Един съвременен новомъченик

И днес, както и преди две хиляди години, има християни, които дават живота си за Христа. Много от тях минават през жестоки мъчения преди смъртта си. Един такъв съвременен мъченик, твърде близък до нас и по време (1999), и по място (Косово), е монахът Харитон (Лукич), за който ще ви разкажем по-долу.

Отец Харитон е роден на 21 ноември 1960 г. в с. Луковачка река в околностите на град Куршумлия (Сърбия). При св. кръщение родителите го нарекли с името Радослав. Същото име той щял да носи и след замонашването си (на гръцки Харитон означава същото).

През 1996 г. младият човек станал послушник в манастира Църна река в Косово. Мълчалив и сдържан, той изглеждал на хората като човек не от този свят. В обителта изпълнявал послушание на шофьор. Служел на братята усърдно, без роптаене, возейки всеки, който трябвало да отпътува по някаква работа от манастира.

Две години бил послушник в “Църна река”, а след това по благословение на своя духовник, тогавашния косовски епископ Артемий, бил преместен в манастира “Св. Архангели” край Призрен. Там го и замонашили на 10 май 1998 г.

Това били тежки години за православното население на Косово. Терористите от албанската паравоенна организация АОК воювали със сръбската войска и полиция. През 1999 г. с помощта на САЩ и НАТО те най-после успели да откъснат този край от Сърбия. Освен местните албанци (косовари), в редовете на АОК имало и ислямисти-наемници от целия мюсюлмански свят, които разглеждали войната в Косово като част от световния джихад. След победата на АОК започнал терор срещу немюсюлманското население на областта и повсеместно опожаряване и унищожаване на православните манастири и светини.

На сутринта на 15 юни 1999 г. Харитон пристигнал пред сградата на епископията в Призрен и получил последното послушание в живота си – да отиде с колата до едно семейство в града и да донесе храна за владиката. Отпътувал с готовност и без всякакъв страх. От това свое последно пътуване вече не се завърнал жив. Изчезнал безследно и никой не знаел нищо за съдбата му.

Новите албански власти мълчали, опитвайки се да скрият злодеянието, но Господ не допуснал паметта на мъченика да потъне в забрава. Отец Харитон се явил насън на няколко свои събратя от манастира, а на един от тях казал, че е мъртъв.

След една година тялото му със следи от мъчения било намерено в един масов гроб в Призрен. Главата била отрязана и липсвала, но тялото било идентифицирано по монашеската мантия и броеница, както и по запазените лични документи. От него се виждало какви мъчения е изтърпял, преди да умре: освен отрязаната глава, то било покрито с рани от ножове, а гръдният кош бил разпорен.

На 11 ноември 2000 г. останките на мъченика били донесени в манастира Грачаница, а оттам в манастира Църна река, където отец Харитон започнал навремето монашеския си подвиг. Там, пред манастира, те били посрещнати от множество монаси и вярващи начело с владиката.

Убийците играли футбол с главата му

По информация на рашко-призренската епархия, монасите Харитон и Стефан са били отвлечени от бойци на АОК. Отвличането на отец Харитон наблюдавал и заснел с камера немски журналист, който дошъл в Призрен заедно с контингент на международните сили КФОР.

През тези дни на хаос, терор и страдания всякакви слухове се носели за съдбата на отец Харитон и другите отвлечени свещеници и монаси, но скоро една албанка дошла в манастира “Св. Арахангели” и разказала, че е видяла как “муджахидините играят футбол с главата на някакъв поп с дълга брада”.

Когато през август 2000 г. в задния двор на градската болница на Призрен силите на КФОР открили един от масовите гробове, те поканили представителите на рашко-призренската епархия да “потърсят” тялото на отец Харитон. Тежката задача се паднала на отец Михаил, днес игумен на манастира “Св. Архангели”, който измежду множеството трупове на избити хора идентифицирал своя събрат-мъченик.

Главата липсвала, не се знае какво са направили с нея терористите от АОК. Впоследствие патологоанатомът констатирал, че отец Харитон е умрял в мъки.
Останките на отец Харитон били върнати в манастира Църна река. По време на опелото владика Артемий казал: “Отче Харитоне, преди няколко години те приехме тук като послушник, а сега те приемаме като мъченик…” | srbin.info

Превод: Андрей Романов