Възкресяването на Лазар, приятеля Господен

Идва седмицата, наречена Страстна, идват дните на Христовите страдания, на Неговото Разпятие и тридневен престой на Слънцето на правдата в страната на смъртната сянка. Но сякаш за да поемем глътка радост преди вчустването в Христовите страдания, за да предвкусим възторга на Възкресението преди горчивата чаша на мъките Христови, Църквата ни услажда с празника на възкресяването на Лазар, Божия приятел, предшестващо тържествения Вход Господен в свещения Йерусалим.

Неслучайно Лазаровден е единствената събота в годината, когато богослужението е изцяло възкресно – както подобава на неделния ден. „Господи, ето оня, когото обичаш, е болен.“(Йоан. 11:3) – така Марта и Мария, сестрите Лазарови, известяват Спасителя, Който е чест гост на техния дом.

Нещо повече – евангелист Йоан съобщава изрично, че Христос обича Лазар и сестрите му. Виждаме, че Той – Второто Лице на Света Троица, Промислителят, чрез Когото всичко е станало, Синът Божий, Единороден на Отца, се просълзява пред гроба на Лазар и тъгува, поразен от скръбта на близките.

Човешката природа на Христос не се свени да се изяви чрез състраданието и жалостта към споминалия се приятел – така, както Човеколюбецът Изкупител скърби и страда за обречения на смърт целокупен човешки род.

И друг път Господ е възкресявал (Марк 5:35-42, Лука 8:40-56, 7:11-17). И друг път народът е поразен от небивалото чудо. Да, още Илия и Елисей по милост Божия съживяваха мъртви. Но сега стоим пред гробницата на 4-дневния покойник Лазар и сетивата на всички ясно довеждат до осъзнаване трагичния факт на тлението. Марта казва: „Господи, мирише вече, защото е от четири дни..“ Зловонието на гниещата плът съпътства неизбежно нашата наследена след грехопадението смъртност.

След греха на Адам и Ева смъртта навлезе в света. Тази смърт оплячкоса Божието наследие, доброволно предало се на греха. Вкусването на забранения плод бе вкусване за смърт – наистина, докоснали се до плода на изкушението станахме смъртни, така както Бог бе предупредил първите хора (Бит. 3:3). Призвани за небесния чертог, се озовахме в тъмното и смрадно обиталище, в което ни запокити греха, и оня, който ни плени, превърнал се открай време в човекоубиец.

Невъзможно е, немислимо е, абсурдно е, но сме смъртни. Смъртен е дори онзи, когото Господ е обичал, Господният приятел Лазар, за когото Марта казва: „Господи, да беше тука, нямаше да умре…“ (Йоан. 11:21). Тя знае, че пред нея е Христос, Синът Божий, Който ще спаси света. Предусеща със сърцето, водено от обич, че щом Чудотворецът е тук, най-вероятно ще има утеха, ще има радост, ще има светлина… Но не знае, че след броени минути ще бъде свидетелка на възкресяване преди Възкресението. И дори погребалното платнище не ще може да препъне извикания от Бог Слово чрез слово покойник: „Лазаре, излез вън!“.

„Бездиханният Лазар послуша Онзи, Който му даде дихание“ – пее Църквата (3-та стихира на „Господи возвах“ на вечернята срещу Лазарова събота).

Ето това е нужно на смаяните и съсипани сестри. Ето – изобличение на ироничните юдеи, които казваха „…не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?“ (Йоан 11:37). Ето – това е нужно на поразения народ, който ще разнесе далеч вестта за небивалото чудо.Тази вест е нужна и на апостолите – най-близките, които жадуват по-скоро Месия да седне на престола на славата Си, да бъде приет подобаващо от Своя народ, и да посочи почетни места за най-приближените (Мат. 20:20-28, Марк 10:35-45). Всъщност тази вест ще е утеха за тях при ужасните изпитания, очакващи ги в близкото бъдеще.

Апостолите и всички Христови сподвижници ликуват пред божествената сила на Възкресителя. Това е потребно за тях – в близките дни след екстатичната радост при Лазаревото възкресяване, след общото „Осана“, съвсем скоро предстои заговорът, предателството, арестът, нечуваният нощен процес, хулите, обидите, насмешките, поруганието, бичуването, плесниците, храчките, венецът от тръни, багреницата на истинната слава, скръбният Голготски път, гвоздеите, проклятията на непокаялия се разбойник, гледката на майчината мъка под кръста … чак додето се стигне до Христовото „Свърши се“.

А сред измъчените и уплашени Христови чада, поразени и сломени в тия страшни часове, е и възкресеният Лазар, Господният приятел, бъдещият Кипърски епископ. Знаем от евангелист Йоан, че първосвещениците са искали и неговото убийство, защото Лазар е живият пример, че Онзи, Който е Възкресението и Животът, е силен да оживи смъртника.

Трите последващи десетилетия на епископско служение на Лазар в Кития са живата проповед на Божието всемогъщество. Всички знаят, че техният епископ е възкресеният Господен приятел. Неслучайно на саркофага му, през 9 век пренесен в Константинопол, пише само няколко думи, поразителни по лаконичност и сила: „Тук почива Лазар, Господният приятел“…

Да посрещнем Лазаровден, да отпием от възторжената радост на Христовата победа над древния човешки враг – смъртта, да ликуваме заедно със свидетелите на чудото, да триумфираме, че Словото призова от бездната и спаси похитения, да празнуваме – Бог предвъзвестява Своето Възкресение!

Изп. литература:

1. Постен Триод, I, II част, Киев, 2011.
2. Изтълкувано Евангелие от Йоана, еп. Михаил, С., 1908.
3. Литургика, арх. Авксентий, Пловдив, 2006.