За свети Франциск и папа Франциск в документалния филм на Вим Вендерс

Влязох в кинозалата за премиерната прожекция на филма „Папа Франциск: човек на думата си“ с доза скептицизъм и тя бе свързана с очевидно големия интерес на българската аудитория към подобен филм с християнска тематика. Интерес, който е разбираем например на един високорейтингов сериал като „Младият папа“.

Скептицизмът ми се основава на убеждението, че християнската тема е невъзможно да бъде продукт, който да пасне на масовия вкус. Такъв тип дискурс не може да бъде опредметяван изобщо, защото има собствено битие. Защото винаги има риск християнската идея да бъде превърната в някаква патетична художественост – понякога от секуларни съображения, друг път от мнима куртоазия.

Разбира се, в конкретния случай големият интерес на публиката се дължи и на името на Вим Вендерс – емблематичния немски режисьор, чийто предходен документален филм бе разтърсващият „Солта на земята“, посветен на фотографа Себастиао Салгадо.

„Папа Франциск: човек на думата си“ започва с кратко лирическо въведение – колелото на времето се търкаля с мимолетността на сезоните, годините, вековете, епохите, младостта и старостта. Човекът е в центъра на този кръговрат, но въпреки това няма контрол върху неговите стихии: земетресения, вулканични изригвания, урагани, наводнения. Освен природните бедствия обаче, човешката намеса носи пряка отговорност за друг вид катаклизми. Войни, тероризъм, безскрупулна престъпност, ядрени катастрофи. 8 милиарда население, а 1 милиард живее в условията на хроничен глад.

Скоро този мащабен план се сменя с черно-белите кадри, които очертават пред зрителя силуета на св. Франциск от Асизи и разкриват историята на монаха, живял преди 800 години. Ключов момент от житието на светеца от Асизи е вглъбената му молитва в изоставен параклис. Перспективата да наследи имотите и заниманието на баща си, уважаван местен търговец в малко селище, не дава мир на съзерцаващия монах. Църковното предание ни говори, че св. Франциск имал откровение, той чул небесен глас: „Франциск, отиди и възстанови Моя дом. Той се разпада в руини“. Монахът от Асизи поема по пътя на кардиналната промяна, постигната с последователно и цялостно преосмисляне на Божието слово. Живот без материални притежания, съпричастност с бедните и онеправданите по примера на Самия Иисус.

Историята във филма ни пренася осем века по-късно от времето на св. Франциск: в Буенос Айрес, където римокатолически духовник проповядва публично на един голям площад през далечната 1999 г. Това е архиепископ Хорхе Марио Берголио – 14 години преди да застане начело на Римокатолическата църква и да стане известен на света като папа Франциск I. Първият папа от южноамерикански произход, първият папа йезуит, но, както е изтъкнато във филма, първият папа, избрал името Франциск.

Филмът на Вендерс не е биографичен портрет за личността на Берголио. Препратките към св. Франциск Асизиски имат една цел – да поставят въпроса доколко и по какъв начин главата на Римокатолическата църква съумява да следва в служението си някои от базисните идеи в учението на францисканството. Замисълът на филма е да представи позициите и посланията на настоящия папа по теми и казуси извън вътрешноцърковния живот на Римокатолическата църква – чрез различни интервюта, записи от Римската курия, за които режисьорът получава специално разрешение от Ватикана.

Бедна Църква за бедните

„Първото интервю, което дадох, в което журналистите отразяваха конклава, едно искрено откровение излезе право от сърцето ми: „Колко бих искал бедна Църква за бедните!“. Папа Франциск се позовава на следния стих от Библията: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“ (Мат. 6:24). Голямото изкушение през цялата история за християнина като личност, както и за църквата, са парите, посочва той.

Сред множеството въпроси, отправени към папа Франциск, от различни по възраст, професия, етнос и социално положение хора, бе и този на едно малко момиче – защо е избрал пътя на по-минималистичния начин на живот. Да не живее в предназначената луксозна резиденция и да не използва скъпоструващия папомобил, а да се придвижва с автобуса на епископите, когато е в Рим. „Докато има църква, разчитаща на материалните си богатства, Иисус не е там. Тя би могла да бъде добра благотворителна организация, но Иисус не е там“.

Трудът – достойнството на човека

В едно малко градче в Италия един работник отправя молба към папа Франциск – да се застъпи за безработните, за тези, които са в неравностойно положение. Това е един от хроничните проблеми, на които настоящият папа е обръщал внимание през годините. Включително и за европейския континент, който може и според статистиките да е най-богатият, но с все по-драстично открояваща се пропаст по оста богати-бедни, работещи-безработни.

Липсата на работа лишава личността от нейното достойнство. Продължителният статут на безработен тласка човека към потиснатост и отчаяние. Начинът да се избяга от консуматорството, корупцията, ожесточеното съревнование е в смирението на ежедневния труд, убеден е папа Франциск. Обществото продължава да приема достъпа до материалните блага и стоки, до трудовия пазар и осигурения дом за даденост. И това е така, защото става дума за основни човешки права, до които всеки действително би трябвало да има достъп. Реалностите обаче показват, че тези „дадености“ за мнозина остават непостижим копнеж. В стремежа да спомогне за промяната, папа Франциск поема инициативата за създаването на обединение между фермерски организации, работници и местни работодатели в Южна Америка.

Опазване и грижа за Творението

Св. Франциск от Асизи е почитан от Римокатолическата църква като покровител на животните. Светецът е написал първата поема на италиански език – апотеоз на Божието творение – от флората и фауната, до природните елементи вода, въздух, огън и земя. Като приемник на името на св. Франциск, за настоящия папа е особено важно да отстоява пред света посланието за мисията на човека не като на самозабравил се господар, а като на любящ и загрижен пазител за своя земен дом.

Филмът припомня за светлинния спектакъл през 2015 г., посветен на опазването на природата, върху фасадата на базиликата „Св. Петър“ във Ватикана няколко месеца преди Парижката конференция за климата. Идеята му е универсална, адресирана не само до християните, а до всеки човек по света. Послание, което показва печалните мащаби на човешката дейност, унищожаваща биоразнообразието на планетата. „Божият завет към човека още от времето на Адам и Ева е да култивира, което по дефиниция означава да полага усилия за формирането на култура там, където тя липсва. Днес това се случва чрез изкуството, технологиите, научния прогрес. Когато обаче това започва да поражда чувство за всевластие, тогава изкушението нараства и процесът се обръща в негативната посока на унищожаване на Творението“, казва папа Франциск.

„Изграждайте мостове, а не стени“

Колко чудесно би било със същия ентусиазъм да откриваме другите – и близки, и далечни, какъвто проявяваме в изследването на далечни планети – тази мисъл на папа Франциск разкрива в пълнота призива му за общение с различните от нас. С някои от своите изказвания той провокира противоречиви реакции от страна на консервативните среди вътре в самата Римокатолическа църква, такива например са думите му: „Ако някой хомосексуален търси Бога, кой съм аз, че да го съдя“.

Именно безграничната Божия любов към човека е свръзката между нас, независимо каква вяра изповядваме и откъде сме – това убеждение на папа Франциск е отразено в кадрите, показващи неговите срещи с мигранти в бежански лагери, с хора от различни религии, етноси и култури; присъствието му в православен храм, в синагога и в джамия.

* * *

Както споменах в началото, пълната зала 1 на НДК за премиерната прожекция на този филм за мен в голяма степен бе неочаквана. След края на филма обаче изненадата бе в собствената ми реакция към него – скептицизмът си беше отишъл и нямаше съмнение, че този филм бе стигнал до най-вътрешната стая на душата ми… Като една проповед за любовта, към която всички сме призвани, и която има силите да докосне сърцето не само на вярващия човек, но и на атеиста.