За професор Вълчанов… Година по-късно

Апостолът ни съветва да помним нашите наставници (Евр.13:7) и това не е трудно, особено ако има с какво. Професор Славчо Вълчанов беше една многопластова и интересна личност, която не само се помни, ами не се забравя, защото естествено и непринудено се вписваше в целия църковно-обществен живот – от църковния клирос до академичната катедра, от храмовия амвон, където често проповядваше, до кабинетите на богословските школи, където преподаваше знанието за Словото Божие. И всеки основателно се впечатляваше от нещо в него – от изисканата му академичност и научна вярност до симпатичния му хумор и витиеват език.

Г-н Професорът беше умел ваятел на словото, което с лекота използваше в академичното общуване. Лекциите му бяха свещенодействия, а неговата сериозност – задължаваща. Той беше по бащински загрижен към работата на младите си колеги и проявяваше научна щедрост към всеки, който го бе попитал за нещо. Това е преживяно и усетено от всеки, който е работил с него.

Богатото творчество, което той сам събра и описа в юбилейния си сборник „Проф. д-р Славчо Вълчанов на седемдесет години“ впечатлява с обема и многообразието си – от поетични преводи на библейски книги, през исторически изследвания до библейски коментари. Всичко написано тук в периода от седемдесетте години до скоро е казано отмерено, точно и отговорно, с вярност към родната богословска традиция, с респект към най-новите постижения на знанието и с мисъл и грижовност към читателя. Как да е иначе, като сам Професорът изповядва: „(Господи,) колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.“ (Пс. 118:97)

Да, такива наставници се помнят и светла е паметта им.

Бог да прости обичния професор Славчо Вълчанов!