Перфекционизъм – религия, която все пак не е наша

Перфекционизмът (от фр. perfection) е убеденост в това, че усъвършенстването, както собствено, така и на другите хора, е онази цел, към която трябва да се стреми човекът. Самото понятие перфекционизъм възниква в протестантската среда в началото на ХІХ век и по-късно се трансформира в класически перфекционизъм от Имануел Кант, Лайбниц, марксистите. Терминът означава преди всичко вътрешното усъвършенстване на нравствеността, развитието на талантите и дарованията. Ницшеанското свръхчовечество също е вид перфекционизъм.

В какво се състои разликата между учението, което Христос ни завещава: “И така, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният Ваш Отец.“ (Мат. 5:48) и класическия перфекционизъм? В християнството за добро се смята само това, което се върши в името на Бога, а усъвършенстването е очистване на себе си, с Божия помощ от пороците на нашата природа: “Скоро ще разбереш, че няма никакво съгласие между доброто в Евангелието и доброто за падналата човешка природа. Ако вършиш човешкото добро, излиза, че живееш за своето падение, развиваш самомнение и гордост и започваш да приличаш на падналите ангели” (св. Игнатий Брянчанинов, “Принос към съвременното монашество”).

Трябва да признаем, че от гледна точка на християнството, дори най-хубавото дело, което вършим с любов към Бога е несъвършено, защото несъвършени сме самите ние.

Християнските стремежи съдържат самоукоряване и смирение. При перфекционизма не е така – в него целта е да се повиши стойността на абстрактната нравственост на индивида със силата и ресурсите на падналото човечество и без излишни разсъждения.

Съвременният перфекционизъм е различен от класическия. Той се е изкривил и е зависим в значителна степен от високите битови стандарти на всекидневието, от мисленето в стил “всичко или нищо”, от излишна концентрация върху неуспехите и от сковаността на мисълта и възприятията. По мнението на Гордън Флет, професор по психология от Йоркския университет на Торонто, перфекционизмът е психическо разстройство, което се изразява в особен вид “зацикляне в подробности” и в опити да се доведе всяко дело до някакъв идеал, до “съвършенство”. Такива хора като правило са непоносими за своето обкръжение, нямат приятели и не допускат мисълта, че може би са болни, те дълбоко в себе си са крайно горделиви и смятат себе си за особени, достойни и различни хора. Тези хора вече са много – срещат се навсякъде, в това число и в образованието (“синдромът на отличника”, който се изразява в гоненето на високи оценки, опасения да не бъде изгубен статутът на “умен” и огромното желание да се постъпи в престижно висше училище), в маниакалния туризъм, фитнес, пластични операции. В кариерата (тук перфекционистите най-често стават жертва на неврози и депресия) това заболяване се проявява в доведената до абсурд отговорност, когато човек искрено смята, че никой, освен него не е в състояние да свърши определена работа, опитва се с часове да изпълни най-досадното си задължение “до съвършенство” и в края на краищата се превръща в неефективен работник, който се изхабява за кратко време.

Изгубвайки втората част от думите на Христос “И така, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният Ваш Отец.“, първата част от тези думи с времето е примитизирана до неузнаваемост. Някога Калвин е създал доктрина за показателите на предизбрания за небето човек. Един от основните показатели е успехът в неговата професионална дейност. И като продължение на протестантската доктрина на “женевския папа” възниква теорията за пазара, конкуренцията и стремежа към личен успех. В наше време берем плодовете на протестантската догматика. Дори по-късно философите да призовават към повишаване на нравствеността, развитие на общочовешките добродетели и таланти, съвременният перфекционизъм е неудържимо търсене на материален комфорт, телесна красота и високо положение в обществото. Който достигне тези цели е докоснал “съвършенството”. Става ясно, че православните критерии нямат нищо общо с критериите на Калвин и другите създатели на протестантството.

Този битов и самовлюбен перфекционизъм – болезнено самоизразяване и самоизява се превръща в религия за днешното общество. Страстта по всичко качествено, разбирай “марково”, търсенето на лукс във всичко, с което се заобикаляме в съвременната цивилизация, фалшивите ценности, приятелствата, които се стремят да ни обвържат само с “луксозни” хора, на престижни позиции, притежаващи и можещи нещо, което е според критериите на живота ни тук и сега. Всички дълги и криволичещи пътища, които търсим, за да си докажем по най-сложния и заплетен начин, че “аз не съм като другите, а съм по-голям и по-значим от тях, заслужавам повече”. Натам води перфекционизмът без Бога – едно объркано и претенциозно упражнение на човешкото самолюбие – малка вавилонска кула на индивидуалиста, който дреме във всеки съвременен човек. Ако смятаме, че Православието ни предпазва, ще трябва да кажа, че всъщност вярата като част от нас не ни съхранява сама по себе си. Най-често във всеки от нас живеят и двата модела на световъзприятие – да гледам на света като православен и да осъществявам на практика Калвиновия модел на успешен и успяващ индивидуалист, който притежава, може и се чувства значим и ценен във временния си живот не само по отношение на себе си, но и в контекста на определена социална общност.

Да се служи на двама господари е трудно. В определен момент изборът трябва да бъде направен. Различен от този свят с привиден блясък и все по-примамливи “чудеса” е само Христос. Различен по природа, различен по душа, отвъден на неистински обещания и примамки: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя”(Евангелие от Матей 11:28). Но тази простота на Евангелието сякаш не ни е достатъчна, не ни насища…

Истинската човешка свобода настъпва в Църквата – но човек, който не е в нея не може да разбере това. Понякога става така, че дори в Църквата не може да разбере същността на Христовата свобода. Защото животът във вярата не е статичен и не приключва с Кръщението и първото Причастие. Пътят преминава през много изкушения и може би във всяка минута трябва да си задаваме въпроса: наистина ли постъпвам като християнин? Живея ли като християнин? Животът в Христос не е застиване в самодоволната поза на фарисея: аз имам, аз мога, аз съм добър, не съм като другите и заслужавам… Дори да не звучи модерно, ние трябва да знаем, че нямаме, не можем, не сме без Христос. И никога не бихме могли да бъдем без Него.

Съвременният перфекционизъм не е нещо друго освен тирания, една от религиите на новия век, култ на хората, които се стремят към “съвършенство”, обединяващ милиони хора. Храмовете на този култ са хипермаркетите и бутиците, където се осъществява постоянният “празник на потреблението” и където желаещите могат да се “причастят”, като обменят изгубените часове в пазаруване на модни стоки и разпилени минути в модни заведения. Жреците на новите култове предлагат на пазара пленителни за очите изящни наименования, които да поведат потребителите за кой ли път в “безкрайния свят на потреблението” – безвремие, което не насища, а води до ново пазаруване инов глад за пазаруване. Днешните жреци сигурно се наричат бранд-мениджъри и възприемат своята роля много сериозно. Може би затова, един от най-прочутите от тях, на въпрос на журналист дали вижда себе си като съвременен водач, скромно отговаря: “По-скоро се възприемам като пастир, като духовник, колкото и цинично да звучи. И сега човек, след като е бил на църква в неделя, ще посети новия Mall или хипермаркета наблизо, за да реши по този начин своите психотерапевтични задачи”.

Вие, разбира се, забелязвате, че такава контратрадиция съществува благодарение на изкривения стремеж на човека от нашето време към духовно съвършенство и не е нищо друго, освен подмяна на ценности, в която моралът не съществува – защото съществува “свободата” и силата на притежанието. Светът провъзгласява за свое верую: “аз притежавам”, защото това е идеалната среда на антихристиянството. “Аз съм пътят и истината и животът” – говори Христос. “Аз имам” и “Аз съм”. Какво да изберат християните, за да бъдат съвършени не само за временния свят? – Мисля, че знаете…

 

Превод: Дария Захариева

Източник: www.pravmir.ru