Врачанският митрополит Калиник днес чества именния си ден

„Аз съм раб Христов. Не мога без съжаление да гледам как загиват люде. Затова се старая чрез добро учение да ги обърна от тъмнина към светлина“

Св. мчн. Калиник, „Жития на светиите „, Синодално издателство, С.1974 г.

Вече 49 години са изминали, откакто 29-годишният Димитър Райчев, родом от Мъглиж, завършил с отличие семинария и Богословски факултет, е подстриган в монашество с духовното име Калиник. Неговият патрон е живял във време на гонения срещу христянството и е загинал мъченически за вярата в малоазийския град Гангра. През целия си кратък, отдаден на вярата живот, той обръщал „от тъмнина в светлина“ езичници и грешници с апостолско усърдие и последователност.

Всички, които малко или много познават служението на Врачанския архиерей смятат, че и той е обърнал много души „от светлина в тъмнина“. На 10 ноември т. г. ще се навършат 35 години от светителството му на Врачанския архипастирски престол.

Митрополит Калиник е ярка личност като духовник, общественик, книжовник, родолюбец, дипломат, отечески възпитал не само клирици, но и много миряни. Той има специализации в Русия и Швейцария и кандидатска (сега докторска) богословска титла. Врачанският епархийски архиерей е почетен гражданин на Враца (2004 г.). Посетил е в качеството си на пратеник на БПЦ редица задгранични епархии и държави. Имал е срещи на най-високо равнище с авторитетни църковни и светски лица в национален и международен мащаб.

Най-значимото събитие в досегашната му дейност на Врачански митрополит е честването на 250-тия юбилей от рождението на св. Софроний Врачански – „ангел-пазител и застъпник на Врачанска епархия и българския род“ – по негови думи – през 1989 година. Събитието е уважено от много архиереи и представители на Православни църкви и общности от различни страни, както и от научни светила. С проведения в началото на юбилейното събитие във Враца симпозиум се полагат основите на Софрониевоведението, което продължава и до днес. „Българският Златоуст“, „самотна и недостатъчно разкрита личност“, „всебългарски утешител“ – това са само част от определенията за величавата възрожденска фигура на верния последовател на преподобния Паисий Хилендарски, дадени от Врачанския митрополит. През тази година по повод 270 годишния юбилей на светеца Врачанска митрополия издаде със съдействието на спомоществователи луксозния Софрониев сборник „Ярко светило в родната история“. Редакционният съвет е в състав: Траянополски епископ Киприян, уредникът в отдел „Възраждане“ на РИМ – Враца Валерия Тарашоева, врачанският журналист, писател и общественик Илия Борисов и свещеноиконом Николай Костадинов. В изданието са поместени творби на св. Софроний, студии и слова на митрополит Калиник за подвига на яркия възрожденец като предстоятел на Врачанска епархия, както и много изследвания на водещи наши историци, литературоведи и езиковеди. В книгата са отпечатани нотните текстове и думите на „Възпев на св. Софроний Врачански“ (музика Петър Карагенов) и „Св. Софроний Врачански“ (музика Димитър Димитров).

С каквито и думи на признателност и респект към делото му да бъде поздравен дядо Калиник, все няма да могат да отразят това, което е той за миряните и клира от Врачанска епархия – администратор, любящ и взискателен като баща архипастир, настоятелен и борещ се за издигането на духовността епископ, най-вещ в каноническото право от всички сегашни български владици. За съзидателната и богата на просветителски устрем дейност на митроплит Калиник говорят малка част от словата, написани за него по повод тридесетгодишнината му на трона на Врачанска епархия в книгата „Предано служене на църквата в задъхано и бурливо време“ (2004 г.), под редакцията на Сливенския митрополит Йоаникий, негов духовен събрат.

***

Единствените икони в България на свети мчк. Калиник се намират в едноименния параклис до резиденцията на Врачанска митрополия, която се намира в прилежащата част на манастира „Св. Иван Рилски (Пусти)“ на 10 км от Враца (след кв. Бистрец). Осветен е на 29 юли 1988 г. Освен двете храмови икони и тези на Иисус Христос, св. Богородица, св. Йоан Предтеча и св. Архангел Михаил в параклиса са изобразени ликовете на много български светии: св. Кирил, св. Методий, св. Климент Охридски, св. Иван Рилски, св. Цар Борис, св. Теодосий Търновски, св. Злата Мъгленска, преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний, еп. Врачански…

Царските двери, както и иконостаса са дело на художника-дърворезбар Владимир Златков, който понастоящем е намерил блестящо творческо поприще в Германия. Златков е откритие на дядо Калиник. Плахият някога юноша е оценен по достойнство за дарованията си от тогавашния игумен на Рилската света обител архимандрит Калиник. Приет е за послушник. Художникът-резбар с благодарност и трепет си спомня и до днес ризата и истинските длета, с които бедното момче от многодетно семейство е било дарено от дядо Калиник в Рилския манастир, а сетне изучено в Художествената академия със стипендия, издействана от енергичния клирик. Реализирал е през това време многобройни поръчки. Най-крупните са иконостасите в Градешкия манастир, интериорното оформление на митрополитския дом, както и дърворезбен владишки трон, иконостасите в манастирите „Св. Иван Пустиножител“ в кв. Бистрец и в Тържишкия манастир „Св. Пророк Илия“. Винаги, когато е в България, Златков се отбива за раздумка и благослов при Врачанския митроиполит.

Още един човек, който го познава отдавна, е написал най-характерното за него. Това е магистър-фармацевт Иван Узунов, дългогодишен църковен настоятел: „Дядо Калиник не се умори да проповядва, че Бог е любов, че с тази любов трябва да се дарява ближния. Затова той е един от най-уникалните и популярни хора на Врачанска област“.

На многая и благая лета, Високопреосвещений Владико!