Посланието на мира

Свещ. Ясен Шинев

Сега, в дните, когато светът се тресе и стихиите на злото го пронизват отвсякъде, ние, християните, имаме един свят дълг – да носим посланието на мира. Навсякъде и във всичко, преди всички останали, и въпреки гласовете на омразата и демоните на войната – да бъдем посланици на мира.

Но не на политическия мир, като социална парадигма на сегашното време, а на мира във всичките му измерения. Защото Иисус, Синът на Светата Дева – Син Божи и Син Човечески – е преди всичко Цар на Мира и Любовта.

Светото Евангелие ни свидетелства, че когато е изпращал Своите свети ученици в прегръдката на този враждебен свят, Той им е дал един завет – където и да отидат и когато и да посетят, да се доближат до него с кроткото: “Мир вам“. Пращал ги е вдъхновени от думите: “Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).

Но с тези думи Той се обръща не само към тези, които са повярвали в Него, и са решили да го последват по тесния път до Царството Му, но и към онези, които не са го открили. На всички, просветени или непросветени, Той милостиво отдава Своя най-съкровен дар – вътрешния мир. Това е Божественият мир, вдъхнат от Отца на светлините, който тихо и нежно, почти неусетно обзема душите на всички, родени от жена.

Всеки дава това, което има, и никой не може да отдаде онова, което няма. Светът, това място на изгнание, “долина на смъртната сянка“, хиляди години дава какво ли не, но не и мир. Защото от века “целият свят лежи в зло“ (Йоан 5:19) и сам е направил своя избор – да се подчини на врага на човешкото спасение, сатаната. А той, вечно вторият, примамва с всички изкушения и обещания за блага, но не може да предложи най-важното – мир. Той е там, където е Светият Дух, който е всичко във всички повярвали.

Божиите хора са тези наранени души, които са се помирили с Отца и са решили да осветят себе си. В историята на Светата църква всички угодници Божии са били кротки, мили хора. С много трудове, подвизи и лишения са пресушили блатата на страстите си и са ги превърнали в цъфтящи градини. С молитви и сълзи на очи са се борили с навиците на старата си природа и поднебесните духове на злобата, очистили са съвестта си и след като са приели Божията благодат, са придобили този най-крехък и съкровен дар – душевния мир. А после са го превърнали в свое послание. Някои от тях са го благовестили с проповед и наставления, а други, без дори да се стремят към това, са го предавали на другите с всичко свое, дори с мълчаливото си присъствие. Когато са го изгубвали в изкачването си по стъпалата на духовната лествица, поради своята непълнота и лично недостойнство, са се стараели по най-бързия начин да си го върнат и отново да го положат на престола на своите сърца. Защото, губейки благодатта, те са се отдалечили от живия извор, от онази чиста и разтопяваща сладост, която не може да бъде обяснена на външните, а само на тези, които са я опознали и са били обхванати от нейната тиха лудост. Тя е най-важната, най-ценна победа, онова съкровище, заради което учи Светото Евангелие: човек, който го е открил в имота си, оставя всичко.

Мирът е особена, могъща терапия за вечно уморения човек. Той успокоява страстите, укротява ума, а после тихо и неусетно подрежда приоритетите в поведението на личността. Чрез него и в него човек дава най-доброто от себе си. Когато някой е не-мирен, неспокоен, той е извън себе си и прилича на вълна, разкъсвана от вятъра. Няма как да взема адаптивни и правилни решения в битките на войната на живота. Така става податлив на внушения от бесове и хора, които могат да го тласнат в погрешна, дори пагубна посока. А когато утихне и се смири, човекът се превръща в тихо пристанище, към което всички се стремят, за да намерят подкрепа и заслон. Личният магнетизъм се променя и човек, дори без да иска, въздейства на околните. Печели приятели и обръща сърцата на враговете си. Превръща се в малко слънце, което грее, топли и озарява.

Мирът е и най-добрата проповед. Затова св. Серафим Саровски в беседата си с Мотовилов, който гори от желание да проповядва и благовести учението на Спасителя, се обръща с любов към него и му казва: “Придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около тебе!“ Поради това към него са се стичали толкова много поклонници и са търсили неговите изпълнени с благодат и мъдрост наставления, или просто са се стараели да бъдат в покоя на осветеното му присъствие. Дори животните са се доближавали до него, и омиротворени, са го следвали, усещайки онова Божие, което е носил в себе си.

Това обяснява и славата на толкова много подвижници, които са се отдалечили от примката на света и са се отдали на усамотение и общуване с нетварните енергии на Бога, и така, без да искат, не само са чистили вселената, но и са благовестили тайните на Небесното царство. Те са се потапяли в атмосферата на Царството на духа, и приели Божията благодат, са благославяли, освещавали, изцерявали всичко и всички, до които са се докосвали. Превърнали са се в свещници, които огряват малките светове на хиляди вярващи и неповярвали.

Светата Църква, това вечно туптящо тяло Христово, винаги и навсякъде е проповядвала мира. Две хиляди години християнството стене и се моли за мира свише като избавление и лек на всички болести и страдания тук, долу, в мястото на нашето изгнание. Затова и дълг на всеки истински християнин е да се моли за мир, мир на всички и всичко, и най-вече за самия себе си.

Затова и ние, потопени в неизбежните завихряния на живота, трябва да се поучим от  примера на светиите и поколенията вярващи преди нас, и да се опитаме да бъдем добри подражатели, да бъдем застъпници за мира. Всеки от нас да бъде достъпен и да бъде негов вестител.

Не е нужно да сме словесни акробати и горещи проповедници, а просто да носим този негов най-висш и съкровен дар, и след като разгорим в сърцата си тихия му пламък, да го предаваме на околните и да ги стоплим в чистото желание да им бъдем полезни.