Св. апостол и евангелист Йоан Богослов

Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него. Оттогава те били непрекъснато със Спасителя. Заедно със Симон Петър те присъствували при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близо до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с кървава пот преди страданията Си на Голгота.

На Тайната вечеря Йоан седял до Господа. Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще Го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал за кого говори.Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и „ученика, когото обичал”.

На Пресветата Си Майка казал:

– Ето син ти!

А на ученика Си Йоан:

– Ето майка ти!

Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й успение. В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина отишла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил им се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър:

– Господ е.

След Възнесението Господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра. Един ден тръгнал с апостол Петър за Иерусалимския храм. При Чамовите врати човек, хром от рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.
Повярвали и се кръстили хиляди.

Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си:

– Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!

Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлагали им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

Но скоро Бог им открил път към благовестничество. Починал един момък, син на Диоскорид, председател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някой нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички, с чия сила извършил чудото. И започнал да им проповядва за Христа Спасителя. Доста хора повярвали и се кръстили. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрият пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела.

Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример.

Римският император Домициан (81-96г.), като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той почнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди (Марк. 16:18).

Онези, които присъствували при изтезанието, започнали да викат:

– Велик е християнският Бог!

Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия.

Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова. При пътуването извършил много чудеса, които привлекли към истинска вяра всички пътници. С молитва той спасил един удавник. С молитва укротил морска буря. Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жажда, превърнал солената морска вода в сладка.

След тия чудеса всички, пътници пожелали да приемат от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, искали да го освободят и да го свалят на малоазийския бряг. Но Йоан не им позволил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.

Престоят му на тоя остров послужил за спасение в Господа на тамошните жители.

В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал болни, изобщо вършел много чудеса. Давал на всички пример на кротост, незлобие и любов към Бога и ближния. Обръщал човеците към Христа както с благия си пример, така и с боговдъхновеното се слово.

До пристигането му на острова, всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използували общото суеверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличавал лъжите им. Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството.

Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо но могло да го отлъчи от Господнята любов.

Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любим ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие. По заповед на Господа, той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършва светата Библия.

Когато умрял император Домициан и престола заел Нерва (96-98 г.), гонението против християните утихнало. Това дало възможност св. Иоан да се върне в Ефес. Християните го посрещнали вън от града с най-голяма радост. При срещата го приветствували с думите:

– Благословен е този, който иде в име Господне!

До края на живота си апостолът останал в Мала Азия и продължил с ученика си Прохор започнатото спасително дело. Той проповядвал из всички области на Мала Азия, обхождал градове и села и насочил голямо множество хора към истинския път с думи, чудеса и личен пример. Много от неговите ученици се прославили със светия си живот.

Дори на старост апостолът не преставал да се труди, вдъхновяван от ревност по Божията слава и от любов към човеците.

В един от градовете на Мала Азия видял едно момче, което имало благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил. Станало нужда да отпътува някъде далече. Поверил го на местния епископ. Но епископът не оправдал напълно доверието на апостола. Той поучавал момъка, но не обръщал внимание на поведението му. Още не закрепнал във вярата и Божия закон, момъкът се увлякъл от лоши примери и се предал на пороци. Сближил се с развратни млади хора, образувал с тях разбойническа шайка, намерил потайно място в гората и започнал с тях да напада и ограбва пътници по друмищата.

Апостолът минал отново през тоя град и запитал за момъка. Разказали му всичко за него. Той се натъжил твърде много. Повикал епископа и го укорил за неговата небрежност.

– Върни ми – казал той – съкровището, което ти поверих да пазиш! Върни ми момъка, когото трябваше да научиш на Господния закон.

Апостолът потеглил към оная гора и стигнал до разбойниците, които го хванали и довели при главатаря си. Оказало се, че главатар е самият момък, когото Йоан търсел.

Като видял апостола, момъкът се засрамил и побягнал от него. Йоан тръгнал подире му и викал:
– Върни се, сине, при баща си! Не се отчайвай в Божието милосърдие! Аз ще взема на себе си твоите грехове – само ме послушай и се разкай! Бог ме прати да те намеря!

Победен от думите на апостола, момъкът се спрял, върнал се при него, спуснал се в нозете му и дълго тъй мълчал. Не смеел да дигне очи да го погледне. Така се срамувал от делата си…

Апостолът го дигнал, целунал го и го взел със себе си. Радвал се, както се радва добрият пастир, когато намери заблудилата се овца (Мат. 18:12-14).

Заловил се да го учи отново и го призовавал към покаяние. Сочел му безкрайното милосърдие на Бога, Който е готов да приеме всякога каещия се грешник. Момъкът се върнал към доброто благодарение на голямата обич, с която апостолът се грижил за него.

По него време се появили разни ереси в Църквата. Еретиците тълкували лъжливо светата истина на словото Божие. Някои лъжеучители отишли дотам, че дръзвали да отхвърлят истината за божественото достойнство на Спасителя.

Християните молели настойчиво апостола да им предаде писмено учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят срещу еретиците.

Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя ученик Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Йоан започнал своето Евангелие с думите: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наречен „богослов”.

Това свето Евангелие е написано около 102 г., когато апостолът бил вече в дълбока старост.

Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори продължително, той повтарял на учениците си само думите:

– Деца, обичайте се едни други!

Те го питали:

– Учителю, защо ни повтаряш така често това?

Той отговорил:

– Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!

Като почувствувал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе и няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май.

С дълбока почит към светата му памет Църквата му пее: „Величието ти, девствениче, кой ще изрече? Защото източваш чудеса и изливаш изцеления, и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов”.

Освен Евангелието и Откровението, св. Йоан е написал още три послания. В тях се чувствува същия дух на кротост и пламенна любов към Бога и ближните, с който бил проникнат целият живот на светия апостол. Напомня се постоянно за милосърдието на Бога, Който прощава греховете на хората поради Своята благост и поради пролятата за цялото човечество кръв на Господа Иисуса Христа.