Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан

Тропар на св. Иоан Предтеча, гл. 2

Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча,
е доволно свидетелство, че си се показал, наистина, изсред пророците най-почитания,
понеже си се сподобил да кръстиш в струите Проповядвания,
при това пострадал за истината, възрадван, си благовестил на намиращите се в ада Явилия се в плът, взел греховете на света и дарувал нам велика милост.

Споменът за праведника е с похвали,
а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа,
защото наистина ти се показа най-честит от пророците,
понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания,
затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада,
явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.

Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.