Издателство „Омофор“ представя „Епископски центрове на територията на съвременна България“ от прот. Димитър Тухчиев



Прот. Димитър Тухчиев

Година на издаване: 2022

Страници: 104

ISBN 978-954-2972-88-4

Цена: 14 лв.

 

Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Епископски центрове на територията на съвременна България“ от прот. Димитър Тухчиев.

 

Прот. Димитър Тухчиев е роден в Сопот през 1976 г. Средното си образование получава в родния град. Завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2001 г.

През 2010 г. завършва курс за жестомимичен превод към Съюза на глухите в България, което му позволява да преведе православната литургия на езика на лишените от слух хора.

През декември 2013 г. е ръкоположен за дякон и свещеник от епископ Йоан Знеполски. От същата година е на разположение към Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в България; служи в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. На 24 януари 2021 г. получава офикия протойерей.

Винаги съм се питал кога и как са възникнали първите епископски центрове на територията на България, какъв е бил приблизителният им брой, кои са били техните седалища, къде са се намирали, колко време са съществували, как е била устроена Църквата по българските земи. Превратностите на времето не са пощадили нищо – земетресения, войни и пожари са унищожили почти всичко. Частично е запазен споменът за някои епископии в различни списъци (кодекси), други преоткриваме днес с помощта на археологията и историята, за местоположението на част от тях продължават да се водят научни дискусии, някои епископии са прераснали в митрополии, съществуващи до ден днешен.

Като студент се случваше да попадна на статии и книги, описващи по-известните епископии, свързани предимно с българската история, и много рядко епископии от римския и византийския период. Един ден през 2019 г. от чисто любопитство реших да си припомня това, и така в продължение на една година събирах и систематизирах натрупаните знания. Постепенно се подреди мозайката от антични, средновековни и съвременни епископии (епархии), разкриващи ни разпространението на християнството през вековете.

През 2020 г. се оформи текстът, който днес разгръщате. Дълго се колебах дали изобщо да достигне до читателя, защото съм наясно, че знанието, което имаме, се променя и вероятно някои от фактите вече са остарели.

Книгата е написана за широк кръг читатели и няма претенциите да бъде научен труд, а само да ни напомня за трудовете и духовните подвизи на нашите предшественици, живели преди нас. Защото е добре човек не само да познава своята история, но и да се укрепва с вярата, дадена ни от Бога. Църквата Христова е вестител на словото Божие, а пазител на чистата вяра по апостолска приемственост се явява нейният епископ, резидиращ в главния град на областта.

прот. Димитър Тухчиев

Археологията в България открива изгубената история и понякога има неточности относно някой епископски център, но в бъдеще науката ще реши тези проблеми. Целта на книгата е да покаже съществувалите в миналото християнски епископски центрове на територията на съвременна България; как Църквата Христова е следвала светската администрация през първите векове на християнството в Римската империя. В частност не по-малко важно е даването на християнска обосновка на въпроса защо и как възникват епископските центрове. Отговор на тези въпроси може да получим от историята на Църквата.

Християнските общини се образуват като парикии, независими едни от други, и в същото време са в кинонийно общение помежду си. Като такива те остават до края на IV век. Когато големите християнски центрове Рим, Константинопол, Александрия и Антиохия постепенно започват да отнемат тяхната самостоятелност.

Парикия (παροικία) – самостоятелна църковна община идва от идеята за живот на чуждо място. В този смисъл „пришълци“ се използва в Ефес. 2:19, Лука 24:18 и Деян. 13:17 (в Синодалния превод обикновено превеждан като „пребивавам“), за да подчертае, че християните са чужденци в този свят. В контекста на новозаветното църковно устройство означава църковна община. По апостолско време църковните общини са се управлявали от презвитерите. В по-късната история на Църквата това са енориите.

Енория (ενορία) – район, обслужван от енорийски свещеник. Може да се отнася до териториалното образувание, до хората, живеещи в общността, до църковната собственост в него.

Кинония (κοινωνία) – всички хора, които живеят заедно на едно място; исторически период обхващащ цялото човечество или група хора в пространството и времето. В Църквата кинония е понятие за общество от хора, вярващи в Бога, общуващи помежду си и във вечността. Братството е връзката, която съединява християните един с друг, с Христос и с Бога. Смисълът на думите „братство” и „общение” в Новия Завет се отнасят към споделянето на общ живот вътре в Тялото Христово – духовно, социално, интелектуално, икономическо.

 

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков;

За онлайн поръчки: ТУК>>>

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...