Професор д-р архимандрит Павел Стефанов – In Memoriam

Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото Божие, и като имате пред очи завършека на техния живот, подражавайте на вярата им. (Евр. 13:7)

В аудиторията влезе един среден на ръст, с късогледи очила, прошарена коса и бяла брада, цивилен монах. Не поздрави. Каза само: „Нека кажем молитвата!” Един от семинаристите гръмогласно и скорострелно почна да нарежда църковнославянския текст на молитвата за начало на учебните занятия. Чу се едно пискливо: „Еееее! Не така!” Всички се спогледахме. Отец Павел (тогава все още доцент) се обърна и се накара: „Вие трябва да сте на ясно, че когато се молим първо трябва да помълчим, да изчистим съзнанието си от всяка мисъл и всички глупости, които ни заобикалят. Не сме на пазара, а в общение с Бога.” Последва няколко минутна тишина и архимантритът поде: „Благословен е нашият Бог сега, винаги и във вечните векове…” Последва „Трисветое” и „Отче наш”.

След това о. Павел се обърна към нас и каза: „Навремето тренирах йога. Трябва да знаете, колко е важно да изчистите съзнанието си от странични мисли, преди да започнете да се молите.” След това извади един лист хартия и започна да разпитва всеки за трите му имена, дата на раждане, адрес, телефон, месторабота на родителите, какво училище е завършил, какви езици владее, какво е нивото на компютърна грамотност, има ли шофьорска книжка и т. н. Внимателно записа всичко, след което взе един вестник и ни каза да си извадим по един лист. Започна да диктува текст за корабоплаването по река Дунав. (Реката, която както казваше на младини често е преплувал.). Всички бяхме учудени и озадачени, но все пак правехме каквото ни казваше. След това събра листите ни и започна гласно да ги проверява за правописни и пунктуационни грешки. „Вие сте богослови, не може да допускате такива грешки. В семинарията български език не учихте ли?…” – мърмореше и се вайкаше – „Как ще пишете научни статии и дисертации…” След това ни пусна в почивка.

Започна вторият час. Очаквахме някаква поредна щуротия, но вместо това отец Павел стоеше пред нас изправен и държеше набрани листи хартия. Започна първата лекция. Обща история на църквата. Някак странно и някак необичайно. Той държеше листите в ръце, но поглеждаше към тях само, когато трябваше да обърне следващата страница. Сякаш всичко беше записано в неговото съзнание, сякаш четеше, а всъщност говореше – ерудирано, фактологически подредено и последователно. Ние не записвахме нищо, а само го слушахме. Подредена, ясно поднесена мисъл, която ни даваше основата още тук, в аудиторията, за да се подготвим успешно за предстоящите изпити.

Лекцията приключи. Отец Павел извади от старото си синьо сакче един наръч листи (сигурно бяха около 200), внимателно подрязани и облепени с различни илюстрации, снимки, графики, картички, статии от вестници и списания, принтирана информация от интернет и много други. Всяка една от тях имаше своята история и предназначение. Показваше ни ги една по една и ни обясняваше какво е изобразено. Присъствахме на уникално визуализиране на представеното събитие. Материали събирани с години, групирани по теми за всяка една негова лекция.

Така минаваха часовете ни. Без излишни приказки, клюки и разговори за житие и битие. Отклоненията траеха максимум 30 секунди. Без разсейване… Можеше ли човек да заспи в неговите часове? В никакъв случай! Уникален ерудит. Представяше ни историята на Църквата, на религиите, на литургиката, на съвременните православни църкви (дисциплините, които той водеше) по начин, по който не само да ни заинтригува, но и да ни направи съпричастни на събитията, времето, местата, личностите. Все едно той е бил там, наблюдавал е всичко и днес ни разказва като очевидец за величието и красотата на „Света София” (през времето на Юстиниан и след него) след като патриархът и императорът са влезли в храма и свещенослужителите са възгалсили „Благословено е Царството…”, прехвърляни ни през споровете на вселенските събори и формулирането на истините на вярата, борбата срещу вероотстъпниците, разделянето на Изток и Запад, заедно проследявахме кръстоносните походи, Реформацията и Контрареформацията.

Особено интересни бяха часовете по история на религиите. Неговите уникални колекции от DVD-та, които ни прожектираше на личния си лаптоп с многобройни обяснения и допълвания, не просто ни пренасяше във времето на възникване на различните религиозни култове, но и ни представяше причините, развитието, отклоненията им. Нямаше въпрос, на който да не ни отговори, но не просто с 1-2 думи, с кратък лаконичен отговор, а с пространни обяснения и препратки – къде можем да намерим информация, къде можем на намерим критика, кое е качествено и кое не е.

„Събирайте библиография!” насърчаваше студентите си, но и даваше и своя личен пример. Отец Павел беше може би най-добре библиографски осведоменият богослов в България. Няма да забравя дните, в които ни възлагаше курсови работи. Пристигаше с различни завързани торбички и питаше каква тема искаме. След това вадеше тестета библиотечни фишове, направени от него, тематично разпределени и изписани с дребен четлив почерк. Играеше си с тях като с тесте карти и ги раздаваше, но само за времето на часа, за да запишем необходимите източници, извори и критика.

Разбира се, не винаги носеше достатъчно. На колегите, за които не достигаха фишовете, им даваше възможност да се свържат с него по друго време. „Обади ми се довечера!” – казваше най-често и подаваше листче с написан e-mail на него. И в действителност това беше най-бързият начин да се свържеш с архимандрита. Той не признаваше GSM, skype, icq или социалните мрежи, а винаги контактуваше само с e-mail. Беше и си остана един от най-активните блогъри – ежедневно попълваше страницата си с информация за нови книги, научни изследвания, със своите проповеди и статии, които придружаваше с естетическо оформление и подбрана класическа музика. Беше на „ти” с компютрите, владееше отлично английски и руски и боравеше с други езици на научно ниво. В същото време непрекъснато ни насърчаваше да се развиваме в езиците и технологиите на съвременния свят, а самият той казваше: „Днес без шофьорска книжка, компютърна грамотност и английски език все едно живеем в пещера!” Когато на стената му в archiman.livejournal.com се появи надписът „Блогът ще бъде подновен, ако и когато оздравея!” ми стана ясно, че е сериозно болен.

Архимандрит Павел Стефанов беше преживял редица повратности в живота. Избрал пътя на монашеството в съзнателна възраст (По неговите думи е израснал в семейство на потомствени комунисти, и приема кръщение на 21 години с идеята след това да стане монах.) и във време, когато истинските Христови последователи са преследвани от безумците, които казваха, че няма Бог, той съумява да оцелее и да се запази. Успява да преживее 7 години без работа, пропъден от Църквата, която както днес, след отваряне на досиетата на висшия клир, ясно виждаме, че умело се е сработвала с атеистичната власт. Архимандрит Павел оцелява и въпреки арестите, побоищата, „безсънните нощи в държавния затвор”. Пишейки статии, разчитайки на близки, както сам казваше „ровейки по кофите”, и, разбира се, безрезервно уповавайки се на Бога. Приел да бъде юродив, заради Христа, той винаги казваше истината. Не своята гледна точка и визия за нея, а истината в пълната ѝ реалност. Изобличаваше хомосексуализма в Църквата (дори посвети една своя статия на този въпрос), чревоугодието на духовенството, отстъплението на висшия клир от каноните на Църквата и от Православието изобщо, служението им с атеистичната власт, но в същото време посочваше и издигаше истинските примери, достойните хора. С гордост и за похвала посочваше онези, за които казваше, че са по-добри от него в научното и в духовното поприще.

Не беше ляв, нито десен, а истински монах, избрал пустинята вътре в себе си, а не в манастирите, за които казваше, че са „средища на търговия и разврат”. За него монашеството не се изразяваше в скъпоструващи копринени подрастници, мантии и златотъкани одежди. Ходеше с едно обикновено старо расо и дрехи от втора употреба. Когато един монах, наш колега, който много се увличаше от външните белези на монашеството, го попита от какъв плат е направена келимявката му, той отговори „От парцали!” и продължи лекцията си. Не позволяваше никой да му целува ръка, не приемаше някой да го хвали и превъзнася, както и да говори за него повече, от това, което е. Казваше, че по този начин му губели времето.

Отец Павел написа и публикува повече от 1500 статии и студии, преведе няколко книги от и на английски и руски, написа История на Руската православна църква (ХХ в.), написа първото в България сериозно изследване на историята на гностицизма („Ялдаваот. История и учение на гностицизма.” ИК Омофор, 2008), и историята на монтанизма („Лирата на Параклита. История и учение на монтанизма” ИК Фабер. 2012). Древната църковна история му беше любима тема и искаше да разгледа различните ереси и тяхното влияние над съвременността. В същото време подготвяше нов учебник по история на съвременните православни църкви и сборник с проповеди. Често пъти споделяше, че е написал 6 книги в различни сфери на богословието, но търси достатъчно източници, за да потвърди тезите, пък и „все още не им е дошло времето. Още няма „научен пазар” за тях.” – казваше често той. Е, времето не дойде…

Професор д-р архимандрит Павел Стефанов ни напусна внезапно на 3 юли 2012 г. след кратко боледуване, за което всички, които го познавахме, си мислихме, че скоро ще премине. Напусна ни рано, преди още да се пенсионира и, както казваше „да посвети времето си на изучаване на френски език, на нови изследвания по църковна история и на пчелите.” Преди три години в търсене на спокойствие и вдъхновение за научна работа, о. Павел закупи една малка къща в шуменско село, където да почива на чист въздух и да се занимава с пчеларство, едно от хобитата му. Интересно е, че последната му публикувана статия беше именно за меда и пчелите и мястото им в Библията (бр. 5/2012 сп. „Светъ”).

Отец Павел ни напусна, без да ни разкрие пълнотата на своето научно творчество. Напусна ни като истински християнин, без страх от смъртта, но със съзнанието за страшния съд, който очаква всеки един от нас. Въпреки предвкусването на края, той подготвяше представянето на последната си книга – „научното му турне”, което всички ние очаквахме. Силно се надявам, че неговото творчество няма да потъне в някои библиотечен склад или да изгние в някой стар таван, че неговите роднини, приятели и наследници ще направят така, че неиздадените му трудове да видят бял свят за полза на богословието и на вярата ни, на които този просветен монах посвети целия си живот.

Почивайте в мир, скъпи о. Павле!