Хайде стига вече!

Ще си позволя да споделя нещо. Може да звучи крайно за някого, но така го чувствам не от вчера или днес…

Хайде стига вече сме разчитали на външното, независимо какво е то, да отвори или да развие това, което е вътре в нас… Хайде да спрем с толкова ходене на поклонения по храмове, по светини, с толкова ходене на беседи, на срещи, с толкова четене на иначе полезни и дори изключително ценни четива, а в същото време да сме тичащи след всевъзможни цели, амбиции, забавления… жадно консумирайки ги… И в крайна сметка – техни роби и жертви.

Външното, каквото и да е то, няма да оправи вътрешните проблеми, да не кажем неразбории, няма да подреди нашия собствен двор…

Нека се огледаме наоколо! В какво време живеем?!… Обичам много една мисъл на Гео Милев – „Днес времето е жестоко и праща поезията в изгнание.“

Времето наистина и днес е крайно и съдбовно, толкова динамично и променливо, и то на всякакви нива на битието… И мисля, че друго иска от нас Бог. Не само да получаваме наготово, а вече да започнем и ние да даваме плодове. По Неговата и с Неговата воля и помощ. Да станем самите ние извор на жива вода… Както сам Той ни е заръчал,  дарил ни е тази възможност…

Иначе каква ще ни е ползата от всичко друго, па било то и най-ценното и безценното дори?!… Ако не се променим, ако не спасим душата си и не помогнем на другите за същото?

Иначе просто ще се пълним постоянно с хубави думи, с хубави неща, с хубав, но чужд опит и ще се заблуждаваме до безкрай като една лъскава обвивка… Ще продължим да замитаме боклука под чергата, както ние, българите, а и изобщо хората имаме обичай. Обичаме да го правим…

Нужна ни е коренна, дори тотална промяна. Очистване – самоотрицание и себеотдаване в едно. За да можем най-накрая да започнем да изпълним евангелското послание на Христос към своите апостоли, което отеква към нас в тази седмица  – „Дайте им вие да ядат.“ Дайте от себе си. Дайте себе си… Не чакайте на Мен само…