Св. Григорий Палама и защитата на светите исихасти

Православната духовна традиция е необикновено богата. Множество подвижници са ни предали в наследство своите наставления, описание на личния си духовен опит. Или опита на своите наставници и предшественици. Стотици и стотици томове са написали… Човек за целия си живот не би могъл да прочете тази духовна библиотека.

Стотиците томове, посветени на християнското подвижничество, са ни оставени не от някакви графомани. Прочее, писанията на подвижниците почти винаги са предизвикани, написани по необходимост. Авторът е бил помолен да обясни нещо, и ето, той отговаря писмено. Прочели са отговора му, взели са го предвид, съхранили са го. И ето че библиотеката на православната духовна книжнина се попълва с още една „библиотечна единица“. И тъй като целите на авторите са били практически – да помогнат на питащия, на адресата – затова писанията на подвижниците говорят за началните степени на духовното израстване. Нали самите питащи са били именно новоначални в подвига.

Но от тази обща практика има изключение. И то какво изключение! – Знаменитите „Триади“ на св. Григорий Палама. В тази книга светецът тълкува високия опит на духовния живот. Защо именно високия? Отново по повод, по необходимост, по дълг. Един образован монах се нахвърля с остра критика срещу възвишения духовен опит на атонските безмълвници. Св. Григорий Палама, сам той образован монах, пише в отговор своите слова – „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“. Какви са тези безмълвстващи?

В дадения случай безмълвие се нарича не практиката на мълчание подобно на широко известния „обет за мълчание“, а особен опит, особена духовна практика: свещено безмълвие. Тоест, безмълвието на ума от страстни помисли. При това, св. Григорий Палама говори за най-, най-високия опит на безмълвие.

В много от писанията на подвижниците се отделя голямо внимание на борбата със страстите и на покаянието, и само по-рядко и бегло се споменава за по-високия опит – за безмълвническия живот. А „Триадите“ на св. Григорий Палама продължават разговора за духовното възхождане, обясняват какво представлява слизането на ума в сърцето, стигайки  до най-извисените степени на духовно възлизане. В този смисъл „Триадите“ именно допълват корпуса на православните аскетически писания.

Ясно е защо подвижниците са писали за борбата със страстите. Както е ясно и че борбата със страстите е насочена към това, те да утихнат в човека, някак да замлъкнат, да изпаднат „в безмълвие“ и да не пречат на човека да живее с Иисус Христос. Подобно равнище се достига в съвършена степен само в реалния опит на безстрастието. Тази опитност е правилно да се счита за връх на аскетичния път.

Но е имало подвижници, които са преживели и още по-висок опит, пределно, крайно висок. Това е опитът на чистата молитва и съзерцаването на нетварната Светлина. Ето това съзерцание е било мишена на онзи безжалостен критик на атонското подвижничество. Тъкмо затова св. Григорий Палама пише за високия опит, като не заостря вниманието върху опита на началните степени, без който опит обаче е невъзможно да се достигне възвишената духовна практика.

* * *

Да припомним и да преповторим, за какво именно разсъждава св. Григорий Палама: „Умът в чистата молитва се отрича, напуска, откъсва се от всичко съществуващо. Това „изстъпление“ на ума е несравнимо по-висше от отрицателното (апофатичното) богословие: то е достъпно само за придобилите безстрастие; но все още го няма мистичното единение, докато Утешителят не озари свише молещия се… докато не го заплени чрез откровение за виждане на Светлина“ [из „„Триади в защита на свещенобезмълвстващите“].

Подвижникът, който е придобил безстрастие, може след това да вкуси опита на чистата молитва. Неговият ум по време на молитва „се откъсва от всичко съществуващо“, освобождава се, отървава се от всякакви възприятия на тварното битие и във възторг се издига към нетварния Бог. И още по-високо единение с Бога е възможно. Познали са го онези, които са били озарени от Светия Дух Утешител и са съзерцали нетварната Светлина.

Тази Светлина не е нито халюцинация, нито обикновената физическа светлина, например подобно на светлината на гръмотевична мълния. Това са „лъчите на Божеството“, тях „невидимо са ги съзрели“ някои атонски безмълвстващи. Няма да се спирам в този текст как св. Григорий Палама се противопоставя на неоплатоническите трактовки за духовността, няма да се впускам в размисли за отрицателното (апофатичното) богословие, и за единението, и за опрощението. По-добре ще е да си задам въпроса: защо трябва да знаем всичко това? За какво говорят „Триадите“, на какво ни учи св. Григорий Палама? – На това, колко много дава Бог на православните хора, колко високо се простира пътят на духовното възхождане. И че не бива да съдим за онова, за което сме подочули само по слух. | www.pravoslavie.ru

Превод: Венета Дякова