„Ето идва Дядо Мраз без подаръци за нас…“

Източник: Литературен вестник

Опитайте се да си спомните кой пръв ви е казал, че Дядо Коледа (за междинните поколения Дядо Мраз) не съществува. Нито торбата му с подаръците. Нито Снежанка. Едва ли сте се сетили сами. Някой ви го е казал. И е бил доволен. И е бил сигурен, че е прав.

И се е стигнало до нещо по-страшно – в един момент някой ви е казал, че и Господ не съществува – каквото и да сте си представяли като Господ.

Има една много интересна порода хора – най-неприятната – тези, дето умеят да доказват съществуването си на себе си и на околните, само като издават звуци и миризми и като откриват и съобщават неприятни новини и факти. Първият подвид е по-безвреден – достатъчно е да се отдалечиш и те престават да съществуват. Но от втория вид отьрваването е по-трудно – неговите представители чувстват неистова необходимост да запознаят околните с неприятните неща, които са научили или доказали. Затова те говорят високо, пишат по вестниците или издават книги. Точно такива хора съобщават на малки деца, че са осиновени и майка им и баща им не са им майка и баща. Душата на тези хора празнува в дните, в които могат да съобщят за смъртта на някой друг.

Имаше един световноизвестен литературен критик, който беше посветил живота си на това да докаже, че Шекспир, макар и гениален, е бил хомосексуалист, а пък Лорка е умрял от сифилис, а не от куршум в битка.

А наскоро едно подобно човече убедително защити тезата си, че Джокондата всъщност не се усмихва, а изглежда особено, защото зъбите й са избити от бой и странното й изражение всъщност е някаква щърбава патология.

Всеки от нас познава най-малко по един такъв човек. Дори и да не си дава сметка за това. Опитайте се да си спомните кой пръв ви е казал, че Дядо Коледа (за междинните поколения Дядо Мраз) не съществува. Нито торбата му с подаръците. Нито Снежанка. Едва ли сте се сетили сами. Някой ви го е казал. И е бил доволен. И е бил сигурен, че е прав.

И се е стигнало до нещо по-страшно – в един момент някой ви е казал, че и Господ не съществува – каквото и да сте си представяли като Господ. Разбира се, този "някой" вярва в Господ с една своя собствена, много практична вяра – за всеки случай, ако Онзи все пак съществува.

Така се е стигнало и до най-страшното – започнали са да растат деца, на които изобщо не са им казвали, че има Дядо Коледа и Господ. Само дядо Мраз, и то за кратко.

Обаче хората, които съобщават на децата, че няма Дядо Коледа и Господ, винаги пропускат да съобщят един съпътстващ факт. Той е много прост и гласи, че когато не вярваш в нещо, то наистина престава да съществува – обаче за теб. Ако си мислиш, че подаръците ги купуват роднините ти, това става истина – за теб. Ако си мислиш, че след смъртта ти има само небитие, това става истина – само за теб.

В каквото си повярвал – на него можеш да разчиташ – най-много на него.

А това, че си допуснал вече да не вярваш, се плаща. Дори и ако разбереш, че са те излъгали. Дори ако отново повярваш, че съществува поне Дядо Мраз.

Плащането се състои в това да си сигурен, че той е идвал, но не ти е оставил подарък – оставил те е сам да си го купиш.

След това идва ред да платиш и цената за това, че си решил отново да повярваш в нещо, наречено Господ. И за разлика от общата процедура с Дядо Мраз, тук всеки плаща по различен начин – по начина, в който е повярвал.