Издателство „Омофор“ представя „Добрият старец Гавриил“ с Акатист от Константин Церцвадзе

Константин Церцвадзе
Година на издаване: 2021
Меки корици
Страници: 148
ISBN 978-954-2972-83-9

Цена: 10лв. (за онлайн поръчка с отстъпка вижте в края на публикацията)

Издателство „Омофор представя на вниманието на читателите книгата „Добрият старец Гавриил“ с Акатист. Оригиналният текст е издаден с благословението на Светейшия и Всеблажен Католикос-Патриарх на цяла Грузия Илия II. Българското издание в превод на Мила Игнатова се публикува с благословението на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий – игумен на Бачковската и Троянската света обител. Автор на акатиста, включен в изданието, е йерей Арчил Миндиашвили, духовно чедо на стареца Гавриил.

Една от тайните на изминалото столетие е житието на архимандрит Гавриил (Ургебадзе). Малките улички на Мцхета още пазят подвига на проповедническото служение на този обикновен монах, станал легенда на своето време. Той възвръщал хората към вярата, като ги ободрявал и непрестанно им дарявал любов.

Всички, които познават стареца, казват, че е бил изключително простодушен, смирен, любящ и заедно с това страшен. Когато се разгневял или изобличавал човека, се усещало, че чрез неговите уста говори Всевишният – такава божествена власт и сила имали думите му. Но щом забележел, че човекът срещу него се разкайва, старецът го притискал към гърдите си и вселявал в сърцето на ближния надежда и любов.

Нужно било човек да поживее рамо до рамо с него поне няколко месеца, за да се научи да разбира дълбочината на вътрешния му духовен свят и да не се съблазнява от странните му постъпки на юродив. У него имало сила, пред която всички се прекланят и досега – сила на молитвата и любовта.

Юродивият старец и днес продължава да подкрепя хората във вярата, да вселява в сърцата им любов. Той незримо, а понякога и видимо, присъства сред вярващите, независимо от вероизповеданието им, но най-вече сред простодушните хора, които тръгват по трънливия, но и спасителен път, наречен православие.

Негови икони и снимки могат да се видят не само в Грузия, но и по целия православен свят – в храмове, учебни заведения, в колите, в обществения транспорт, край пътя. Наричат свети Гавриил „свещената любов и чудото на ХХ век“ – определение, което говори, че е бил човек, изливащ непрестанно любов върху околните.

„Добрият старец“ – това е друго название на отец Гавриил в Грузия. И той наистина е добър старец, който и до ден днешен наставлява всички идващи при него, дарявайки велика надежда на всеки.

Слава и благодарност на Бога за всичко!

Светият Божи угодник архимандрит Гавриил е не само велик застъпник пред Бога, но заедно с това и образец за нас хората, живеещи на земята. Целият му живот беше огромна любов и грижа за ближния. Това продължава и след неговата блажена кончина. Тази книга е плод на любовта, която старецът Гавриил непрестанно излива върху всички, които се обръщат към нето. Тя е израз и на скромна благодарност към светеца от мене, недостойния и грешен неин автор, Константин Церцвадзе.

Всеки път, когато поглеждам усмихнатия благ образ на стареца Гавриил, ясно си спомням онзи ден, когато за пръв път се „срещнах“ с него. Беше отдавна. През 2003 година от Западна Грузия ходихме на екскурзия в Мцхета. Спомням си, че държах баба за ръка и не се отделях от нея, понеже се боях да не се загубя. Когато на гроба на стареца видях голямо множество хора да свалят кръстчетата и пръстените си и да ги слагат върху пръстта, се учудих и попитах кой е погребан там. Отговориха ми, че там лежи старецът Гавриил, който обича всички и особено децата, и върши чудеса за слава Божия. Помня, че изтичах при могилата, паднах на колене и казах на стареца: „Колко е хубаво, че те има. Уча се добре, не оскърбявам родителите си. Колко си добър! Царство ти небесно, дядо Гаврииле!“ Тогава не можех и да си представя, че ще имам щастието първо да бъда преводач на книгата за него на руски език, а след това и автор на филми за стареца.

Но, както се казва, неведоми са пътищата Господни.

Въпреки множеството изпитания, книгата все пак излезе на бял свят и донесе голяма надежда на много вярващи. Толкова чудеса извърши с мен старецът и с толкова забележителни хора ме събра!

Старецът Гавриил водеше народа към Бога по своеобразни начини. Мнозина поучават: Христос е постъпвал така и вие правете същото, обичайте се един друг, но вършат това само на думи. А старецът постъпваше по съвсем друг начин. Той даваше практически уроци за деветте блаженства и десетте заповеди, а най-вече – за любовта към Бога и ближния!

Константин Церцвадзе

 ***

Бъдете добри и смирени. В нашето смирение си спомни за нас Господ, защото на смирените Той дава благодат. Пред всеки роден от Бога човек бъдете в смирение, доброта и любов. Любов към всички отнасям със себе си – и към православните хора, и към всеки роден от Бога човек. Целта на живота и на целия този видим свят е намирането на Царството Божие, приближаването до Бога и наследяването на Вечния Живот. Това желая и на всички вас. Оставям ви с моето благословение. Нека никой да не изгуби великата Божия милост и всички да се удостоят с намирането на Царството. Няма човек, който да е жив и да не сгреши. Единствен аз съм голям грешник, всячески недостоен, твърде немощен. С цялата си любов моля всички ви, когато минавате покрай гроба ми, молете се за прошка на мене грешния. Прах бях и в праха се върнах.

Архимандрит Гавриил (Ургебадзе)

„Как не можах да се разделя с преподобни Гавриил“

Веднъж момичетата от хора при храма Тадзари в Тбилиси, посветен на „Св. великомъченица Варвара“, ми подариха икона на особено почитания в Грузия преподобни Гавриил Ургебадзе, както и аджика от тбилиския пазар. Аджиката скоро изядохме заедно с едни приятели-монаси, а иконата занесох вкъщи. Молитвен кът с кандило в дома си нямам. Сложил съм иконите си на една полица в библиотеката и тя цялата отдавна е напълно заета.

В деня на изваждане на светите мощи на св. Гавриил, 22.02.2014 г.

Ето преподобни Пафнутий, Боровския чудотворец, подарък от братята на манастира; тук е св. праведен Симеон, подарък от Верхотурие; а това е старинна икона, останала ми в наследство от моите предци. Тук са иконите на преподобни Серафим от Дивеево, преподобни Сергий Радонежки от Троицко-Сергиевата лавра и на преподобни Далматий Исетски, при когото ходя да си посрещам рождения ден в деня на неговото прославяне. Има също икона на св. Игнатий Брянчанинов, която моят духовен отец ми даде като благословение за литературни трудове. Има икона на Пресвета Богородица от Света гора – Атон, както и много други икони. С всяка една от тях е свързана някаква история. Всяка икона ми напомня светите места, в които съм се удостоил да отида, напомня ми за хората – забележителни, искрено вярващи хора, които съм срещнал при тези светини. Когато се моля, споменавам тези хора, така както и те някъде далеч споменават мен; моля се пред иконите, които те са ми подарили. Всички икони са ми скъпи и любими. Погледна Валаамската Света Богородица и се моля за приятеля си от детството, атонския монах Андрей, който някога беше послушник във Валаам. Въздишам пред Абалакската Богородица и си спомням за отец Зосима, който сега е духовник на Тоболската семинария и с когото ходехме на литийни шествия около манастира.

Така за иконата на преподобни Гавриил не се намери място и реших да я занеса в храма, както неведнъж преди съм постъпвал в такива случаи. Вечерта извадих иконата от шкафа, сложих я до главата си и легнах да спя. Сутринта ставам и си казвам правилото, а след това трябваше да ходя на служба (беше неделя). Чета си молитвите, моля се, но и вътрешно си вземам довиждане с преподобни Гавриил. Когато свърших молитвите и понечих да сложа иконата в чантичка, за да я занеса в храма, изведнъж разбрах, че не мога да се разделя с нея. И то не защото ми се свидеше. Иконата беше обикновена, евтина. Погледнах я за последен път и като че ли нож прободе сърцето ми, сякаш се готвех да направя нещо недобро. Но какво недобро може да има в това да занесеш икона в храма?

Това беше единствената моя грузинска икона, благословена от земята, на която са живели предците ми, където са се венчали родителите ми и където

съм се родил. Това беше икона на светията, който се е разхождал по улиците, по които съм се разхождал и аз, и който си приличаше като две капки вода с дядо ми, братята и съседите ми в Дигоми. Изведнъж почувствах, че да подаря тази икона, бе все едно да захлопнеш вратата на грузински монах, който ти е донесъл бъклица осемгодишно вино от дядо Миша.

Тържествено пренасяне на светите мощи на преп. Гавриил за поклонение в храм Светицховели

 

И си казах: на никого няма да те дам, преподобни отче Гаврииле! В моя дом ти си моят най-скъп гост след Христос и моят дом е и твой! Ти си дошъл при мен от нашия роден Тбилиси и с теб дойде живата детска вяра на великите грузински светии, древни като самата земя. Дойдоха намолените храмове и пронизващите сърцето грузински песнопения, от които сълзите текат сами, а сърцето полита право към небето. Отче Гаврииле, дай ми да умия нозете ти и благослови този дом с твоето присъствие!

И веднага се намери място за иконата – отдясно на масата, на която работя. Пиша сега тази статия, а преподобни Гавриил ме гледа да не напиша нещо излишно. Отдавна имах нужда от добър редактор, който да разбира неспокойната грузинска душа. И ето, че Бог ми изпрати редактор, и то какъв! Всяко издателство би завидяло за него.

А в храма никой не очаква от мен икони, там имат достатъчно. В храма Господ очаква от мен само сърцето ми. Доверчиво, горящо и живо. Такова, каквото е имал преподобни Гавриил…

Денис Ахалашвили

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. (02) 9871655, 0886 149 991, Ивайло Недков

Онлайн поръчка на книгата можете да направите оттук >>>