Православие и езичество – вечната битка

Всяка година на границата между зимата и пролетта започва епичната битка на Православието с езичеството, за да завърши малко след Коледа. Но радостта от победата е твърде краткотрайна, защото само след около месец страстите отново се развихрят, а войната се подновява с нова сила! И така, трябва ли да честваме тези толкова обичани от народа ни празници, свързани с коледуването, зарязването на лозята, мартениците, кукерите и пр.? Не се ли връщаме към езичеството? И няма ли да отпаднем от православната си вяра? Да разгневим Бога като идолопоклонници?

За да изясним този въпрос, ще се върнем още в зората на християнството. В книгата Деяния апостолски (15:1-5) се съобщава, че някои от еврейските християни, принадлежащи към фарисейската секта (т. нар. „легалисти“) са учели езичниците, че ако не се обрежат, не могат да се спасят. Тоест спасението според тях се получава не само чрез вяра в Христа, а като се спазва и Моисеевия закон. Полемиката, свързана с този въпрос, е разгледана от ап. Павел в редица негови послания, но основно в Послание до галатяни. Самият той е донесъл благовестието по този край и е основал местните църкви (Гал. 4:13). Навсякъде обяснявал на вярващите, че Законът остава валиден единствено в неговото духовно измерение: „… нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; … а обрязване е това, което е на сърцето, в духа“ (Гал. 6:15; Рим. 2:28, 29). Легалистите дошли след него, като искали да наложат и буквалното спазване на заповедите (Гал. 1:6-9; 3:1-3). В посланието си апостолът казва на своите духовни чеда следното: „Ако желаете да следвате дори една заповед според плътското ѝ постановление, длъжни сте да изпълните и всичкия Моисеев закон, защото той представлява едно неразривно цяло“ (ср. Гал. 5:3). Например, за да се извърши обрязването, са необходими свещеници, а те са свързани с храма и цялата ритуална жертвена система на Стария Завет.

Проблемът е бил много съществен и затова е разгледан на Апостолския събор в Йерусалим. По вдъхновение от Св. Дух е взето следното решение: от физическите разпоредби на Закона християните измежду езичниците да изпълняват само следните необходими неща – „да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно“ (Деян. 15:20-29). Апостолът е категоричен: „Вие, които желаете да се оправдавате чрез Закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта“ (Гал. 5:4). Затова всички, които проповядват, че спасението се получава не единствено чрез вяра в Христа, а като се спазва и Моисеевия закон, носят друго благовестие (евангелие) и трябва да бъдат предадени на анатема, т.е. отлъчване от Църквата (ср. Гал. 1:8, 9).
Малко по-късно обаче една случка от живота на ап. Павел ни кара да недоумяваме – той сякаш изневерява на собствените си думи и постановления, като поради страх от юдеите решава да се покаже като защитник на Закона!

Нека се спрем по-подробно на този текст:

„Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери. И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба. А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите. И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк. Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона. А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство. Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос. А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени“ (Деян. 21:17-30).

Не е трудно да се досетим какъв е отговорът на тази привидна дилема с „отстъплението“ на Павел. Дори след възкресението и възнесението на Христа еврейските християни са продължили да се придържат към постановленията и празниците на Моисеевия закон. Те са вършели това не като условие за спасение, а за да декларират принадлежността си и да запазят облика на своята народност. След разрушаването на Йерусалим евреите за близо две хиляди години са били разпръснати по всичките краища на земята, но благодарение на традициите си са съхранили народностната си идентичност (дори и онези от тях, които през вековете са изгубили вярата си в Бога!).

А какво съветва християните измежду езичниците апостол Павел? Има едни думи, които, ако не знаехме със сигурност, че са негови, биха се сторили направо кощунствени на съвременните поборници и ревнители за чистотата на вярата! Апостол Павел твърди, че няма нищо нередно дори да седим в идолско капище и да ядем месото от животните, принасяни в жертва на езическите богове, щом притежаваме християнско съзнание, че има само един Бог и, че „Господня е земята и онова, що я изпълня“ (1 Кор. 8 гл.; 10: 26). (Разбира се, той прави уговорката да не го вършим, ако наоколо има братя, които са слаби във вярата и биха помислили, че така се прекланяме пред идолите.) С други думи, ние като християни трябва да сме изпразнили вече ума си от всякакви митологии, легенди и суеверия, за да бъдем свободни и да вършим всичко с благодарение към нашия Бог и Спасител – Творец на вселената и природата, на видимия и невидимия свят!

Разсъждавайки в глава 14 от Посланието до римляни в идентичен контекст, апостолът заявява, че „немощният във вярата яде само зеленчук“ (вж. Рим. 14:2), т.е. ограниченията и страхът от „ястията [а и всякакви други неща!], що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните“ (1 Тим. 4:3) са признак за слабост и инфантилност в християнското ни израстване. Малко по-нататък той отбелязва същото и по отношение на дните и празниците: „Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си“ (Рим. 14:5). В римската църква е имало не малко юдеи-християни (виж поздравите на Павел – Рим. 16 гл.), които са спазвали своите празници – Сукот, Ханука, Рош Хашана, Йом Кипур и др. За да не се опитват последните да се налагат, или пък езичниците да им забраняват да следват традициите си, е била дадена свобода на всички да тачат своите народностни и лични празници, което говори, че това не е накърнявало устоите на християнската вяра.

Но някой ще възрази: „Старозаветните празници са дадени от Бога, а онези, които имат езически корен, постоянно ни напомнят и могат да ни върнат към религии и митологии, дълбоко противни Нему!“. Само че ние още в началото казахме, че спазването на Моисеевия закон като условие за спасение води до отпадане от християнската вяра. Тоест, ако не внимаваме с отношението си към тях, тези празници могат да се окажат също толкова „опасни“, колкото и езическите! Преди няколко години във фейсбук попаднах на група етиопски християни от САЩ, които се възприемаха като „единствените истински юдеи“ (останалите били хазари). Оказа се, че те още поддържат легалистичната ерес! Когато зададох на един българин от тяхното общество (издигнал се до проповедник и учител) въпроса: „Трябва ли да се обрязваме?“, той ми отговори буквално следното: „Ако искаш да застанеш под кръвта на Иисус, защото необрязан мъж не може да участва в Пасхата, и ако искаш да се кръстиш по Бога, трябва да се обрежеш. А ако спасението ти не те интересува, не се обрязвай“. Както се казва, „без коментар“!

Разбира се, както са казвали древните римляни, злоупотребата не обезсмисля правилната употреба!

Ще завърша с един чудесен цитат от статията на Андрей Романов, посветена на мартениците: „Битието на народа може да се оприличи на град или крепост с външни и вътрешни стени. Външните стени – това са културата, езикът, обичаите, традициите. Вътрешната крепост е вярата и светинята. Ако превземат външните стени, ще превземат и вътрешните. Вземат ли ни нацията, културата, обичаите, езика, ще ни вземат и православната вяра – със сигурност! Не се съмнявайте в това! И затова – да браним нашата крепост, кой където може и както може. Докато тя все още съществува…“.