Екранизират „В първия кръг“ на Солженицин

Източник: Московские новости

След огромния успех на сериала по романа "Майстора и Маргарита" тв-каналът "Русия" реши да екранизира творба на друг голям руски писател – Александър Солженицин. Ръководството на канала заяви, че това ще бъде "главният телевизионен проект на годината, който трябва да бъде гледан от всички зрители на Русия". Амбициозните очаквания са подгряти от невероятните рейтинги на "Майстора и Маргарита". Дали те ще бъдат повторени от новия хит, ще стане ясно на 29 януари, когато ще бъде излъчена първата серия.

"В първия кръг" е мащабна творба, която продължава традицията на класическите руски романи. Действието му се развива през 1950 г. – най-мрачното Сталиново време. Героите са затворници в т. нар. "шарашка" – специален привилегирован лагер за учени и инженери, в който те работят върху нови оръжия и секретни технологии за правителството. Всъщност авторът описва "шарашката" от опит – той и неговите приятели са прототипите на тримата главни герои Нержин, Рубин и Сологдин. В романа се появява и самият Сталин, а най-екстремният епизод е свързан с трагичната история на млад съветски дипломат (реално лице), опитал се да предупреди Запада за съветските атомни планове… Още сега можем да предскажем, че сериалът ще възбуди голям интерес, и то не само поради масираната рекламна атака: досега в Русия не бяха правени екранизации на Солженицин, и то с толкова известни актьори-звезди.

Трудно е да се обясни причината за това. Доскоро сред руските кинаджии беше разпространено мнението за "некинематографичността" на прозата на Александър Исаевич. Отчасти то се подхранваше от провалите на западните им колеги: всички кино- и телеекранизации на романите на Солженицин, направени на Запад, се оказваха неудачни. Самият Александър Исаевич никога не е проявявал желание да види своите герои на големия или малкия екран, а се знае, че той трудно може да бъде убеден в нещо, в което не вярва. Първият пробив беше направен от киноконцерна "Вера", който купи през септември 2002 г. правата върху екранизацията на "В първия кръг". През март 2004 г. те бяха предадени на телеканала "Русия". Режисьор стана Глеб Панфилов. Той успя да убеди Александър Исаевич не само да напише сценария на многосерийния филм, но и да прочете зад кадър авторския текст. Всички са съгласни, че тези места украсяват филма и му придават особена автентичност и убедителност.

Снимането на сериала беше започнато през декември 2004 г. и продължи 6 месеца. В павильоните на "Мосфилм" бяха възпроизведени мрачните зандани на Лубянка и знаменитата "шарашка". Снимаше се и в Подмосковието и на Валдай, където се намира дачата на Сталин – точно копие на историческата кунцевска дача. Създателите на филма вложиха немалко усилия, за да възпроизведат историческата атмосфера на романа. Особено внимание бе отделено на Сталиновия образ. "Успяхме да се сдобием с няколко предмета, принадлежали на Йосиф Висарионович – разказва Глеб Панфилов, – това са чайни прибори, чашка, чайник, кутия за захар на Ленинградския порцеланов завод с герба на СССР, юбилейна монета от 50 крони, пусната в Чехословакия за 70-годишнината на Сталин, оригиналният стенографски отчет на XV конгрес на ВКП(б), за пазенето на който сте можели да отидете на лагер. Тези предмети помагат за разкриването на образа на "вожда"". Сталин, пресъздаден от актьора Игор Кваша, вече бе отбелязан от автора като един от главните успехи на новата екранизация.

Писателят не участваше в подбора на актьорите, доверявайки се изцяло на интуицията на режисьора. Александър Исаевич и Наталия Дмитриевна Солженицини видяха сериала в практически готов вид – в чернова монтажна версия. Освен Игор Кваша те отбелязаха играта на Дмитрий Певцов (в ролята на дипломата Инокентий Володин) и Евгений Миронов, изпълнител на ролята на Глеб Нержин, чийто прототип е самият Солженицин.

В сериала "В първия кръг" има много достойни актьорски присъствия. Зрителите безспорно ще оценят играта на Андрей Смирнов, Игор Скляр, Ина Чурикова, Роман Мадянов. Това е "актьорски филм", в който има около сто персонажа и нито една епизодична роля.

Глеб ПАНФИЛОВ, режисьор-постановчик на сериала "В първия кръг":

Трийсет години съм вървял към този филм – от самия момент, в който прочетох за пръв път романа. Това е книга за съдбата на писателя и за избора, с който се сблъсква всеки от нас. Глеб Нержин избира лагера пред "шарашката" и го прави пред очите ни. Това е ключовата сцена на романа и на филма, ключова и за разбирането на Александър Исаевич Солженицин. Той също е избрал някога лагера, защото "не морето дави, а локвата". Всички избираме, през целия си живот – къде да учим, на какво да се учим, как да живеем. Проблемът за избора е главният в живота на човека и затова този роман никога няма да изгуби своята актуалност.

Наталия СОЛЖЕНИЦИНА:

Този роман е започнат от Александър Исаевич през 1955 г. Той го е писал за самия себе си, без да се надява, че някога ще има възможността да го прочете дори и на своите приятели от "шарашката". Той им го е посветил, а когато е заминавал за Ташкент, за "раковата болница", го е скрил, сгънат в микроскопичен свитък, в бутилка от шампанско. Почти петдесет години по-късно в дома ни с бутилка шампанско дойде изпълнителят на ролята на Глеб Нержин Евгений Миронов. Той не знаеше нищо за онази, за първата бутилка. Какви съвпадения стават в живота…

Много се вълнувахме, когато преди два и половина месеца Глеб Анатолиевич Панфилов реши да ни покаже филма в чернови монтаж. Винаги е така, когато гледаш екранизацията на някоя книга. Страх те е, че ще ти пробутат не онази Наташа Ростова или Пиер Безухов, с които си живял цял живот. Ние всички "довъплъщаваме" образа, създаден от писателя. Но след като видя филма, Александър Исаевич беше много зарадван. Всички избрани от Панфилов лица и тяхната актьорска игра са в хармония с образите на Солженицин. Почти всички герои на романа имат прототипи и повечето актьори удивително приличат на тях. Това беше радостно и разтърсващо за нас, както и внимателният подбор на детайлите. Филмът ще бъде "учебно помагало" за епохата, за която разказва романът.

Евгений МИРОНОВ, изпълнител на ролята на Глеб Нержин:

За мен тази роля беше много сложна и отговорна задача. Да играеш положителен герой, само положителен, е много трудно. С нещо подобно се сблъсках, когато играех княз Мишкин в сериала "Идиот". Затова реших да направя странно нещо: да потърся нещо неидеално в идеалния образ. За да разбера Глеб Нержин, аз помолих Наталия Дмитриевна да ме запознае с Александър Исаевич – нали той е прототипът на моя герой. Запознаването с него е едно от най-силните преживявания в моя живот. Но в този ден аз бях страшно разочарован – аз не намерих у Александър Исаевич нищо противоречиво или отрицателно. Той е удивително цялостен човек. И ме посрещна необикновено светло.

Спомням си, че Александър Исаевич ми каза: "Сега аз работя малко – само 8 часа на ден". – "А преди?" – изумих се аз. – "Преди – по шестнайсет". И навсякъде листчета, листчета, изписани ситно-ситно – по навик от лагера.

Бях поразен от неговите думи: "Щастлив съм , че съм бил в затвора. Без това ние всички нямаше да станем това, което сме". Трудно ни е да се мерим с тези хора с железен дух. Те са много по-силни и по-безстрашни от нас.