Архиепископът на Мир

Църквата прославя паметта на Мирликийския светител и чудотворец Николай на 6 декември, тъй като на този ден през 342 г. той предава Богу дух. Изпросен от бездетните си родители с молитва, той е роден в Патара, град в малоазийската област Ликия през ІІІ век.

По съвета на чичо му, епископ на града, в юношеска възраст младежът е посветен на Бога. Не след дълго е въведен в презвитерски сан. Оставеното му родителско наследство презвитерът оползвотворява за благодеяния, следвайки евангелския текст: „Ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“. На път за Божи гроб по море се разразява страшна буря, която е прекратена от сърдечната молитва към Бога на св. Николай. След поклонението си на Светите места Божият следовник се установява в манастир, но волята Господня му предначертава друг път.

Божият промисъл чрез видение го изпраща в Мир, главен град на областта Ликия, където епископите са се събрали да изберат нов архиепископ на града. На един от тях по време на молитва му се явява сияен мъж, който му казва, че влезлият пръв през храмовите врати, е избраният от Бога нов архиепископ. На сутринта нищо неподозиращият св. Николай пръв прекрачва вратите на Господния храм и така се изпълнява Божията воля. Новият архиепископ отдава всичките си сили и енергия за духовното усъвършенстване и спасението на пасомите си. Последното гонение срещу християните го хвърля в тъмница. Този факт не го обезнадеждава, нито сплашва. Напротив, той продължава да благовестява Евангелието и да ръководи Църквата. С поведението си служи за пример и опора на вярващите.

След като християнството става свободно изповядваща се религия (313 г.) светителят се явява ревностен защитник на Христовата вяра. На първия Вселенски събор (325 г.) той неотстъпно брани евангелските истини срещу еретическото учение на Арий.

За светия му живот, славните му духовни подвизи и добродетели Бог удостоява праведника с дар на чудотворство. А Църквата в тропара на деня му казва: „Правото на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието, ти показа на своето стадо Истината на нещата. Затова чрез смирение си придобил висота, а чрез нищета – богатство. Отче свещенноначалниче Николае, моли Христа Бога да спаси душите ни“.

След смъртта му, тялото му е погребано в катедралата на гр. Мир. По-късно християните установявят, че то е останало нетленно и от него тече благовонно миро. А през 1807 г. мощите на светеца са пренесени в италианския град Бари, където и до днес почиват под св. престол на съборния му храм.

Из книгата на Ана-Мария Кръстева „От Рождество до Възкресение“, ИК „Омофор“ 2010 г.