Авва Аполоний Египетски

Светият наш отец Аполоний, когато бил на петнадесет години, се отрекъл от света и като се отдал на монашески живот, се заселил във вътрешната пустиня*, където прекарал в една гора четиридесет години.

Придобил от детство навик за добродетелен живот, той извършил големи подвизи и за това се удостоил с такава благодат, че веднъж чул Божият глас да му казва:

– Аполоний, иди сега в населените места, защото ти предстои да родиш за Мене избрани люде.

След това той се отправил към друга пустиня и там, като намерил в подножието на планината неголяма пещера, се заселил в нея. Тук той преклонил колена и в продължение на цели дни се молел на Бога. Хранел се с онази храна, която му изпращал Бог чрез един ангел, който идвал при него. Тази пустиня била разположена близо до населени места и като ги посещавал по внушението на Светия Дух, преподобният събрал край себе си голям брой монаси, около петстотин човека, и ги наставил в различните подвизи на монашеския живот. Заедно с тях той приемал храна само в неделните дни, а през останалите дни не вкусвал нищо: нито хляб, нито вариво (варени зърна от пшеница, ориз и други зърна., бел.ред.), нито нещо друго, което се приготвя на огън, а се хранел само с диворастящи треви.

Преподобни Аполоний въвел такова правило в своята обител, че монасите, които се подвизавали с него, вкусвали храна само след като първо са се причастили със Светите Христови Тайни. Обикновено това ставало ежедневно към девет часа сутринта, а след това монасите сядали на трапезата, по време на която слушали поучения. Останалото време от деня те прекарвали в полезни занимания и чрез това прогонвали от помислите си лукавите внушения на дявола.

Като наставил много иноци на този живот и доживял до дълбока старост, свети Аполоний се преселил при Бога за вечен живот.

* Под вътрешна пустиня се разбира Тиваидската пустиня, която се намира в Африка, в Долен Египет, на източния бряг на река Нил (бел. ред.).

Източник: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски