Борбата със стария човек



В срещите си с поклонници на Атон, един от великите старци на Светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994), обичал да повтаря: “На съда пред Бога най-голямо значение ще има това, доколко всеки един от нас се е борил със стария си човек.“ С това наставление той насочвал духовния взор на вярващите дълбоко към „вътрешното царство“ при решаване на най-важната задача, която е от значение за тяхното спасение – очистването на душата. Но това не е само негово лично богословско мнение. Когато един търсещ дух се запознае по-задълбочено с творенията на Светите отци, той открива, че тези премъдри мъже и духоносни старци не изтъкват нищо друго като така важно и значимо, както тази мъчителна битка за очистването на повредената си от първородния грях природа. Мнозина от тях в плач и покаяние са се молили само за едно – Бог да им помогне да видят греховете си. Не са искали умножаване на духовните дарби, нито са търсили някаква особена харизма, а са просили дух на искрено разкаяние. И веднага след това смирено са се молили Всемилостивият Бог да им даде достатъчно време за вътрешно очистване. Всички други елементи и насоки в духовния живот са смятали за второстепенни и дори незначителни. Отдавали са се на труд и пост, изпитване на съвестта и наблюдение на помислите, за да успеят със силата на божествената благодат да очистят  кладенеца на своите души от налепите на греха. Водени от Духа Светаго, са били пронизани от усещането, че са негодни и недостойни да застанат в светлината на Божието лице. Това не само ги е вразумявало, но и ги е ужасявало, защото са откривали колко мрак и нечистота има в душите им.

Когато човек повярва и съзнателно реши да следва Спасителя по тесния път към Царството Божие, той е обхванат от непознато дотогава усещане на неофитски плам и изпада в религиозен възторг. Възпламенен от небесния огън, се опитва да предаде живата си вяра на всички останали, за да могат и те да прогледнат и да видят онова, което той е открил. Изпълнен е с горещото желание да им предаде тази тиха лудост и да ги зарази със своето небесно вдъхновение. Но когато напредне по новия път нагоре и започне да изгражда своя личен духовен ритъм, той някак усеща в своето съкровено „Аз“ необходимостта от пречистване. И точно тогава започва неговият истински и пълноценен живот в Христа Бога, Спасителя. Външното въодушевление и патосът на възторга неусетно отстъпват на миговете на богомислие, вглеждането в личната, невидима дотогава грешна същност. Тогава открива, че не е просто грешен….а лош. Все по-дълбоко осъзнава, че е недостоен за милостта Божия и с разочарование вижда, че това е не поради някой негов недостатък, а поради цялостната му, поразена от греха природа. Това горчиво прозрение е всъщност залог за напредък в личния духовен път. Застанал пред светлината на Неговото лице, човек вижда в детайли не само големите си пукнатини, но и леките драскотини. От тези мигове зависи дали със силата на свободната си воля ще се насочи към следващите важни стъпки на очистване и просветление. Това са най-тихите часове на дълбинни прозрения и разговори с Бога във „вътрешната стаичка“, които определят решаващите, фундаменталните въпроси за бъдещето му като човек и християнин. Но ако обича истински Царя на Любовта и Мира – Христос, той утихва, смирява се и се взира навътре, към неизследваните тайни на своята личност. Започва да копае дълбоко и да изхвърля от себе си всичко гнило, низко и недостойно. Всичко „човешко, твърде човешко“.

Велико нещо е да видиш своя недостоен „Аз“ в съвършенството на Неговото огледало. Изискват се много сили и дръзновение да се опиташ да пресушиш блатото дълбоко в теб и да го превърнеш в цъфтяща градина. Но всеки отдаден на този духовен подвиг с болка разбира, че потопен в своята немощ, не може нищо да стори, и ужасен от това откритие, издига погледа си нагоре и търси всепобеждаващата Божия благодат. В това гранично състояние на трепет и тревога, напускайки личния си ад, устремил се със стон и въздишка към своя бъдещ рай, той осъзнава истинската драма на своето освобождение, и усещайки първите лъчи на помощта „свише“, възкликва като св. Павел: “Силата ми се в немощ напълно проявява!“ (2 Кор.12). Искрено търсил и отдал се на Спасителя, разпалва огъня на своята вяра, мобилизира всичките си сили и търси спасение в Неговата прегръдка. Тогава с облекчение достига до прозрението, че ако има победа в духа, тя е Божия, а не негова, и всепроникващата благодат е ключът към вътрешното му възраждане. В тези мигове и той може да изрече като „апостола на народите: “Когато съм немощен, тогава съм най-силен!“ (2 Кор.12:12). Но за да продължи да изживява това необяснимо за другите състояние, трябва да започне своята лична вътрешна борба, мъчителната „невидима бран“, неизбежна за всички, които искрено искат да се спасят. Навлиза в един особен свят, в който се смесват страхове, трепет и възбуда от очакването на онова, което предстои, един мистичен синтез, изпълнен със стонове и съкровени молитви.

Въцърковяването, а и изграждането на духовните добродетели е неизследимо и необяснимо, защото всеки извървява своя съкровен, специфичен за него път. Целият този процес, така мъчителен и пречистващ, Светите отци наричат метаноя (преоценка на ценностите, покаяние, преобразяване). Това е чистилище за търсещата душа, пронизана от съмнения и връхлетяна от поднебесните духове на злобата. Най-верните слуги на дявола – падналите ангели, се опитват по всякакъв начин да нарушат вътрешния мир на подвизаващия, като смущават храма на личността – душата, и искат да попречат на изграждането на чист духовен ритъм в борещите се за очистването на своите болни души. Един от най-задълбочените терапевти на Светото Православие, св. Исаак Сирин, особено ярко изразява тази дълбинна траектория на душата с признанието: „той преминава от знание в знание, като му пречат демоните, а помага благодатта!“ (“Подвижнически слова“). Това е трагична, ужасна и свята битка за най-важното, съкровището на личността – душата! Колко много е написано за великите битки и знаменитите сражения по бойните полета на света, където се разплита възелът на човешката история, а колко оскъдно малко – за вътрешните сблъсъци, които раздират един търсещ дух. А те са още по-важни, значими и решаващи… Битки съдбоносни и святи. И именно в това „свято насилие“ над себе си е величието на Светата църква, която с боговдъхновеното си учение насочва корабите на вярващите към тихото пристанище на спасението. Тя ги призовава за решителност в дългата борба като им предлага всичките си спасителни лекарства. Като всеотдайна майка се обръща с любов и грижа към тези, които са преминали „реката на обновлението“ на светото кръщение и им помага да не застиват в нехайство и леност, а да продължат да се борят последователно и неотстъпно, ползвайки всички предписани духовни упражнения. И най-важното за тях – да се молят. Да пребъдват в молитва, защото именно тя е наречена „майка на всички добродетели“. Със силата на своята нестихваща проповед Светата църква ги призовава да се възползват от нейните съкровища, като преподава с Евангелското си учение изцеряващите седем свети тайнства. Не спира да ги утешава и благославя. Изпраща им свише ангели, за да бдят и да ги пазят във всичките им пътища. Винаги е с тях и в тях, борейки се със  страховете им и казвайки обнадеждаващо: „Аз съм с Вас през всичките дни до свършека на света!“ (Мат. 28:20). Закриля пътя им от мига на съзнателното им обръщане към нея до часа на съда пред Бога! И най-важното – обещава им не само подкрепа, но и милост! Милост навсякъде и във всичко!

Но от тях иска едно – да следват духовните ѝ съвети! Всички те, които са избрали да тръгнат по трънливия път до Царството Небесно, са осъзнали какво огромно внимание и напрежение изисква следването му. Всеки истински последовател на Спасителя в един момент прозира, че би се провалил още в началото, ако не е спасяващата помощ на Божията благодат, която оживотворява, изцерява и твори! Тя, и пак тя преобразява всичко и всеки при все немощите му и личното му недостойнство. Ярки примери за това са житията на светиите, които пресъздават личните драми на онези, които са решили да изоставят пътищата на греха и са последвали Христа в святото си желание да се спасят. Те са минали през „огън и вода“, горели са хиляди пъти на кладите на своята съвест, бичувани от зли хора и демони, видими и невидими врагове. Но са успели! Победили са себе си и лукавия! Те са светилници по пътя към Неговото Царство и са образец за подражание за всички нас, обречени на бунтовете на плътта и потопени в стихиите на безкрайните битки на духа.

Светите отци препоръчват на всички, които искат да се спасят от примките на света и да очистят себе си, дори в рамките на само един ден, преди заспиване, преглеждайки събитията през деня, да изпитват себе си  и да видят греховете си в светлината на Неговото учение. Да воюват храбро и дръзновено, водени от светите ангели, и да се сражават до последен дъх, превъзмогвайки своята немощ. Още от Стария Завет ехти призивът: “Днес е денят за спасение!“ (Ис. 48:8). И той е повторен неизброимо много пъти от хилядите подвижници, не само в наставленията им, но и в личния им пример. Затова нека да напуснем удобната топлохладност, да се отърсим от състоянието на нехайство и леност, и да се борим за очистване на греховете си, за да заслужим място в Несъкрушимото Царство на Царя на Славата. В обръщането към Спасителя Христос всеки от нас е призован към тази свята борба със стария си човек, за да изобрази в себе си новия – осветен и очистен от пораженията на греха. Защото целта е освещаването на неговата душа, дух и тяло, и обожението на личността. Това е път на изповедничество и самоизпитване, но само той води до царството на вечното блаженство и затова си струва да бъде извървян, дори и мъченически, по примера на всички подвижници. Но сме длъжни да го следваме с трепет и очакване, защото сме призовани да се превърнем не само в съсъди Божии и съслужители, а и в приятели на Христос!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...