Злото и психическата травма

Това, което е неизбежно в днешно време, е срещата със злото. То ни дебне на всяка крачка, въплътено в човешки или демонски образ, и предизвиква нашите сили за отпор, за противопоставяне, за надмогване на злото. Нерядко ние го откриваме и в самите себе си, понякога и в нашите близки, защото то се разпространява свободно и неуловимо тегли към себе си. Но какво е злото? В психологически план то може да се разглежда като посегателство над целостта на човека – физическа, психическа или духовна. Всяка среща със злото е травматична за човека. В зависимост от степента, в която се проявява, то предизвиква и съответна реакция у човека, който е принуден да мобилизира своите душевни сили, за да му противостои и да оцелее след неговата поява. Понякога човек капитулира пред злото и тогава сам става негов носител. Но в повечето случаи при срещата с него човек получава психическа травма, която му дава възможност психологически да се “отдели” от злото и полека-лека да надмогне последиците от него. Психическата травма е психическо сътресение (нараняване), причинено от определени преживявания или събитие, което обхваща цялата личност и поради това променя нейните психически особености.

Според Джудит Хърман “да изучаваш психическата травма означава да се изправиш лице в лице едновременно с човешката уязвимост в естествения свят и с възможностите на злото в човешката природа”. Травмиращото събитие води до дълбоки и дълготрайни промени в психичната възбудимост, емоциите, когницията и паметта. То също така разрушава конструкцията на Аз-а, която е формирана и се поддържа от взаимоотношенията с другите; разрушава системата от вярвания, която дава смисъл на човешките преживявания; нарушава вярата на жертвата в природния, закономерен ред на събитията, и я тласка в състояние на истинска криза; разрушава фундаменталното приемане на света като сигурно място, а също базисното доверие, позитивната ценност на Аз-а (по Джудит Хърман).

Първата травма на човеците е сполетяла Адам и Ева в момента на грехопадението. До този момент те са били изцяло под Божията закрила, били са невинни и не са познавали злото. Божията благодат, която е обитавала в тях, им е давала усещането за сигурност и защитеност; светът е бил за тях уютно място, в което те са се чувствали на мястото си и което е било за тях извор на познание и благодатни, красиви преживявания.

Хора и животни живеели в хармония и не се наранявали взаимно. Адам и Ева били създадени от Бога невинни, но не и неуязвими. Те трябвало да докажат верността си към Бога чрез изпитанието на забраната да ядат от дървото за познаване на добро и зло. Когато дяволът ги изкушил и те опитали от забранения плод, преживели голямо сътресение, породено от опитното преживяване на злото. Сътресението включвало промяна в съзнанието, емоциите и паметта; в същото време душите им останали без съпътстващата ги дотогава благодат, което на практика било сякаш среща с тяхната смъртност. По такъв начин изкушението, на което се поддали, ги довело до първата травма в човешката история – до среща със злото и със смъртта. Тяхното осъзнаване на голотата им след грехопадението се дължало на промяната в техните представи, породена от травматичната среща със злото – травматична, защото злото винаги показва човека уязвим, оголен, безпомощен.

След грехопадението злото и смъртта станали постоянни спътници на хората. Мнозина се отклонявали от Божия закон и насилието и убийствата станали неизменна част от човешката история. Всеки път срещата със злото в човешките отношения води до травма в човешката психика, тъй като сме уязвими пред неговата всеобхватност и мощ. Злото е необяснимо, плашещо, ирационално и изглежда непобедимо от слабите човешки сили. Когато човек се изправи срещу него, той е безпомощен. Мисля, че това са почувствали и нашите прародители, когато са се сблъскали с него. Те са усетили неговата сила, на която не са могли да противодействат по никакъв начин. Затова и целият им свят се сринал, и никой не можел да поправи това, тъй като те направили сами своя избор.

Единственият, който можел да победи злото, е нашият Господ. Само Божията сила е могла да спечели тази битка. Затова Божият план е включвал въплъщението на Бог Слово, и изкуплението чрез разпъването на Христос, последвано от славното Му Възкресение.

След като Сам Той подава ръка на падналите човеци, ситуацията с травмата, породена от злото, се променя. На хората, които се уповават на Него, Той дарява способността да печелят битките срещу злото. Иисус Христос коренно преобръща ситуацията с травмата, когато имаме упование в Него, вяра и любов. Тогава съединените с Него преживяват това, което е принципно травматично, по друг начин: като изява на любовта, която съществува между Бог и човек, независимо от всичко, което се случва на човека. Когато връзката между вярващия и Бога е силна, тя преодолява всички препятствия. Срещу любовта злото е безсилно, когато става дума за любов между Бога и човека. Тази връзка е свята и ненакърнима. (“Кой ще ни отлъчи от любовта Божия” – Рим. 8:35). Единственото, което я прави уязвима, е грехът. Но ако човек пази сърцето си чисто от зли помисли, ако той пази в сърцето си Божия закон, ако развива у себе си любовта към Бога и ближните, тогава Божията благодат го укрепява и не му позволява да падне. Тогава има условия да се развие тази здрава връзка между човека и Господа, която е способна да устои на най-потресаващото зло.

Пример за това са мъчениците. Това, което те са преживели, е по принцип дълбоко травматично – то е среща със злото, насочено към унищожаване на телата и живота им. Укрепени от Божията благодат, утешени от близката си връзка с Господа, те посрещали изтезанията за името Христово мъжествено и устоявали докрай, пребъдвайки в Него. Така нашия Господ е преобърнал ситуацията на травмата – това, което е ужасяващо, плашещо, стресиращо, обезсилващо човека, е превърнато от Него в тържество на духа. Светите мъченици толкова Го обичали, че отивали на мъчения като на сватбен пир, знаейки, че страданията за Него само ги доближават още повече до любимия Господ. Те се уповавали на силата Господня, и Господ не ги изоставял, а им дарувал мъжество и благодат, за да понесат нечовешките страдания. По този начин, свято съединени с Него чрез любов и търпение докрай, те преодолявали страха, ужаса, потреса от жестокостта, на която били подложени, и преминавали блажено в Царството Небесно. Те се оставяли в Неговите пречисти ръце, изцяло Му се доверявали, и така ставали изцяло Негови, и никакво зло не можело да ги изтръгне от Господнята десница.

Така Господ призовава всички хора да се обърнат към Него с доверие и надежда; и когато това се случи, Той изгражда моста между Бога и човека, който да доведе до укрепване на човека, устояване срещу злото и изграждане на една нова личност, пречистена и обновена, способна да общува със своя Спасител и Благодетел, способна чрез упованието в Него да преобразува травмата в нова сила…