Служение на страстите или служение на Бога

Колко е добре, когато в отношенията между свещениците се забелязва онази приемственост, която се е проявявала още в ранната Църква между апостолите и апостолските мъже и всички, които са се посветили на благословения труд на Божията нива. Тя е вдъхновена от Светия Дух и е признак за съборното съзнание на вярващите. Тогава, когато опитните духовници допускат по близо до себе си и споделят изстрадалия си опит с младите решили да последват пътя им има нещо трогващо и умилително.

Веднъж в църковната канцелария един протойерей сподели на младия дякон следната история:

”Хората обичат да служат на страстите си, а после обвиняват Бога, че не им е помогнал. А Той им дава знаци, изпраща им хора, допуска изпитания в техния личен живот, за да им даде възможност да се опомнят и да се обърнат към Него. Търси ги, зове ги по неизказани начини…. И става така, че животът на всеки се превръща в служение – или на страстите, или на Бога. При някой става съзнателно, а при други – неосъзнато. Не може да има среден път, рано или късно тръгваме по единия от двата. По този, който води нагоре, или по онзи, който слиза надолу. Хората се отдават на различни страсти – алкохол, похот, чревоугодие или печелене на пари и опустошават душите си. И когато пострадат от тях, започват да търсят Бога и тръгват по храмовете, за да дирят не само утеха, но и изход от катастрофата.

Преди години при мен в храма дойде едно младо момиче в особено потиснато душевно състояние. Сподели, че се е разболяло от тежка болест, предавана по полов път, и е изпаднало в сериозна депресия. Поговорихме спокойно и аз й казах, че учението на Църквата лекува всичко. Пропоръчах й да се изповяда, да се причасти и да й се отслужи Маслосвет. Тя прие съвета и след като пости една седмица, изпълни всичко, за което й говорих. След няколко дни отново дойде в храма и сподели,  че си е направила медицински изследвания и с изненада лекарите са установили, че заболяването е изчезнало и вече е напълно здрава. Станало е чудо!

Момичето не беше на себе си от радост, благодареше на Бога и на мен. Зарадвах се и възкликнах: „Видя ли колко милостив е Бог? Всичко изцери само защото прояви жива вяра и се обърна искрено към Неговата църква. Дава ти шанс да продължиш здрава и обнадеждена и занапред. Затова не спирай дотук – моли се редовно, посещавай богослуженията и най-важното – не се връщай в старите пътеки на греха. Бъди благодарна и постоянна. Ако се върнеш назад, състоянието ти може да стане по-лошо от преди.“

Разделихме се с най-топли чувства, но повече не я видях в храма. Дори бях забравил за нея. След около година и половина тя пак се появи. Първоначално не успях да я позная. Състоянието й бе по-лошо от предишното. Избухна в сълзи и сподели ,че не е издържала и пак се е върнала към предишния си начин на живот и я връхлетяла болест, която е по-тежка от предходната. Отново започвахме разговор за вярата, за покаянието, отново я посъветвах да пристъпи към Изповед, да се причасти и отново да й се отслужи Маслосвет. Тя първоначално се съгласи, но така и повече не я видях…

Виждаш ли какви случаи има? Бог се смилява и дава, но очаква и човекът да направи нещо, да бъде Негов съработник. Да върви по пътя и да не се отказва. И най-важното –да не се връща назад”.

Какво всъщност е станало?

Изпълнило се е това, което е изречено в Светото Евангелие от нашия Спасител и което виждаме в много новозаветни примери – както Спасителят ни говори за онзи дух, който излязъл от човека, а после се върнал „в къщата си“, отдето е излязъл…и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Когато не проявим сила на волята да продължим напред, по трудния път, с нас може да стане това, което се е случило с Лотовата жена…

В творенията си светите отци обръщат внимание на това, че автентичният духовен живот никога не може да бъде в застой, да остане в статичност. Тъкмо напротив –винаги е динамичен, в него има възходи, но и спадове. Притежава свой вътрешен ритъм и своя неповторима личностна траектория. Всяка душа преживява своята неизследима духовна бран, в която изпитанията и „завоите“ по пътя са различни от тези на другите. И ако липсва духовно трезвение и внимание, човекът не само може да изпадне в прелест, но и в частично или пълно отстъпление.

В лечението на страстите се изисква последователност и твърда решимост за борба. До момента, в който блатото, от което избуяват тези страсти, се превръща в красива градина,  в благодатна почва, върху която да разцъфнат цветята на добродетелите. Колко проникновени са думите на Христос: ”Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ (Мат. 6:24). Няма как в сърцето ти да има два олтара – на Бога и на страстта. Не само нашия Отец небесен ни призовава да не бъдем раздвоени, но и самата наша човешка природа в своите дълбини не може да го понесе мъчителната агония на тази разкъсваща духа двойнственост!

Да си свободен в духовно отношение означава да си очистен от налепите на страстите. Да се освободиш от тях с решимостта на свободната си воля и силата на Божията благодат. Едва тогава може в душата да се настани Светият Дух и да я напътства по неизказан начин.

Във висша степен това е осъзнал един от най-забележителните подвижници на XX в. св. Порфирий Кавсокаливит, който казва в едно свое слово: ”Не можем да спечелим свободата, докато вътрешно не се освободим от замотаванията на страстите. И това, разбира се, става само заедно с Христа. Радостта е в Христа. Христос преобразува страстта в радост. Това е нашата църква, това е нашата радост, това е всичко за нас. И днес човекът има нужда именно от това… Едното го смазва, разяжда, съсипва, изгаря, а другото, тоест отдаването на Христа, го съживява, дава му радост, да се чувства силен, голям. Това е нашата вяра. Висота, величие, благодат, радост, веселие.”*

Но за да се достигне до това състояние на духа, се изисква борба! Изисква се вътрешно противопоставяне на старата природа, преобръщане на ума (метаноя). Едва тогава може да се достигне до освещаване на личността. Защото ние сме не просто призовани за вечен живот, а сме призвани към обожение! Затова нека проявим дръзновение и постоянство да се очистим от страстите си и да служим на Бога с възродено сърце!

*”Свети Порфирий Кавсокаливит. Живот и слова”, изд. “Св. Вмчк Георги Зограф – Света Гора”.