Св. свещеномъченик Лев (Коробчук) от сонма на светите хелмски и подлашки мъченици – 10 март

Светият мъченик Лев произхожда от дълбоко свързания с хелмската земя род Коробчук. Родил се е през 1919 г. далеч от родния край – в ярославска губерния (Русия), където родителите му забегнали по време на Първата световна война.

Скоро обаче се озовал в родния Хелмски край, където баща му, благочестивият отец Гаврил, станал предстоятел на православната енория в Кулно (Билгорайска област). След като получил средно образование в Пшемишъл и Лвов, през 1936 г. младият Лев постъпил в Школата за църковни диригенти и певци в Свето-Онуфриевия манастир в Яблечна, която завършил през 1939 г.

През 1941 г., в трудните дни на Втората световна война, Православната църква му поверява отговорностите на църковен певец в енорията в с. Вербковице в Хелмско. Скоро след това се оженил. През 1942 г. в Хелм приема дяконско и свещеническо ръкоположение от Хелмски и Подласки архиеп. Иларион. Първоначално младият свещеник пребивава в Хелм, където служи в епархийските институции на възродената Хелмско-Подласка епархия.

Не след дълго Лев бил изпратен на особено трудната и отговорна пастирска служба в с. Ласкув (Хрубешовско). Младият духовник всеотдайно работил на Христовата нива, служейки на Бога и своите пасоми в мъчните времена на война и конфликти. Неведнъж домът му бил ограбван.

Мъченически венец двадесет и пет годишният свещеник приел в Ласкув на паметния 10 март 1944 г. заедно с над двеста свои енориаши. Преди смъртта си преминал през големи страдания.

Тялото на мъченика първоначално било засипано в скривалището, където посрещнал смъртта си. След няколко седмици мощите на о. Лев били погребани на селските гробища в Ласкув. Точното място на гроба му не е установено.

***

Горното, съвсем скромно по обем и изложени факти житие на свещеномъченик Лев е преведено от портала на Люблинско-Хелмската епархия на Полската автокефална православна църква. Струва си да се запитаме за причините, довели до избора на стил и очевидната емоционална сдържаност при осветляването на жизнения път и мъченическия подвиг на този Божи угодник от ХХ век. Дали липсата на възвеличаващ тон и подробности около мъките, които е изпитал преди кончината си, свидетелстват за „укриване“ на факти, и ако това е така, още по-важното е дали тази сдържаност говори за „претупване“ на биографията, или пък подсказва за специална грижа и мъдрост на Църквата по отношение на политическата история и вечната Истина?

Икона на светите хелмски и подлашки мъченици

Мъчениците от Хелмската и Подлашката земя, засвидетелствали вярата си в Христа в самия край на Втората световна война, лесно могат да бъдат възприети като исторически жертви на най-вече етническите конфликти, тлеещи от векове в граничните райони между днешните Полша и Украйна. Бихме могли да видим в тях просто „ужасите на войната“, разразили се заради отстояването на териториите около градовете Хелм, Пшемишъл, Лвов от страна и на поляци, и на украинци. Започналата през 40-те години партизанска война, включваща дори планове за ликвидиране на чуждото население, което отказва да се изсели от спорните територии, като че ли предопределя изключително етническия и политически характер на събитията, за които се споменава в житието на св. Лев Коробчук. Същите упреци (за политически и етнически, а не верски „съображения“) можем да чуем и спрямо канонизираните баташки и новоселски мъченици, вече в „чисто“ български контекст. И все пак по свидетелството на съвременници и потомци тези жертви са Христови жертви, приели смърт с „песни духовни“ и с Христовото име на уста. За потомците обаче също остава нелека задача: да представят подвига на светиите честно, с Христова любов, но и с любов към ближния. А този ближен е твой сънародник, при това невярващ или неправославен.

И тук настъпва най-тежкият въпрос, който съвременният житиеписец на св. Лев или на баташките мъченици трябва да разреши. Дали достойното възвеличаване трябва да подчертае ужасните мигове, жестоките страдания, агонията – дори при наличие на подробни документални свидетелства за тях, или да ги предаде точно, но спестявайки на читателите и слушателите разгърнатите описания на мъченическия подвиг. Класическите агиографски образци биха ни насочили към първия вариант, още повече че днешната култура на телесността поглъща най-охотно именно пищните, кървавите репортажи „от мястото на събитието“.

Проблемът с житиеописанието на св. Лев е многократно по-деликатен поради простата причина, че той, разбира се, не е етнически поляк, а при това е умъртвен заедно със своите енориаши от полски партизански отряди. А Господ е отредил така, че мъченическата му прослава да се извърши през 2003 г. в Люблинско-Хелмска епархия, част от Полската православна църква. И ето че изпълнявайки своя дълг, полските архиереи почитат светиите, просияли през ХХ век на тяхната земя. В същото време грижата към ближния (сънародника, неправославния, невярващия), светската дипломатичност и историческата прозорливост подтикват към скромното откъм детайли и оценъчност житиеописание на св. Лев и останалите хелмски и подлашки светии.

Какви изводи можем да извлечем за самите себе си от горния случай? Склонен съм да вярвам, че недоброжелателният поглед веднага би провидял в сухото изложение на живота на св. Лев някаква тънка хитрост, загадъчна политическа интрига с неизвестни цели от страна на православните архиереи; най-малкото би провидял липса на смелост животът на мъченика да се украси с всички достъпни данни – защо не е казано директно какъв е етническият произход на лицето Лев Коробчук; защо не е посочено кой точно го е убил; защо са избегнати описанията на издевателствата при смъртта му… В същия този текст аз обаче виждам дълбоката мъдрост и човеколюбие на Църквата, която прославя Божите угодници, но и щади своите земни членове от евтини, а всъщност скъпоструващи потапяния в тинята на сегашното време. С други думи – приемам този текст като чудесен урок за съвременните житиеписци, православни журналисти и обществени наблюдатели.