Св. Георги Победоносец

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклециан (284-305) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун.

За показаните от него доблест и храброст Диоклециан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклециан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издала вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

– Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

– Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

– Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен:

– По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Ме принеси като хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

Диоклециан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
На другия ден Диоклециан го повикал и попитал:

– Разкая ли се, Георги?

– Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклециан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

– Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклециан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклециан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

– Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина.

Най-много императорът недоумявал това, че въпреки страданията лицето на Георги остава спокойно и бодро. Диоклециан накрая попитал мъченика:

– Докога ще ни смайваш с твоите дела? Какво е учението на твоя Христос? Кажи ни, ние ще те изслушаме.

Мъченикът отговорил:

– Христос, предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от онези, които убиват тялото ни, а не могат да погубят душата. На тези, които изпълняват заповедите Му, той е дал благодат и сила да вършат дела, каквито Той сам върши. Христос изцерява болни, възкресява мъртви, дарява на слепите зрение, на глухите – слух.

Наблизо имало пресен гроб. Езическите жреци поискали от Георги да изпитат думите му. Така и станало. По молитвата на светеца Господ възкресил мъртвия, погребан там преди няколко дни. Изумен, един от жреците паднал на колене пред мъченика и изповядал, че Христос е единственият всемогъщ Бог.

Тогава Диоклециан съвсем се разярил от злоба и безсилие. Заповядал да посекат възкръсналия покойник и жреца, а Георги пак да бъде отведен в тъмница.

Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си. Преданието разказва, че веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:

– Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.

Когато Диоклециан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, дори като му предлагал дарове и почести, той заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и императрица Александра.

По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото на наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

* * *

В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей. Тази сцена е вдъхновена от предание, което разказва за случка, написана в житието му.
Близо до планината Ливан, край мястото, където е погребан Георги, имало езеро. В него живеел змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Примирени, езичниците така и направили. Всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената дъщеря на тамошния владетел. Когато девойката застанала на брега на езерото в очакване на смъртта, пред нея се явил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил свети Георги.

– Защо плачеш?

– Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. – После му разказала всичко.

– Не се страхувай, момиче – казал й той. – Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.

– Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!

От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин се прекръстил, призовал за помощ Света Троица, спуснал се към змея и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града. Тя така и направила. Хората, които видели стореното чудо, приели християнската вяра.

За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.