Божията Премъдрост, Вярата, Надеждата и Любовта

Живяла в края на I и началото на II век св. София напълно оправдава през своя земен път името си, което значи премъдрост. Кръщавайки дъщерите си Вяра, Надежда и Любов, тя съумява да ги възпита в тези стълбове на християнството. Предпочели вечния живот пред земни блага и изгоди те заедно загиват мъченически в името на Божията Премъдрост, т.е. в името на Сина Божи. Всеки софиянец би трябвало да се гордее, че градът му носи това свято име и всяка година да бъде готов да посрещне 17 септември с пречистена душа, отворена за Христовото благовестие. Няма да преразказвам житието на тези Божи угодници. Бих искала да накарам прагматичното съзнание на съвременника, възпитаван в по-голямата си част атеистично, да си дообясни защо тези четири светици сгряват сърцето на вярващия и го интригуват с нетленните си послания. Голямо влияние за това са техните имена, които всъщност са и основните християнски добродетели.

Според св. ап. Павел вярата е "жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда". За вярващия човек тя е увереност в невидимото, като във видимото и в очакваното като в настоящето, защото отново по думите на христовия апостол: "Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува", а това от своя страна е предпоставка за стремеж към Него и условие за общение с Него. Вярата е необходимост не само в религията. Как можем да си представим бъдещето без вяра? С вяра земеделецът хвърля най-доброто семе и чака богата жетва. Учителят със своето “А,Б” вярва, че неговите ученици ще станат грамотни. Без вяра ученият би се обезсърчил в своите изследвания.

Естествено след вярата идва надеждата. Оная надежда, която ни крепи през целия ни живот от люлката до гроба. Надеждата, че доброто ще се възцари на земята, че собствената ни болка ще отмине с отиващата си нощ. Надеждата, че децата ни ще живеят в един по-съвършен свят. Тази надежда за християнина е свързана с упованието на нашето сърце в Бога, с увереността, че Той непрестанно се грижи за нашето спасение и ще ни дари обещаното блаженство.

Само вяра и надежда без любов и добри дела не са достатъчни за спасението на християнина, защото "който не обича брата си пребъдва в смърт". Истинската любов е придружена с добри дела, или по-точно казано, добрите дела са свидетелство за любов. Всичко добро създадено на земята е било придружено с любов, самото й сътворяване е дело на любовта, защото "Бог е любов". Това, че любовта е основен крепител на житейските ни стремления се потвърждава и от апостола на любовта, който пише: "…щом любов нямам, нищо не ме ползва".

След значението на имената на тези три мъченици, стигаме до премъдростта. Ние сме хора и със своите човешки слабости и грехове не можем да бъдем премъдри като Твореца, но можем да се стараем да бъдем мъдри. А мъдростта е да съчетаем в себе си вярата, надеждата и любовта. Успеем ли, не само ще се почувстваме много по-добре, но и ще имаме сили и възможност да работим и творим за един по-съвършен свят. Тогава ще се радваме на живота и ще се стремим, както към собственото си духовно усъвършенстване, така и към съграждането на съвременното ни общество. Осъзнае ли по-голяма част от народа ни тази истина ще можем да се надяваме и на по-добро бъдеще и за България.