За св. Георги, или да се откажеш от всичко, за да придобиеш всичко

Звънът на църковни камбани отеква из целия град Яш. Влизам в първата църква, която срещам по пътя си. Опитвам се да се съсредоточа в молитвата. Зная, че празнуваме мъченическия подвиг на един воин…. Празникът на свети Георги. В богослужението за празника се казва: „Ето, възсия с благодат пролетта и Христовото Възкресение за всички заблестя; а сега заедно с тях възсиява светоносният и празнуван от всички ден на мъченика Георги; елате всички със запалени свещи светло да го отпразнуваме. ”. Пролетта означава живот, а ние, сред възраждащата се природа, скоро след празника на Христовото Възкресение, празнуваме смъртта на един мъченик. Но това всъщност е воин, който е победил смъртта и е станал безсмъртен. Дори и погледнато само от перспективата на земното – целият християнски свят говори за него, ликът му е изобразен на икони, на мозайки, на картички, на военни знамена… навсякъде.

В края на службата разбирам, че Георги е бил едва 20-годишен, когато е станал военачалник при император Диоклециан. Бил е млад, красив, доста богат и е заемал висок държавнически пост, и въпреки това не се е поколебал да се откаже от всичко това. Бил е истински свободен човек! Ако имах толкова, колкото е имал той, щях ли да бъда в състояние да оставя всичко, за да отстоявам вярата си?… Той е бил само на 20 години, на колкото съм аз сега. Ако живеех по негово време, дали щях да съм от същото тесто като него? Дали щеше да ме приеме до себе си в битка? Не знам. Но може би тук и сега имам шанс да го придобия за приятел… един свят приятел. Защото вярваме, че в своето мъченичество той е придобил безсмъртие. Наричат го Победоносец, а това значи, че е бил победител. А когато си близо до победители, може и ти да придобиеш кураж и ти да станеш победител…

На някои икони св. Георги е изобразен как убива змей. Но змейове… вече няма. Може би змеят е образ, символизиращ силата на демоните. Днес на какво би могъл да бъде символ змеят? Пак на дявола.

За свети Георги е казано, че е победил света, за да се съедини с небето, изоставил е земните съкровища и е бил въведен в небесните съкровищници. Победил е света! Именно змеят ни държи вързани за суетното в този свят и издухва идеалите ни. Светът има нужда от герои, но същевременно се бои от тях. Страх ни е от героите. Те често ни притесняват дори и след смъртта си. Притесняват ни със свидетелството на живота си, с което ни показват, че всичко е възможно. Че може да се живее и по друг начин – красиво и без компромиси със съвестта… Можело е тогава, в онези времена, но не и днес, ще кажат повечето хора.

Богослужението приключи и свещеникът започна своята проповед: „... когато Църквата канонизира някого, това не го прави светец, канонизацията идва след това. Светостта е Божие дело. С канонизацията светецът е посочен за пример на християните. Думата „канонизация”, и съответно „канон”, означава правило или модел. Модел, който да следваме по пътя ни към светостта. Румънският народ винаги е имал голяма почит към свети Георги, той винаги е бил нашият пример за следване. Затова и много хора носят неговото име. В Румъния има близо един милион души с това име или с неговите производни…“

Мисълта ми се откъсва от думите на свещеника. Мисля си за 20-годишния свети Георги и за едни известни слова: „Ако си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него. Ако си заслужава да умреш за едно нещо, си заслужава да живееш за него.“  Спомних си и за нещо, написано от група ученици, което наскоро прочетох. Едно момче беше написало, че вероятно мощите на светците не се разлагат, защото са били погребани заедно с небесата в тях. Друго дете пък беше написало, че свети Георги е бил измъчван и след това убит, но преди да предаде Богу дух, той погледнал с вяра към небето и едно небесно парченце се отчупило от висините и се сляло с душата му… Способен ли съм днес да се откажа от всичко за едно късче от небето?…

Докато вярващите се разотиваха от храма и минаваха покрай мен към изхода, в себе си повтарях една молитвена мисъл:

Помогни и на мен, свети Георги, помогни ми да разбера какво се случва с мен… I www.doxologia.ro

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова