Издателство „Омофор“ представя „Подвигът на богопознанието“ от архим. Софроний (Сахаров)



Архимандрит Софроний (Сахаров)

Година на издаване: 2021

Страници: 348

ISBN 978-954-2972-84-6

Цена: 19 лв.

Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Подвигът на богопознанието. Писма от Атон (до Д. Балфур)“ от архимандрит Софроний (Сахаров).

Архим. Софроний (Сахаров) – велик подвижник на XX век, „богослов на нетварната Светлина“ и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си „Свети Силуан Атонски“, „Ще видим Бога както си е“, „За молитвата“ и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено покаяние, заради което неведнъж е удостоен с Божии посещения. Писмата засягат предимно аскетически теми: послушанието, духовния плач, умно-сърдечната молитва, безмълвието и др., но също така и конкретни същностни разлики между истината на Православната църква и някои западни интелектуални течения.

Отец Софроний е роден в Русия през 1896 г. и завършва живота си през 1993 г. в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител” в Есекс, Великобритания. Първата част от монашеския си път извървява на Света гора, където в продължение на осем години е под духовното ръководство на преп. Силуан Атонски.

Архим. Софроний (Сахаров)

Като младеж се занимава с живопис, после се увлича по будизма и индуизма. Разочарован от философията и мистическия опит на източните религии, той се обръща към православието. След революцията в Русия заминава за Франция, където се опитва да си намери работа като художник. На 29 години постъпва в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж. През 1925 г. приема монашество на Света гора в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Четири години по-късно се запознава със св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. Ръкоположен е за йеродякон през 1930 г. от св. еп. Николай (Велимирович). След войната, през 1948 г. заминава за Франция. През 1959 г. заминава за Великобритания и основава манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, на който е игумен до 1974 г., след което се оттегля от игуменския пост и остава изповедник на обителта. Почива на 97-годишна възраст на 11 юли 1993 г.

Жизненият път на отец Софроний обхваща почти цялото изминало столетие. Основните пътеки на неговото духовно развитие се преплитат със съдбата на човечеството през ХХ век. Неговото слово става незаменима духовна подкрепа за различни поколения. Те намират в него отговори на много въпроси, породени от противоречията, конфликтите и трагедията на съвременния живот.

Публикуваните писма до Дейвид Балфур са най-ранното от духовните писания на отец Софроний. Годините, които предшестват тази кореспонденция, за него са време на напрегнато търсене на Бога – на божествения Абсолют. През онзи период не го напускала мисълта как човек може да премине границите на този временен живот, защото според думите му „духът на човека не приема идеята за смъртта“. Самият отец Софроний описва състоянието си тогава така: „Цялото мое битие се съсредоточаваше в търсенето на изход от тесните граници на времето и пространството“ към познанието на Вечното и Абсолютното.

Целият живот на Дейвид Балфур е неуморно дирене на истината на живота. Неговият търсещ, изпитващ всичко ум никога не му позволява да се успокои от постигнатата цел. Движеща сила в живота му, според неговия израз, е „жаждата за истинското битие“.

Дейвид Балфур

Скоро след неговото раждане родителите му приемат католицизма, което в много отношения определя религиозното формиране на младия Дейвид. По време на обучението си в католическото училище той усеща в себе си призива за свещенство и монашество. От ранните години на своето духовно развитие Дейвид Балфур проявява интерес към православното монашество и през 1926 г. преминава в белгийския манастир „Шевтон“, в който богослуженията се извършват както по западен, така и по източен обряд. През 1932 г. се извършва събитие, което преобръща целия живот на Д. Балфур. Той посещава Света гора – Атон с цел да изследва някои ръкописи. Там става съдбоносното за него запознанство със стареца Силуан и отец Софроний. Преживяването, дадено на Д. Балфур по Божия промисъл, било толкова силно и дълбоко, че за него става очевидно – той трябва да приеме православието. Именно от този момент започва братската кореспондениця между Балфур и отец Софроний. Ръководен от духовната подкрепа на отец Софроний и отеческите наставления на стареца Силуан, Балфур преминава в православието на 12 септември 1932 г. с признаване на свещеническия му сан.

Публикуваните в тази книга писания са ценно свидетелство, което разкрива изворите на богословието на отец Софроний. Учението, изложено в тези писма, е родено в недрата на атонското предание учение и в много отношения предначертава книгите му „Старецът Силуан“ и „Ще видим Бога както си е“. Всъщност писмата съдържат всички основни положения, които определят по-нататъшното превръщане на отец Софроний в духовно явление на нашата епоха.

 

НОВО НАЧАЛО

Атон, 3 (16) септември 1932 г.

 

Да бъде благословено името Господне нине и до века!

Христос посреди нас!

Дълбокопочитаеми, скъпи отец Давид, възлюбени в Господа отче и брате мой, Благословете ме сега вече с пълно свещеническо благословение според властта, дадена Ви от Господа, и се помолете за мен.

 

„Жена, кога ражда, има болки… Но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света“ (Иоан 16:21). Вниманието, по-скоро молитвата ми, през цялото време се съсредоточаваше не само върху това да се извърши фактът на Вашето присъединяване към Църквата, формално, външно – това все още не е толкова голямо събитие, – но върху това след изповедта, след приемането Ви в лоното на светата Църква, особено след Литургията да станете участник в благодатта в такава степен, че да се въздигнете вече със силен дух и непоклатим във вярата завинаги. Ето за това с много труд, скръб, понякога с горчиви сълзи дръзвах аз, окаяният, да умолявам Божията благодат ден и нощ.

Велика милост извърши Господ с нас и ние трябва да Му благодарим безкрай. Но макар че, както казвате, Господ „много Ви е благословил“, аз, сякаш от крайно неразумие, все още не мога да се успокоя напълно. Иска ми се повече, тъй като предстоят много скърби. При това тези скърби идват оттам, откъдето не ги очакваш, и такива, каквито не очакваш. Но Господ знае на кого и колко и кога може или е нужно да даде. Последните Ви писма донесоха много добри вести; и аз се радвам и благодаря на Господа за милосърдието Му към Вас. Но това, че ме жалите, опитите Ви да ме успокоите не ме утешават особено; те произтичат от благородството на душата Ви, но това е все още човешко благородство. За мен, а може би и за Вас, засега е по-добре, ако пишете без да скривате скърбите си от мен. Предлагате ми „малко да си отдъхна“, а аз все още се боя да се предам на такъв отдих. Душата Ви засега е в такова състояние, че още неведнъж ще бъде подлагана на мъчителни, болезнени колебания. Но какво да се прави, трябва да търпим всичко и да се смиряваме. Всъщност аз гледам по светъл начин на Вашето бъдеще, защото вярвам, че „Божието призвание е неотменно“ (Рим. 11:29) в Църквата, и имам много свидетелства за особеното Божие благоволение към Вас. От кореспонденцията, която Ви предстои с бившите Ви приятели-католици и началството, не очаквам голяма вреда за душата Ви; ще има минути на тежка душевна борба, на горчивина, както стана с Вас по повод на писмото от майка Ви. Но всичко това са отгласи на стария, ветхия човек, които са възможни дотогава, докато душата все още е бедна на благодат.

При изобилие на благодат душата я завладяват други чувства. Сърцето се измъчва от желанието, ако е възможно, всички хора да познаят истинския Бог и пътя към Него. Когато Господ посети душата и тя познае Божията любов, която по своето качество, сила и сладост безмерно превъзхожда всяка друга любов, възможна на земята, тогава тя иска и се моли и нейните братя също да пият от чашата на Божията любов.

Не влизайте в по-нататъшна кореспонденция с тях – няма да ги убедите. Достатъчно е да ги уведомите за факта, че сте ги напуснали, като посочите, ако искате, причините, подтикнали Ви към тази крачка. А всичко онова, което могат да ни кажат, вече ни е известно, познато и преживяно докрай. За всичко това със смъртна скръб, неизказани страдания, много сълзи, с постоянна готовност за смърт години наред умолявахме Господа – да ни покаже къде е истината, – и Господ не замълча. Той Сам дойде и ни утеши с неизказано утешение и насочи живота ни според Своята воля. А хората със своя ум, прилепен към земното, какво могат да ни кажат сега? Божията милост ни избави от мъките на съмненията и колебанията относно вярата, и сега вече за тях няма място в сърцето ни.

Пазете, скъпи мой отче, това, което сте получили. Макар и да не сте го получили на висока цена, не пренебрегвайте напразно Божието милосърдие. Добре правите, че сте съсредоточили цялото си внимание върху душата си. Молитвата и трезвението ще Ви спасят от света, и от „приятелите“, и от враговете. Да Ви даде Господ умна молитва и по богатството на Неговата милост да се утвърдите във вътрешния човек (Еф. 3:16 и сл.). А на пост не се предавайте особено. Нямате нужда от усилен пост; ще бъде лошо, ако отслабнете и започнете да унивате. Засега не решавайте трудните въпроси сам. А ако нещо се случи, напишете (по-добре на отец Силуан) – но сам нищо „не приемайте и не отхвърляйте“ без съвет в съмнителни случаи.

Отец Силуан ме кара да Ви напиша за духовния старец. Той казва, че ако бъдете послушен, няма да имате нужда от старец, а самата Божия благодат ще Ви учи на всичко. А когато се появи неотложна нужда от старец наставник, тогава бъдете уверен, Господ ще Ви го изпрати. Ако бъдете склонен някога и аз да Ви кажа нещо по-подробно по този въпрос, то по Вашите молитви и благословение ще се постарая да Ви напиша малко по-подробно за послушанието и стареца, а сега съветът на отец Силуан е достатъчен.

Много се радвам, че въпросът за Валаам отпадна. Това беше изкушение. Владиката, струва ми се, отначало се съгласи на предложението Ви от човешко чувство на отстъпчивост и снизходителност. Но все пак Вие решихте въпроса добре; т.е. ако владиката след като му кажете, че всичките Ви приятели на Атон са против това пътуване, все пак бе решил да Ви изпрати там, щяхте да заминете.

Но след като Божията благодат ни е посочила и самия владика Елевтерий, и мястото, ще се придържаме към посоченото до нови указания за волята Господня за нас (т.е. за Вас, но поради тясната връзка на душите ни в Христос, аз през цялото време неволно казвам „за нас“, макар да става дума само за Вас).

Малкото време ме принуждава да бързам и да съкращавам писмото си. Иска ми се да кажа много неща, но ако Господ благоволи, ще направя това другия път. Проблемът е в това, че сред многото Ви добри мисли за духовния старец, за поведението с бъдещите Ви събратя в манастира, за скърбите, за подвизите и други неща Вие все още имате и някои погрешни разбирания и представи по тези въпроси.

Интересуват ме много подробности от живота Ви там, затова, ако не Ви е трудно, напишете ми, за да ме утешите. Например: има ли църква в „Гайжуни“? Как стана приемането Ви – в храма или в някой частен дом? Служихте ли Литургия на този ден; и изобщо имате ли възможност да служите литургия в „Гайжуни“? Напишете ми името на Вашата майка; по-удобно е да се молиш, когато знаеш името. Сърцето ми е разположено благосклонно към майка Ви, макар съвсем да не я познавам. И в писмата си, и при личните си срещи с нея се отнасяйте с огромно внимание и любов; а в самата истина не отстъпвайте нито на йота.

Когато чета и препрочитам с радост писмата Ви, особено онези места, в които говорите за готовността си за скърби, за страдания, душата ми изпитва порив да Ви прегърне и целуне със свето целувание като безкрайно скъп, любим свой брат…

От първите дни на август ми е възложена една голяма грижа, която ми отнема почти цялото свободно време. Освен това напоследък съм малко болен (простудих се) и това също ме прави телесно слаб.

Молете се за мене, скъпи отец Давид; молете се и на Господа, и на Божията Майка, нашата Владичица. И аз, като по-малък Ваш брат в Христа, не преставам да се моля за Вас.

Ваш предан до края на дните си, любещ Ви в Господа недостоен Ваш брат

 

йеродякон Софроний

 

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...