на църковното настоятелство на Българска православна община „Св св. Кирил и Методий“ и останалите членове на общината, които подготвиха залата и донесоха по нещо вкусно за бюфета, на който се подкрепихме физически между литургията и концерта;
– Дидо, който ни услужи с колелото си, за да можем да разгледаме града по най-подходящия начин;
– и не на последно място – моята мила баба Кръстинка, която вечерта преди да отлети обратно за България, след едноседмичното си гостуване на моето семейство в Хамбург, каза:

– Криси, като ще имаш гости събота и неделя, дай, баба да ви сготви едно варено!

Речено-сторено – и така, с моите скъпи гости Пламен и Тодор (иподякона от Берлин) между двата концерта се сгряхме от уюта, който бабиното варено ни донесе.

Концерт в българската църква „Св. цар Борис Покръстител“ в Берлин

С една дума можем да определим нашата успешно провела се организация като „аматьорска“. Аматьорска в най-първичния и пряк смисъл на думата – от латинското amāre („да обичаш“), или както добре е преведена на български, любителска. За съжаление в наши дни думата „любов“ е изгубила своята чистота и в ушите на мнозина вече е по-скоро „мръсна дума“. Така, ако днес не правим нещо със и за пари, тоест „професионално“, то веднага изпадаме в една по-ниска, граничеща с презрението категория на аматьорите.

Колко голяма бе радостта ми от факта, че дори не се докоснахме до това усещане, което светът ни налага. Не се срамувахме от липсата на бюджет, нито ни липсваха лъскави возила и многозвездни хотели. Времето, прекарано заедно, остави незабравимото усещане за споделена радост.

Най-значимото събитие, разбира се, бе Божествената света литургия в Хамбург, в която участие взеха както Пламен, така и не малка част от публиката, дошла за концерта. За да оживим нашата вяра в Христовите думи – „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Матей 18:20), по-голямата част от черкуващите се, заедно с Пламен, пристъпихме към единение с пречистите Тяло и Кръв Христови.

Вдъхновена проповед изнесе другият наш гост, иподякон Тодор от Берлин. Какво друго ни оставаше, след като бяхме окрилени от причастието, освен да продължим да живеем вярата си?

Отец Кръстин открива концерта в Хамбург

В съседство с предоставения безвъзмездно (но за жалост временно) от Лютеранската на Българската православна църква храм, се намира уютна зала, в която енорията провежда своите след-литургийни събирания; едно наше уютно пространство за беседи и подкрепа. Тъй като нашият храм обслужва немалка територия от 4 немски федерации (провинции, области), неделните богослужения започват по-късно от обичайното – 11 ч. Така онези, които се предвижват от далеч също имат възможност да се причастят с живеещите по-близо до храма. Обикновено богослужението завършва след 13 ч. и, за да имат причастниците сили да се завърнат по домовете, се организират скромни братски трапези, на които всеки носи нещо приготвено от сърце. Такава братска трапеза предхождаше и концерта на Пламен в Хамбург.

Малко след 14 ч. залата бе изпълнена от българи и техни немски приятели; сред присъстващите имаше облечени с народни носии (може би вдъхновени от баварската традиция, която повелява на събития от особена значимост присъстващите да се пременят в носии). Няколко деца веднага се скупчиха около китарата на Пламен и бяха удостоени с честта да дръпнат по една струна, което може би и ги вдъхнови да не мръднат през следващите близо два часа от първия ред.

Публиката в Хамбург


След приветствени думи от изречени от моя скромност, Пламен започна своя разговор с българската община в Хамбург – разговор, в който се преливаха музика, поезия и разказ. Когато не останаха повече песни за бис, Пламен представи съвсем накратко и основните дейности на ръководената от него фондация „Покров Богородичен“.

С много аплодисменти и насълзени очи изразиха своята благодарност жадните за малко достъпна и чиста духовност българи, живеещи в Хамбург. Всеки се опита да задържи по нещо за себе си, което да остане и след концерта – едни искаха автограф върху дисковете на Пламен и неговата група „Точка БГ“, други търсеха някое ъгълче, за да поговорят с него, трети се усамотиха в храма пред пламъчетата на своите свещички.

Благодарен съм на Бог за радостта с която ни дари; благодарен съм на Пламен за споделената с нас Радост и Веселие в Христа; благодарен съм, защото има миряни, които съзнават своето свещеническо достойнство, с което се сдобиват чрез помазанието в кръщението.

Колко е хубаво да бъдеш свидетел на онези, които живеят своята вяра; които не се срамуват и страхуват да ползват дадените им от Бог таланти за Бога и не ги заравят в земята (виж. притчата за талантите, Матей 25:14-30). Колко е хубаво да виждаш Давидовата радост по Бога, която, окрилявана от гусли и псалтири славослови красотата и милостта Му (виж 2 Царе 6:5.).

Каква светлина и надежда дава фактът, че младите хора в българските клубове се радват на песни като „Мариам“, „Молитва“, „Човекът, Който върви по вода“… Колко е радостно да видим осъществени думите на светия апостол „И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете“ (1 Коринтяни 10:31). Колко е хубаво, сред всичките хули, клевети и безумства по адрес на Църквата (и по адрес на нейни членове поотделно), въпреки всичко, да изживеем Христовия призив: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:12).

Благодаря на Бог, за това, че ни събра в радостта Си, Благодаря на Пламен, за усилията му и на всички, които ни подкрепиха.