Народната библиотека в моя живот


Френсис Бейкън сравнява библиотеките с ракли, в които почиват мощите на велики светци. Това е едно типично средновековно сравнение, но понякога, когато вляза в Народната библиотека в София, се питам колко години от живота ми се стопиха между нейните стени в мълчалив диалог с натрупаната мъдрост на човечеството.
Когато бях четири години студент, моите колеги вилнееха по дискотеки и квартири, а аз бързах да заема място в читалня 2. По-късно работих също четири години в един институт в София, преди да ме лишат от жителство, и прекарвах почти цeлия ден в читалня 4. Ползвал съм почти всички отдели на библиотеката. В музикалния съм правил записи срещу заплащане, в БИА съм ровил прашясали архиви от Възраждането, в ръкописния съм ползвал описи и справочници, в старопечатния съм обменял информация за новооткрити от мен книги из нашите църкви и манастири. Публикувал съм статии и студии както в сп. „Библиотека(р)“, така и в „Известията“ на библиотеката.

Елинът Теофраст би открил всеки свой характер из читалните. Тук е очилатият маниак, който се барикадира зад купчина от 20 тома и за когото библиотекарките шепнат, че четял с помощта на вентилатор. Тук е маститият професор, който, едва успял да поръча заглавие, веднага е замолен за консултация или е повикан за спешно заседание. Тук е попрецъфтялата, но още неомъжена асистентка, която оглежда повече мъжката половина на залата, отколкото страниците. Тук е водещият се някъде на синекура поет, който пие поредната бира в кафенето и рецитира най-новата си поема на всеки познат.

Най-вълнуващото преживяване, което имах в библиотеката, беше свързано само с отрицателни емоции. В средата на 80-те години идвах да чета с папка, в която бях наредил писалки, моливи и хартия. Веднъж библиотекарката видя, че носех и ножче за бръснене (с него подострях моливите) и ме обвини, че съм режел книгите. Опитите ми да се оправдая се оказаха неуспешни. Без вина виновен, наредиха ми да не ползвам библиотеката една година. Четох в библиотеките на БАН и Университета, но не беше същото. По-късно ми се извиниха, но за мен тази година остана белязана като една от най-неприятните в живота ми. Друа изненада беше, когато реших да пиша докторска дисертация за древния гностицизъм. Оказа се, че в библиотеката няма нищо по тази тема и аз събирах материали чрез лични връзки с чужди колеги цели 15 години, за да осъществя труда си.

Въпреки клетвите си, че тачи културата, комунистическият режим така и не построи нужното разширение на библиотеката. След 1989 г. упадъкът се засили. Асансьорите се развалят, отоплението е оскъдно, много от книгите се съхраняват при трагични условия в софийските села, броят на получаваните чужди списания спадна рязко от около 2000 на 200, междубиблиотечният обмен сега е невероятно скъп. Най-странното е, че все по-малко българи купуват и четат книги, но място в Народната библиотека се намира все по-трудно. Виждам, че мнозина идват в библиотеката специално да разглеждат многобройните изложби на книги, рисунки, фотоси, карти, която тя постоянно организира във фоайето си. Дано този неугасващ интерес се окаже лъч на надежда за една национална институция, която е обречена да пребъде във вековете!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...