Радост и тъга на Нова година

За човек, който от дете е свикнал да разсъждава, Нова година е празник и на радостта, и на тъгата. Онези сред нас, които са привлечени от изкуството, ще се съгласят, че в едно истинско произведение на изкуството ни трогва точно това – някаква неразделна смесица на трагично и комично, на смях и сълзи.

На Новогодишния празник ние сме шумни и радостни, но дълбоко в сърцата си изпитваме и тъга. Животът ни носи не само придобивки, но и загуби. Твърде бързо лети времето, препуска прекалено неудържимо.

Съвсем неотдавна човечеството с благодарна тържественост и възторг посрещаше Милениума – второто хилядолетие след Рождество Христово. А вече колко години изминаха стремително и незабележимо; дори не успяхме да проследим колко бързо всичко отлетя, колко много добри и интересни хора, приятели и близки загубихме.

Но колко нови приятели намерихме! Децата, родени през двехилядната година, вече са юноши, които определят своя път в живота. Но колко ни е тежко да се сбогуваме с приятелите си! И не можем да върнем нищо назад! Пък и трябва ли?

Същевременно Нова година е празник на надеждата. Някъде в най-съкровените кътчета на душите си ние знаем, чувстваме, вярваме, че в края на краищата всичко ще се нареди добре. Тази детска надежда е „свръх” всяка надежда. А нали сме деца Божии. И затова така неочаквано и обнадеждаващо звучат думите от Евангелието на новогодишния молебен: „…оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие” (Лк. 18:16).

Става дума за нас. Ние сме деца Божии и каквото и да се случи с нас, Господ няма да отстъпи от нас. Той влезе в нашия свят истинно и надеждно чрез Своето Въплъщение; целият свят, всички биографии и трагедии се срастват с Него! Цялата болка на света, цялата му радост е болка и радост на Бога.

В този ден да помислим и да се помолим за онези, на които днес съвсем не им е весело. Да се помолим за бедните изоставени деца, които никой няма да поздрави, никой няма да прегърне в този ден; за тези, които днес, както и в другите дни просто вият от самота.

Боже! Колко болка, сълзи и страдания има на този нещастен свят! И за какво да Те молим, Господи? Ти и без това винаги си до всички злочести, болни и самотни.

Ще Те молим да смекчиш сърцата на хората – вкаменени, изплашени, сковани, проядени от недоверие и подозрителност. Защото се стараем да сме добри, наистина е така, ние сме добри и свестни хора.

Ние сме добри, но сложният живот и малодушието сковават сърцата ни и затова не можем да споделяме добро и топлота, отучихме се да се доверяваме, свеним се да бъдем нежни и отзивчиви. Господи, изправи сърцата ни!

И все пак, колкото и тъга да има в този празник, Господ събира в Себе Си не само цялата болка на света, не само страданията отекват в Него, но и нашата радост. Той казва: „…оставете децата да дохождат при Мене”. Ние сме Неговите деца. Ние се справяме с малко неща и често не оправдаваме Неговите надежди. Но каквито и да сме, Той ни призовава, чака и приема. Нашата радост се радва в Него.

Затова, ако имате в себе си фойерверк, изстреляйте го; ако сте си скрили под възглавницата бонбонче – изяжте го; защото всяка наша детска утеха, всяка наша добра усмивка радва Бога, става Негова усмивка и радост. I www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева