Петковден на „Рупите”

Какво всъщност представлява „Рупите”? Свято ли или дяволско място е това? Защо Ванга е решила на това място да доживее дните си? Наистина ли построеният с нейни пари храм „Св. Петка Българска” е само начало на един комплекс, който тя е завещала да се превърне във „втори Божи гроб“? Това място за смирение и успокоение ли е или енергиен източник за преодоляване на земното притегляне?

И ако фондацията, носеща нейното име изпълнява нейно завещание, защо тя живееше в скромна къщичка, оградена само с телена мрежа, а днес нейното наследство е превърнато в 230-декаров имот, укрепен с яка каменна стена? Тези въпроси предизвика у мен тазгодишния Петковден, на който стотици поклонници от различни краища на страната и от чужбина се стекоха да отбележат 14 години от освещаването на храма там. Че е наистина религиозно място, у мене не остава никакво съмнение, но на коя религия, не мога да отговоря. Може би на всички познати и непознати, взети заедно, но не и на християнството. Нямам претенции, че съм кой знае какъв християнин, но и на този Петковден не можах да открия там моя Господ и Спасител Иисус Христос. Преди време архиерейският наместник в Петричка духовна околия Ангел Кочев на въпроса ми за каноничността на храма отговори уклончиво „Това е деликатен въпрос”. В интервю за „Вяра” енорийският свещеник Владко Тасков беше категоричен, че този храм „стои там като езически мастодонт и митрополит Натанаил трябва да обясни защо го е осветил”. А какво търсят всички тези стотици хора от всички възрасти и всички социални групи на това място, попитах някои от тях. Моля, вижте сами какво ми отговориха.

Адвокат Иван Драмов – председател на фондация „Ванга”:

– С какво предизвиква интереса Ви това място?

– Достатъчно е да се огледате, за да разберете. Най вече с посещаемостта, поради факта, че се сбъдва една от мечтите на леля Ванга, че това място ще става като Божий гроб. Така се посещава, както и Божий гроб и наистина животът показва, че от ден на ден това предвиждзане се реализира, както е казала лелята. Ние сме щастливи, че на този ден можахме да приключим през отчетния период, особено миналата година, една друга голяма мечта на леля Ванга, а именно да бъде обграден с ограда целия терен от 230 декара на фондацията, с което тук се уедини, бих казал, едно място за спокойствие, за смирение, за размишление, за успокоение, за доброта и размисъл на всички човешки и други добродетели.

– С храма „Света Петка Българска” в основата на всичко това?

– Леля Ванга така е придвидяла. Това е една силна светица, както и преподобна Стойна. Но тук са минавали или е преминавала някога, не мога точно да обясня, но всеки случай, това виждане, това заглавие, точно това място е идея на леля Ванга. И се реализира още докато беше жива.

– Докъде стигнахте с реализацията на проекта за манастирски комплекс около храма?

– Проектът за манастирския комплекс е към своя край. Процедурата за узаконяване е накрая, както и на малката къщичка, където е живяла. В момента две трети от манастирския комплекс е приключен – най-вече помещениято за кръщенета и за сватби, за музейната сбирка, една част от стаите, които са с по две легла и санитарен възел, са оборудвани и, надявам се, в края на годината или началото на следващата ще бъде приключено всичко това. Така една част от гражданите, които посещават Рупите, и миряните могат да преспиват за по няколко вечери.

– Какво ще представлява този комплекс?

–  Зад нас е, вижда се. Има голямо помещение за сватбени тържества и кръщенета, както казах, музейна сбирка, места за преспиване. Зад този комплекс се намира около 100 декара земя, на която ще се прави парк с нискостеблени растения. Не високи, няма да е гори тилилейски. В момента проектът е вече към края и започваме тази реализация занапред.

– В нашите представи понятието манастир се свързва с монаси...

– Не. Манастирският комплекс е само за нуждите на храма „Света Петка Българска”, както леля Ванга не случайно е казала, че трябва да се казва този храм точно тук, на това място. Явно е имала предвид нещо, което да е успокоително за всякакви евентуални тенденции и намерения. Именно точно това заглавие „Света Петка Българска” успокоява, тушира, нечии неправилни интереси и неправилни виждания за района и за мястото.

– Питам, защото има слухове, че повече място, отколкото е принадлежало или е било свързано с Ванга, искате да вземете и ограждате. Някои дори казват, че сте много лакоми.

– Не, това предвиждане е още по нейно време. Леля Ванга беше жива, когато се придоби тази собственост. Едва ли е нужно да Ви убеждавам, че парк не може да стане с два декара място, за това, което тя е предвиждала като Божий гроб. Как на два декара това ще стане Божий гроб? Естествено трябва да има терен, който ние, така, съобразно мисълта на грамотни хора, специалисти по направление на парковото строителство, правим тази реализация. И наистина това ще бъде място, както и тя предвиждаше и желаеше, за смирение, за успокоение, за разходка, за почивка.

– Впрочем, защо точно тук е избрала да доживее живота си Ванга и на това място да построи този храм?

– Както тя е споменавала, тук е известно космическо и енергийно поле, където като постоите повече от час-два, се успокоявате. Разсъждавате по-правилно, ставате по-смирени. И егоизма и лошите мисли ни подминават и ставаме по-смирени и по-спокойни граждани. Проверете го. Предполагам, по тия съображения, които казах. И най-вече, леля Ванга е известно, че е помогнала на толкова много хора. Тя е човекът, който виждаше в съдбите и душите на толкова много хора и е естествено да има толкова много почитатели, които я обичаха, живееха с нея и сега искат да дойдат да се докоснат до това място, където тя е живяла и проявявала своите пророчески качества.

– Какво бихте казал, как бихте убедил хората, които не вярват в това?

– Какво бих казал? Всеки строго индивидуално е устроен в живота. Жалко, че не са могли всички да се докоснат до нея и до нейните способности, за да се уверят в това, което казвам и в това, което е написано и се знае от цялата общественост. Естествено обществено известно обстоятелство са нейните знания и качества. Независимо от някои, макар и редки, негативни коментари, животът доказва и налага, че това което е казано, става. Както на нашия терен, така и в съдбите на много хора.

– Бихте ли припомнил как положихте основите, какво беше началото на всичко това?

– Двайсет и два декара първоначално, като двайсетте са дарени от общината, и закупихме около 200 декара. Безспорно, без общината и другите държавни органи това не може да бъде тук тази атракция, каквато е и предвиждаме да се развива. Ние не си въобразяваме, нито имаме някакви такива тенденции. Но това е една гордост, една радост, бих казал за целия район. Естествено е държавни, общински и обществени и други органи да имат този интерес, за да реализираме тези виждания и пророчества на леля Ванга. И ние се стараем съобразно нашите възможности.

– А кой го проектира?

– Проектът е на една организация от София за парка. Няколко са бих казал проектантите, има много желаещи, които на доброволни начала дават идеите, обсъждаме ги в ръководството и заедно със специалисти ги реализираме. В момента имаме само около 100 декара отзад, зад комплекса, които са маркирани с туи – озеленяване, след това ще се провеждат и другите мероприятия, съгласно проекта. Идеите ги знам, но докато не го видя, не мога да коментирам.

– Няма ли опасност притока на толкова много хора да комерсиализира и да урбанизира, ако мога така да се изразя, „Рупите”?

– Искам да отбия нечии амбиции. Тук няма да има места с шумни и публични домове и каквото и да било от този род. Ще бъде това, което виждате – с парк и тези постройки, които са в процедура на узаконяване. Пак повтарям, място за разходка, за успокоение и умозаключения положителни, такива, каквито е виждала леля Ванга като ценностна система, най-общо казано, в нашия живот.

– Още един въпрос, ако позволите, не е ли много претенциозно да се сравнява това място с Божи гроб?

– Това са нейни думи. Аз говоря като посещаемост в сравнение с Божий гроб. Не с другите му измерения.

– А как бихте коментирал взаимоотношенията ви с Българската православна църква?

– Не мога да ги коментирам, съвсем са успокоени. Само бих коментирал това обстоятелство, че леля Ванга беше тази, която каза какви икони да се нарисуват в този храм. И точно тук присъствахме, когато започна академик Светлин Русев. Точно тя каза какви да бъдат. Тя спомена, че тук не е място за светци. Тук са идвали хора болни, с проблеми, и затова Светлине ке нарисуваш, ако мога да я цитирам, ке нарисуваш измъчени физиономии на болни и страдащи хора, които идват за помощ от мене. Това е критерият за това място и затова са такива картините в храма.

– Ако правилно Ви разбрах, собствеността върху храма е на фондацията, а свещенослужителите на БПЦ идват само да служат тук?

– Да, да, да, да, да. Всичко е дарено от леля Ванга, след като е направено на фондацията. Със съответните нотариални актове, по надлежния ред преминало през съд, нотариус и така нататък.

Валентин Парапунов, бизнесмен и нов политик, новоизбран общински съветник:

„Това място за нас е свято. Петковден се почита от всички християни и ние като всички християни трябва да отдадем своето и да почетем този празник. Баба Ванга за пореден път каза, Бог да я прости, че това място привлича хиляди хора. Надявам се искрено и моето огромно желание е Рупите да стане световен център за туризъм, да се включи в православната ос и да се развие. Така, че покрай Рупите, дай Боже, туристите да се завъртят около Петрич и Петричка община.”

Люба Терзиева от село Рупите:

„Много не съм запозната, но настроението, вълнението, вярата, че всичко, каквото си пожелаеш, се сбъдва. Не работя тук, от две-три години само на тоя ден идвам. Народът е видял добро от леля Ванга, затова идва. Моят мъж също беше на легло… Отвсякъде идват. А водата е от снощи, двамата свещеници от Кърналово са я осветили. Пари хората с пожелание остават, кой колкото пожелае. Няма определена цена. Пеят си агнета поповете, хората си палят свещи и идват да им сипя вода. Жените казват, че се зареждат с енергия. Самото място може би е такова, чувства се енергия, тишина, спокойствие…”

Костадин Василев от Благоевград:

„Тук съм, защото имам дарбата да усещам вярата на хората, да видя кои са истинските и кои са модерните вярващи и значението на вярванията им. Леля Ванга, мир на праха й, през 1963 г. имах близо час разговор с нея. Описан е във втората книга за Ванга. Всички нейни предсказания за мен се сбъднаха. Аз съм авторът на новите знания, защитени с патент за откритие, клинично изпитани и доказани с отлични резултати. Вашият вестник писа за мене. Предстои да бъда признат в София и със закон да задължат лекарите да прилагат моите открития. А фондация „Ванга” на този етап не е в интерес на леля Ванга и обществото и някои от хората се отдръпнаха, но това скоро ще се промени.”