Лесно ли е да си Христов?



Богослужението е свършило. Тишината в храма поглъща не-времието на Литургията. Носи се уханието на тамян и ти си все още в плен на небесната реалност, на срещата между теб и Бога, в чудото на Евхаристийната общност. Красиво и спокойно е и само нечии стъпки се провлачват с тежест, за да те снишат и да се върнеш тук.

Светът… Многообразен, носещ човешката упоритост и глупост. Възвисен от любов и благородство и също така пълен с низост. Свят, който ти принадлежи. Дали е лесно да си Христов в него?

Войната вилнее в своя ужас. И тя е част от този свят. Разнообразие. Странно и страшно е, че ние не осъзнаваме интимността на тази война. Тя се разкрива като най-нова, виртуална игра в телевизионните репортажи. Ние я възприемаме като своеобразна статистика на изстреляните ракети, бомби … погинали бойци. Има числа, няма съдби. И с това приключваме – влизат нови сили, битката продължава…

А ужасът, съзнателно гонен от нашето мислене, си остава реалност. Откриваме го в мига, очакващ нападението на вражеските войски, в пулсиращите широки детски очи, в болката от смъртта, събираща своята плячка. Ето го истинският епицентър на военната лудост. Някой иска да ни убеди, че тя, войната, е в промисъла Божий. Нагнетяването на многото лошотия води като логически завършек до нея – това е цинизъм! Така можем много лесно да оправдаем всяко едно убийство, нали е в промисъла Божий. Но Бог ни заповяда точно обратното – не убивай! Призвани сме да обичаме един другиго така, както той ни възлюби. Сам Господ Иисус Христос възвести в Своята проповед от планината: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:9).

Християнинът е носителят на мир, стремящ се към Царството Божие, защото то е Царство на мира. На фона на всичко това неестествено звучи нечие изказване, целящо пак да ни убеди (въобще много искат да ни убеждават в това време), че една нация е призвана да спаси света, а това носи силния усет за сектантско мислене. Друг, от позицията на своята вяра, търси светостта на тази война. И всеки еквилибрира с религиозен популизъм – това е страшно.

Има ли печеливши в една война?… Ще има герои, повечето от които няма да са между нас. Ще бъдат построени мемориали на славата и хората ще се обединяват в скръбта от смъртта. Всеки пострадал ще носи своята мъка, другите ще демонстрират разбиране и съпричастност, но той ще бъде сам, защото нещастието, развило се и като всеобщност, все пак е персонално.

Дали е лесно да си Христов днес? Бориш се да разкриеш Божия образ в теб. Показваш вярата си чрез непоправимия си оптимизъм, че човечеството все пак се учи от грешките на историята, носи в себе си морала, възвестен от небесата чрез Евангелието на Богочовека и така то, човечеството, става по-добро. Но явно за повечето хора историята се осъзнава само като една статистика, без усета за нейната трагичност. Просто статистика. Няма интимност, но има равнодушие. И глобализмът поглъща човечеството с постепенен ритъм, за да му отнеме индивидуалността. За теб е лесно да изкрещиш пред наглостта на този свят веровото си определение: аз съм православен! Трудно е да бъдеш. Не е трудно да изречеш, че Православието е свобода, която се изказва чрез любов. Трудно е да се осъзнае. Защото единствено съчетанието на свобода и любов реализира човека в неговата Божествена проекция. Битката на хора срещу хора е зов за вопиюща нужда от духовна битка с лошото и грозното на света, с врага на човешкото щастие. И тази битка не е по-лесна от физическата. Тя е битка не против Бога, а за Бога. Господ Иисус Христос донесе мир на тази земя, но той също донесе и меч – духовното оръжие на нашата вяра, за да открием войнския порив в нас, и така да бъдем войни Христови. В миговете на трудност и невъзможност ние не сме сами, а имаме помощта на Утешителя – Духът на истината. Но пленени от земното и вещественото, губим своя усет за Божественото, губим най-същностното – общението с Духа Светий. Дълбочината на този проблем разкрива бездната между нас и Бога и показва трудността на духовната битка, която ни предстои – оличностяването на човека. Смисълът на общението в Църквата е да гради личности, а личността винаги носи Божественост. Оличностяването е устрем към Бога, породен от порива на любов. Любов, която намира своята пълнота в Евхаристийното единство – Бог-човек. Войнът Христов е постоянно влюбеният, стремящ се към изживяване на Господнята среща. Той елиминира трудностите на земното и понесен от полета на Любовта троши преградите на озлоблението в този свят. Войнът Христов изживява светата Литургия като реално присъствие във вечността, където пребивава Бог. Божествената вечност, която е мястото на действие на всяка една Литургия. И там, в интимността на диалога, той проси от Небесния Отец мира, така необходим за човешката общност. Проси премахването на нашите недъзи и вярва в преобразяването на човека към добро, така както и нашият Небесен Отец вярва в това.

Войнът Христов открива смисъла на своя живот тук на земята като обожение. Да, той се стреми да бъде бог по благодат и това не е дързост и наглост, а реалност напълно осъзната и потребна за него. Реалност, открита в светостта на сомна богоизбранници, тържествуващи в Небесната Църква. Реалност, разкрита в образа на светата Дева, която надмина ангелските чинове, с което показа, че човекът не е ангелоподобен, а богоподобен. Обожение, изискващо от нас изграждането на ипостас в глъбинната тайна на Евхаристията.

Богослужението е свършило, за да продължи отново във времето. Войната, вилнееща днес, вярваме скоро ще има своя край. Но духовният стремеж на човека не трябва да свършва никога, за да няма нови войни. Тази постоянност в духовността носи усета на Вечност в този труден наш свят. Дали е лесно да си Христов днес? | Списание Мирна, бр. 20

Текстът е писан по повод бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Старичък текст, изразяващ симпатията на БПЦ към сърбите по повелята на вселенското православие. В текста има два аспекта – любовта и воинът. По какво се познава любовта, извън казаното в свещените книги? По това, че човек изпитва влечение и желание да бъде колкото се може по-дълго с обекта на своята обич, по това, че обичащият иска да направи благодеяние на обекта на своята обич,
    по това, че обичащият не иска обичаният от него да страда, да бъде нещастен и да търпи неправди в света, по това, че обичащият е готов да пожертва личен комфорт за благото на обичания, по това, че обичащият не дава ухо на хулите, лъжите и клеветите по адрес на обекта на неговата любов, по това, че иска хармония в отношенията с обекта на своята любов, по това, че иска да предпази обекта на своята любов от грешки. Ние познаваме любовта и затова, когато БПЦ ни казва, че е тихо и спокойно в храма, казваме – огромни жертви и лишения на българския народ в миналото и настоящето от любов за да има това спокойствие.

  2. Често пъти се говори за Христовите воини – онези, които защитават вярата. Нека видим практиката в светската българска войска. Изключително подготвен висш военен състав – във Военното училище се е влизало след изпит по българска история, литература и математика. Изключително подготвени физически в духа на суровата аскетика на българското възпитание. Специализации на висшия команден състав в Германия, Италия и Австроунгария. Изключителен пример за морал, безкористност, отдаденост на идеята за целокупна България, съпричастност към изпитанията на подчинените и способност да убеждават българите да дават децата си в името на националния идеал. Безупречен външен вид. На бойното поле – ориентирани, безкомпромисни към врага, великодушни към победените, справедливи при раздаването на награди на отличилите се в битката и в понасянето на трудностите на войната. Организацията на българската войска е перфектна според английските и френските наблюдатели от Първата световна война. А БПЦ тук и сега?