Преподобномъченик Лукиан Антиохийски
В онова време, понеже не съществувало книгопечатане, свещеният текст често бивал повреждан от преписвачште. Понякога това ставало по недоглеждане и от невежество. А понякога лъжеучители умишлено изопачавали текста, като внасяли в своите преписи лъжливи мнения. Лукиан старателно се занимавал с преглеждане и изправяне на гръцкия текст, като го сравнявал с еврейския оригинал. За да успее резултатно в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.
В своя духовен живот Лукиан постигнал голямо съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде видим за едни и невидим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.
Неговите мирни и полезни знания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което предприел в началото на четвъртия век римския император Диоклетиан. Мъчителите с особена ярост нападали епископите и презвитерите.
Славата на Лукиан като проповедник на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никомидия-град, който се считал за негова столица.
Гонението било твърде силно особено в Никомидия и Александрия. Мъченически били пострадали вече св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски.
Лукиан бил осъден на заточение и изтезания. Неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предишните си трудове.
Гонението обаче пак се усилило особено след смъртта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до лудост в своята ярост против християните. Той заставял дори най-малките деца да извършват езически обреди и изнамирал най-страшни мъчения, за да преодолее твърдостта на християните.
Безстрашен и смел, презвитер Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология-защита на християнството. В нея красноречиво и мотивирано доказвал силата и истината на християнската вяра. Затова бил арестуван и предаден на големи мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никомидия и хвърлен в тъмница. Там го мъчели с глад, за да го заставят да вкуси от идолските жертвоприношения. Св. Лукиан търпеливо понасял глада, като отговарял на всички увещания с думите:
– Аз съм християнин!
Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните леговища – ставите, като го поставили в това състояние разглобен да лежи по гръб върху остри чирепи цели 40 дни.
Наближил празникът Богоявление. Светият мъченик вече чувствувал, че смъртта му е близко. И с радост я очаквал. Силно пожелал да се причасти за последен път заедно с братята по вяра. По някакъв начин християни, духовници и миряни, успели да влязат в затвора. Донесли хляб н вино. Обкръжили лежащия мъченик вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристиен престол. И така извършили светата Литургия, на която станали причастници той и присъствуващите.
На другия ден императорът пратил свои слуги да видят, дали Лукиан е още жив. Едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:
– Християнин съм!
И тъй предал на Бога душата си.
Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с почести.
Това станало в 311 г. – две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество. Години по-късно света царица Елена построила църква върху неговия гроб, над светите му мощи.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
