“Светът ще се управлява от ала-бала“

Днес никой не цени силата на думите. Словото в цялата си мощ и тежест е обезценено, опошлено и изгубило силата си. Светът е пронизван от потоци летяща информация, която като лепкава паяжина омотава ума на съвременния човек, завлича го в безкрайни уговорки и сложни конструкции, които го лишават от пълноценната способност да разсъждава и да взема решения трезво, спокойно и разсъдливо. Сегашният „homo sapiens“ прилича на крехко дърво, което е връхлетяно от ветрове от всички посоки и то не само се огъва, но и листата му падат около корените. А ветровете не само не утихват, а се преусилват до такава степен, че дори застрашават да го изкоренят.

Вече никой не вярва на това, което идва отвън. Там, отвъд личността, в света на субектите и обектите, който става все по-непредсказуем и враждебен. Човек вече дори не желае да изслуша докрай информацията, която му поднасят провокативно и малко или много завоалирано. Това е рефлекс, реакция на самозащита от неспиращите интервенции към съзнанието. Човекът се брани, защото е претоварен и преуморен, и е на ръба на психическото оцеляване, потопен в мисловен хаос. Информация, лъжеинформация, дезинформация – това се е превърнало в блудкава смес, която той с досада отхвърля, както малкото дете извръща глава настрани от подадената от родителя лъжица, пълна с храна, която вече му е омръзнала.

Светите отци отдавна предупреждават, че ще дойде време, когато думите ще изгубят истинската си ценност. Те ще бъдат опошлени, опозорени, заменени и най-лошото – изпразнени от съдържание. Вече няма да имат своята изконна, жива и преобразяваща сила. Не обстоятелствата, а хората ще направят това. И ще го сторят напълно съзнателно, за да избягат от отговорност за онова, което изричат. Това е знак за тяхната инфантилност и лично отстъпление. И Бог ще го допусне, защото то  е част от предсказаното бъдещо отстъпление, което ще доведе до всеобщо отстъпление.

В своите пророчества за последните времена, един от боговидците на светото Православие на 18 в., св. Козма Етолийски, изрича нещо, колкото комично, толкова и трагично: “Светът ще се управлява от ала-бала„. Ясно е какво има предвид. Хората ще бъдат потопени във въртоп от безразборно говорене, залети от нестихващи потоци информация, която ще отнеме силата им и най-страшното – ще ги управлява и подтиква в незнайна за тях посока. Истинската беда е, че това е принцип, който е въведен от ония, които насочват и управляват стъпките на галопиращия свят. А това означава, че е средство за контрол и манипулация. Обмислена, целенасочена, предварително очертана…

Единствено светата Църква ще остане тази, която ще държи истинското и мъдро отношение към думите, пречистено от Духа Светаго и изцяло боговдъхновено. Майката на всички вярващи в учението и примера на Иисус Христос предава Живото Слово, като го проповядва всеки ден и час по много начини и пръска светената вода на Неговото знание върху тази напукана и настръхнала от сушата на греха земя. Вярващият човек трябва във всичко да е ясен и точен, без всякаква блудкавост, лицемерие и отсенки. И това е изречено от Син Божи, Пречистият Иисус, който учи: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). Това наставление е толкова категорично, че няма нужда от особен коментар или тълкуване. То е като печат, огнен и трептящ, който не може да бъде неглижиран или отхвърлен току така. „Другото“ е не просто ненужно, а е от лукавия. А това е врагът на човешкото спасение.

Затова празнословието (многословието) е грях и е посочено както в древните патерици, така и в обикновените изповедални листи на всеки православен християнин. Православният вярващ трябва да е събран, ясен, изчистен и като реч, и като поведение. Защото е икона на Христос и във всичко е длъжен да бъде Негов подражател. Той има една най-важна цел – да спаси душата си от примката на света и да намери място в Неговото Несъкрушимо царство. Затова е длъжен да води борба, свята и безкомпромисна, с греха във всичките му форми и проявления. А многословният не може да не съгреши, защото Словото е нож с две остриета, лекарство и отрова, то може да  доведе по пълно пропадане. То е врата за верните служители на сатаната, поднебесните духове на злобата, през която те влизат и омърсяват храма на човешката душа. Заразяват ума и оварваряват речта и цялостното поведение на подвизаващия се. Някои от премъдрите старци на Изтока го наричат „словесно блудство“. Свети Нил Синайски – един от забележителните мистици на светото Православие от 5 в. и ученик на св. Йоан Златоуст,  изрича в едно свое наблюдение следното: „Неумереното говорене предава във властта на демоните, на скръбта и гнева!“ Пораженията нарушават целия духовен ритъм на подвизаващия се и могат да доведат до отстъпление във всичко, и дори отпадане от православния начин на живот.

А колко повече са те за невярващите, които нямат защитата на Божията благодат и закрилата на Неговите ангели. Те са в почти пълно състояние на заблуда, като дори и не подозират степента ѝ, въведени там от нашепванията на бесовете, които си играят с тях, както вятърът – с падналите листа по земята. Затова и християнството, което единствено дава пълната защита на личността от силата на сатаната, винаги е изобличавало подценявания грях на празнословието. Всякаква форма на неточност и блудкава заблуда е признак на отсъствие на благодат и слизане надолу по духовната лествица на личното благочестие. А нищо и никой не е възбуждал така гнева на Спасителя, както поведението на фарисеите и книжниците. Единствено към тях Той се обръща със заканителното: „Горко вам…“

На всички нас, които сме последвали Христос по тесния път към Царството на блажените, Той обеща подкрепата Си, но и изисква не само да спазваме учението Му, но и да Го изобразим в делата си практически, не до някаква степен, а докрай, в пълнота! Да бъдем верни във всичко наше, включително и в чистотата на нашия изказ. Да бъдем личности завършени, пълноценни и вдъхновени, водени от Неговия Свят Пример и авторитета на светата Църква!