Въпрос на избор

Преди време, един любопитен дякон отишъл при дългогодишен свещеник в централен градски храм и го попитал: “Отче, виждам, че при Вас се изповядват много хора… Кажете ми, как се чувствате след толкова много изповеди?“ А свещеникът се усмихнал и като въздъхнал, отговорил: “Какво да ти кажа? Вече тридесет години съм духовник и не мога да си спомня колко хора съм изповядвал… Но имай предвид, че от теб и само от теб зависи как ще се чувстваш – като баща на много деца или като кошче за душевни отпадъци. Сега е времето да ни наблюдаваш и да се учиш. И затова трябва да решиш какъв да бъдеш. Виждаш отблизо даровете и недостатъците на всеки от нас и имаш възможност да прецениш. Но запомни – изборът е твой!“

Всемогъщият и Всемилостив Бог е дал на всеки, „роден от жена“ един рядък, но и недооценяван дар – свободната воля. Тя е едновременно съкровище и проклятие. Христос Спасител никъде в Светото Евангелие не насилва човека, а го подканя. Дава му знаци, праща му ангели, говори му чрез неговия личен ангел пазител, но не го задължава да стори каквото и да било. Защото е Бог на любовта и милосърдието и цени вътрешната свобода на всяко Свое творение. Води го за ръка, в тежки мигове го носи на ръце, но не го задължава. Насърчава като любящ баща и изкусен лекар, но не го насилва с всепроникващото Си величие. Благославя и уважава неговото достойнство и го чака да изрече своето малко, но важно „да“. Във висша степен това се отнася за миряните, а и за духовниците. Тях е призвал и предопределил, и от тях очаква сами и съзнателно да принесат своята лична жертва пред Неговия Свят жертвеник. Всеки каквото иска и доколкото иска. Обръща се към всеки свой последовател с горещ зов: “Сине мой! Дай ми сърцето си! (Прит. 23:26). И от всеки от нас зависи каква част от себе си ще отдаде – цялото или донякъде. Нека всеки понесе своята отговорност и сам реши да разгори ли „небесния огън“ от благодатта или да го остави да тлее в огнището на душата си. Свещеникът е получил от дароподателя Христос даровете на Духа в различна степен и те се изявяват с различна сила, и от него зависи дали ще ги умножи и преумножи, или ще ги зарови в земята. Негов е изборът дали ще бъде способен стопанин и добър пастир на поверените му чеда и ще ги просвети по тесния път за спасение на душите им, или ще ги занемари и ще бъди нехаен и към тях и към себе си. Пастирството е несравнимо с никоя друга човешка дейност. Това не е длъжност или професия, а служение. Служба на Бог и на ближните.

За голяма част от хората свещениците са особено съсловие в обществото, които се водят на щат към съответната митрополия, получават някакви пари, ходят в храма, въртят кадилниците и припяват на някакъв полуразбираем език. Но те нямат представа не само, че свещенството е тайнство (едно от седемте на Светата Православна Църква), но и свят и неизследим завет между Бог и призованите от Него. Служба на Бога и ближния, съкровена тайна и обет за попечение и топла грижа над душите на повярвалите в Него! Свещеникът е баща и брат, приятел и другар, лекар и психотерапевт. Той е призван да бъде всичко за всички. Вярващи и невярващи, благодарни и неблагодарни, богати и бедни, стари и млади. За всяка душа, колкото и болна да е тя и в каквато и степен сатаната да я е обзел с пипалата си, свещеникът е човекът на Бога, Неговият свят сътрудник. Духовен офицер, който носи Неговите невидими пагони в битката за всяка душа. Посланик на Небето в този грешен и самопрокълнал се свят. Той е свята връзка между Твореца и творенията, посредник между Него и хората. Истинският свещеник е жертва пред олтара на Бога! Затова и обръщението към него е многозначителното, но и задължаващо – „Отче“ (татко), и той е длъжен да ни води към Всемогъщия Наш Отец – Творец на цялата вселена и на всяка твар.

В едно от своите творения, един от бележитите старци на Светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (старецът Паисий 1924-1994), отговорил на въпроса на един богослов, за това какво иска Бог от свещеника: “Това, което иска Бог от свещеника е толкова голямо, че по-добре не питай за него. Защото това дело проповядва Словото Божие в душите на хората. Божият човек, който има благодат, я предава на другите като променя плътските люде. Като ги освобождава от робството на страстите, той ги приближава до Бога и те се спасяват.“ В същата беседа се обръща и към Христовите служители с наставлението: “Като отговарям на свещениците как могат да помогнат на своите енориаши, им казвам едно – трябва да се стараят да работят над себе си. Духовната работа над себе си – това е едновременно и незабележима работа за нашите ближни, защото добрият пример говори сам за себе си. Хората като виждат добрия пример, му подражават. А като му подражават, се изправят…“ (“Свещенството не е средство за спасение“).

Както в армията примерът на офицера е знаме за воините, така и поведението на пастира е истинският носител на Божието послание. То мотивира, насочва и привежда към спасителното пристанище на Майката Църква. Превръща се в Евангелие за народа и вдъхновява хората да потърсят Христос и Неговото Несъкрушимо Царство. Времето, в което живеем, е предизвикателство и кръст за всеки, който е потопен в неговите стихии. Затова и ролята на пастира е не само значима, но и ключова за душите на всички, които искат да се спасят от примката на света. Затова нека молим Господ Бог да ни даде благодат въз благодат за да се опитаме, при всичките ни немощи и сенки на старата ни природа, да бъдем добри пастири, искрени труженици на нивата Божия и носители на заветите на Неговия Син, Царя на Мира и Любовта – Христос.