Историите за Нарния и човечността

Имах възможност да размишлявам за това наскоро, когато започнах да записвам сериите на Нарния на касета за незрящи. Аз съм доброволец в радиостанция, която излъчва книги, статии и новини за хора, които не могат да четат.

Казаха ми, че мога да избера произволно книга за запис, стига тя да не съдържа преки религиозни послания. Ето защо, книгите на Нарния ми изглеждаха добър избор. Докато препрочитах поредицата, отново преживях вълшебството, с което предстоеше да се запознаят слушателите. Началото на „Лъвът, Вещицата и дрешникът” ни отвежда в един напълно реалистичен декор, в който четири деца са изпратени да отседнат в разхвърляната стара къща на един професор, за да бъдат в безопасност от бомбардировките през Втората световна война. Докато „изследват” къщата, те намират празна стая, в която няма нищо друго освен един наглед обикновен и стар дрешник. Но когато най-малката сред тях, Луси, се скрива в гардероба и промушва зад висящите палта, тя открива, че под краката й има сняг и усеща клони, които боцкат лицето й.

Въображението на Луис създаде история, на която децата подражават, а възрастните смятат за завладяваща. Събитията в книгата се развиват по толкова увлекателен и непредсказуем начин, че всеки читател би бил възхитен и любопитен да научи „какво се случва след това”.

Но когато нашите нецърковни съседи отидат в кината, за да преживеят тази възхитителна приказка, те ще получат и още нещо: умел преразказ на християнската история. Едно от четирите деца, по-малкият брат Едмънд, е склонно към егоизъм и измама. Алчността и суетата му го правят уязвим за злото на Бялата вещица, която с магията си е сковала Нарния в лед. Тя лесно подмамва Едмънд и измамата му предизвиква събития, които изискват възстановяване на космическия ред. Същата вечер великият лъв Аслан с трудност си прокарва път към каменната маса, където ще намери смъртта си под студената лунна светлина.

В тази история откриваме много препратки към великата история за нашето спасение, включително истинско възкресение. Безспорно предстои да чуем още много изказвания по този повод, защото медиите зададоха въпросите: „Твърде християнски ли е този филм?” и „Не е ли безчувствено и неучтиво така смело да се заявява вярата?”

Бих искала да обърна внимание на един аспект на историите на Нарния, който сякаш е пренебрегван, а именно: човешките същества в историята – Питър, Сюзън, Едмънд и Луси. Луис ни разказва за техните характери още в началото на книгата. Луси, първата посетила Нарния, е добре възпитана, мила и честна. Сюзън, малко по-голяма от нея, е смела и досетлива. Питър е водачът; той винаги е справедлив и зачита чувствата на другите. Виждаме как Едмънд проектира собствената си склонност към егоизъм и лъжа върху другите. „За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест ” (Тит. 1:15).

Ролята на децата в историята е не по-малко важна от тази на Аслан. Те изпълняват древно пророчество по тези земи – че щом на трона на Каир Паравел се възцари човешко същество („плът и кръв Адамова”), злото ще бъде победено.

В съвременния свят знаем малко за характера на героите: предполага се, че тези, които населяват филмите, телевизионните програми и романите по-скоро трябва да забавляват, отколкото да са честни или справедливи. Ако разлистим, обаче, произведенията на Чарлз Дикенс, Джейн Остин или на автор, творил преди нашето съвремие, ще открием, че „вътрешният пейзаж” на всеки от героите е от съществено значение за развитието на сюжетната линия. Голяма част от действието в „Гордост и предразсъдъци” зависи от това дали Дарси ще се окаже твърде горд, за да бъде добър съпруг. Дейвид Копърфийлд трябва да осъзнае разликата между това да си опиянен от глуповата и незряла жена и да обичаш жена, която е благородна и мъдра.

Поколенията преди нас знаеха това, което ние напълно сме забравили: че има значение какъв човек си. Че е важно дали всеки ден опитваме да сме като Христос: по-справедливи, по-добри и по-честни. Че има значение дали израстваме по Божи „образ и подобие”. Че има значение дали живеем в светлина или мрак. „Ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?” (Maт. 6:23)

В книгите за Нарния децата не са пасивни обекти, над чиито глави се сблъскват духовни сили. Самите те участват в тази драма. В известен смисъл, цялата история е за тях.

Аслан поставя тежката си лапа върху рамото на Питър и казва: „Ела, сине Адамов, ще ти покажа отдалече замъка, на който ще бъдеш цар”. От хълма Питър се взира в далечината и реката под тях, окъпан в светлината на залязващото слънце.

Историите на Нарния ни разказват за духовните битки, които се случват около нас и за нашия Спасител. Разказват ни и за нас самите: за съдбата, която Бог е отредил на всеки един от нас. Ние играем ролите си в тази велика драма и подготвяме съдбата си с всяко решение, което взимаме, и с всяка дума, която изричаме напразно, като се обръщаме с лице към светлината, или се отвръщаме от нея.