За ангелите и хората

Някои измерения на нашата вяра предизвикват особено голяма почуда и искрено недоумение в душата на един атеист. Заедно с вярата във Възкресението и в непорочното зачатие на Божията майка, на едно от първите места в класацията на „небивалите приказни истории“ се нарежда и вярата в небесните ангели.

Когато кажеш на убедения невярващ, че най-искрено вярваш в съществуването на светли невидими същества, сякаш му съобщаваш, че, макар отдавна да си завършил втори клас, в Коледната нощ още чакаш добрия Дядо Коледа с лекокрилите му елени и високоскоростната му летяща шейна. Атеистът би бил готов да приеме разказа ти за близката ти среща с извънземни, но не и това с детинската вяра в ангелите… Да, наистина християните вярваме в ангели. Не можем да гарантираме, че са с крила, само предполагаме. Но знаем, че „не се спират пред стени и врати, ключалки и печати, защото са неограничени“*. Някои християнски писатели са давали описание за това как може да са изглеждали небесните пратеници, които са се явявали в човешки образ, но тъй като са липсвали строги критерии, имало е и византийски иконописци, които са използвали по-голямата свобода на интерпретацията и за да изобразят ангелите, са заимствали от образа на древногръцката богиня на победата Нике**, с нейните къдрави коси и ефирни криле…

За вярата ни в съществуването на ангелите основания ни дават Свещеното Писание и църковното Предание, и именно в тях откриваме истинското обяснение за тази наша убеденост: ангелите са свидетелство за безпределната Божия любов към нас. Идеята, че всеки човек има свой ангел хранител ни отпраща към величието на Божия промисъл. И ако навлезем в конкретиката на съвременната ситуация, когато през 2011 г. човечеството посрещна 7-милиардното бебе, дори и най-щедрият социален министър би завидял на този „ресурс“ от небесни пратеници, от „социални работници“, които са изпратени да се погрижат за все по-бързо нарастващия брой грешни човеци на пренаселената Земя. Тази мисъл има способността за миг да изличи страха и да възцари утеха в човешкото сърце, напомняйки ни, че сме обичани, че всеки един от нас е изкупен с Кръвта на Спасителя, и нашият отговор може да бъде само един – любовта, която „покрива много грехове“ (1 Петр. 4:8)… Напомняйки ни и че с ангелите си приличаме по едно – и те, и ние сме дарени със свободна воля, и отдавна е станало време да се освободим от егоизма и гордостта си, които замъгляват сетивата ни за ангелския свят.

„Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци…“ (Лука 2:10), казва ангелът на пастирите в нощта на Христовото Рождество. Нека безбройните страхове отстъпят на единствената радост! На несломимата радост Бог да е сред нас и ние да сме с Него. Както Самият Христос обещава на Своите ученици: „ Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; и него ден няма да Ме попитате за нищо“ (Йоан. 16:22-23). Като че ли по Коледа избягваме да задаваме на близките си особено сериозни въпроси. Сякаш не искаме да нарушим тази пълнота на негласната хармония. Усещаме, че няма нужда от много обяснения, а само от онова общение, в което виждаме в лицата на любимите си хора да се отразява божествената светлина.

Много е вероятно по Коледа ангелът хранител да ви навести и да седне на вашата трапеза. Ще го видите, ако сте от малцината благословени със зрение за невидимия небесен свят, но и да не сте от тях, ще почувствате нежния полъх на крилата му. Един от благословените, удостоени да видят, е бил св. Григорий Двоеслов. Веднъж той наредил на своя помощник да покани на трапезата дванайсет странници, за да се нахранят заедно с тях, но когато всички седнали на масата, светият папа видял не дванайсет, а тринайсет непознати. Никой друг обаче, освен св. Григорий, не виждал тринайсетия мъж. По време на обяда светията наблюдавал странника, който седял на самия край на масата и забелязал, че неговото лице често се променя; той ту изглеждал като побелял старец, ту като млад мъж. След като всички станали от трапезата, св. Григорий спрял странника и го запитал за името му, а непознатият отговорил: „Името ми е чудно! Припомни си, аз съм същият този корабовладелец, който някога дойде при тебе в манастира на свети Андрей, когато ти седеше и пишеше в килията си и който получи от тебе дванайсет жълтици и сребърното блюдо, изпратено от твоята майка блажената Силвия. Знай, че от този ден, в който ти със сърдечна любов ми го даде, Господ те определи за настоятел на тази свята Църква…“. Това бил неговият ангел хранител, който му казал, че ще бъде с него през целия му живот, за да принася молитвите му пред Бога…

„Искам да няма миг, в който да ти липсва радост. Искам тя да ти се ражда „вкъщи“, а така се ражда, само ако е вътре в теб. Другото веселие не изпълва сърцето, а само изглажда челото, то е повърхностно… Най-бедните руди са на повърхността, а най-богатите са тези, чиито жили се крият дълбоко“, казва Сенека в писмо до своя приятел Луцилий. Тези думи на римския стоически философ днес можем да преобразим в християнска светлина…

Да открием в себе си и да празнуваме заедно с ангелите онази несравнима с нищо друго Радост, която се ражда единствено и само от тайната на Боговъплъщението.

* Св. Йоан Дамаскин, „Точно изложение на православната вяра“, София 1996 г., стр.80;
**“За (не)свободата на иконографа“ – разговор с иконографа проф. Георгиос Кордис, сп. „Свет“, бр.9, 2012 г.