Нашият избор

Има едно малко, но съществено нещо, което – ако не сме разбрали като християни – значи, че нищо не сме разбрали. Ние не сме на тази земя, за да се радваме на безметежен живот! Около нас е пълно с литература за самоусъвършенстване, постигане на благополучие и щастие. Книги, списания, сайтове. Милиони съвети, статии, напътствия. Разбираме ли го или не, но целият този словесен океан за утвърждаване на егото ни води към нещо кардинално. Към бунт срещу Христос! Към отхвърляне на Неговата свята жертва. „Ти не си обикновена жена, мъж, дете и пр. – пише в тези сайтове и книги. – Ти си уникален! Неповторим! Затова трябва да се възползваш от този живот максимално. Трябва да си щастлив! Безметежен…“ Така ни се внушава. И в това, на пръв поглед, няма нищо лошо. Само по себе си то е благо.

Затова, ако не сме християни, ще ни е трудно да отговорим на въпроса: какво лошо има в човешкия стремеж към щастие, удоволствие и свобода от авторитетите? Но ето го отговора: „Моето царство не е от този свят“, казва Господ (Йоан. 18:36). Нека си представим например, че човек толкова забогатее, че стане притежател на несметни богатства. Как ще го ползват всичките тези неща, когато той неизбежно ги остави при своята смърт? Какво ще отнесе от тях във вечността?

Човек се ражда на този свят за много по-важна работа от трупането на пари, щастие и благополучие. Неговото призвание е да спаси душата си! Да бъде с Христос, тук на тази земя, но и много по-важното – да бъде с Него и след своята смърт! Във вечността! Той може да погълне посланията на много модерни книги, които да му помогнат да се усъвършенства и да постигне успехи в професионален и личен план, и наистина да реализира всяка своя прищявка и желание. Но ако пропусне да отвори Евангелието, да го прочете с надежда и да повярва на Христос, то той е пропуснал всичко! Изборът се прави сега, в този момент. Във всеки миг от нашия живот. Съзнателно или несъзнателно ние правим този избор ежедневно. Избираме да вярваме на Евангелието или да вярваме на сладките приказки от този свят. Да повярваме на Христос или да се доверим на собствените си желания.

Труден, но и лесен избор. Избор, който ни определя какви сме всъщност – християни или роби на собствените си страсти. Господ казва: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26). Тези думи са толкова ясни, че нямат нужда от тълкуване. И все пак ако, потънали в суетата на този свят, не намираме достатъчно сили да превъзмогнем егото си и да последваме Христа, може поне с болка, но и с надежда, да въздъхнем: „Обичаме те, Господи, и с Тебе искаме да бъдем във вечността. Моля Те, отърси ни от лепкавата суета на този свят и помогни на неверието ни!“