За Църквата и нейното предназначение

Източник: Deutsche Welle

Много често в България гледаме на Църквата като на човешка институция, докато тя е богочовешки организъм – размишления на Явор Дачков по повод Възкресение Христово.

В България религията най-често се практикува като обрeд. Така наречените треби изчерпват функцията  на Църквата, както и на отношенията на голяма част от външните хора с нея. Строго погледнато тези отношения много често се основават на чисто суеверие, защото се правят без елементарно знание за значението на едно или друго църковно действие. Тайнствата на Църквата и особено главното тайнство – Евхаристията е последното за което мнозина ще се сетят, ако ги питате за предназначението на християнската Църква. Най-често тя е свързвано със социални функции, които би трябвало да се подразбират от само себе си. На Запад те са особено развити и често стават повод за сравнение и критика към Източната, Православната църква. Особено тежко става  положението когато се фокусираме върху българската. Банално е пък и не е времето да изброяваме недостатъците й. Това, върху което искам да обърна вниманието ви е основното й предназначение, а именно спасението чрез общение с Бога, и с другите й членове.  Сърцевината на това общение е светото тайнство Евхаристия. Причастяването с тялото и кръвта Христови. Това е центърът, около който се върти и построява всичко останало. Целият литургичен живот, социалните дейности и изграждането на енории се фокусира върху този център. Той дава живот и пълнота на Църквата, както и на живота в нея. Когато това тайнство не е център, когато то постепенно бива изтласквано в периферията, този живот отслабва. Видимо Църквата става немощна. Много често погрешно се мисли, че тя е такава, защото е православна или защото няма достатъчно морални свещеници, или защото държавата й пречи. Нищо подобно. Забравянето на основното й предназначение, отчуждаването от истинското общение с Бога посредством тайнството Евхаристия е причина за днешното  състояние, такова каквото го познаваме всички. Църквата не е институция. Тя е богочовешки организъм. Тази средношколска богословска формулировка е вярна. За съжаление малцина са онези, които вярват в нея. А отношението към църквата като към чисто човешка институция води след себе си познати последствия – в България то не е по-различно от отношението към останалите институции. Впрочем този проблем, не е само български. Не е и само православен. Първата година от служението на папа Бенедикт ХVІ бе посветено именно на завръщане към основите на Христовата вяра. Преоткриване на Христовата истина. За живота на Църквата –  и източната и западната благодарствената жертва е непрекъснат източник на тази вяра и свидетелство за тази истина. Христос возкресе!