Издателство „Омофор“ представя „Седем кратки беседи за езика“ на Джонатан Дън

„В този, който вижда, се намира нещо от видяното.“

Думитру Станилоае, „Православната духовност„

Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите двуезичното издание „Седем кратки беседи за езика“ на Джонатан Дън.

Това е неговата четвърта книга за езика. Преди нея той има публикувани The DNA of the English Language (2007), въведение към връзките между думите, The Life of a Translator (2013), поглед върху съвпаденията в превода и Stones Оf Ithaca (2019), проучване на взаимовръзката между езика и околната среда.

Джонатан Дън е завършил класическа филология в Оксфорд. Превел е повече от седемдесет книги от български, галисийски, испански и каталонски език за издателства като Пенгуин Рандъм Хаус, Ню Дайрекшънс и Шиърсмън Буукс. Живее със семейството си в София и служи като иподякон в Българската православна църква.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“ 2022.

Съществени са въпросите за това каква трябва да бъде истинската „аритметика“, на която е добре да учим децата си и която трябва да започва от нулата, а не от единицата; за вярата и рационалността; за назоваването на животните от Адам; за Светата Троица като три в едно и за тринитарния, христологичен (но и мариологичен) характер на езика; за любовта, която единствена е способна – по силата на християнския парадокс – да постигне другия и така да постигне и „себе“-то, истинското себе си на този, който обича: защото, за да намерим себе си, трябва да излезем – чрез вяра – от себе си, от съсредоточеността в себе си, от своя егоцентризъм.

Калин Михайлов

Дън пише със сърцето на поет и мистик. Репликите му са прости и елегантни, мисълта му – остра и проницателна. Всяка беседа се усеща като молитва и медитация – призоваване към по-висша сила, което подсказва, че авторът преживява света за първи път. Читателите от всички деноминации и системи от вярвания ще намерят много за размисъл тук и може да видят света малко по-различно, след като завършат последната страница.

Блуинк Ревю

Книгата съдържа убедителен аргумент, че хората не са автори (създатели), а преводачи (потребители и манипулатори) на това, което съществува в света. Тук ролята на преводача е донякъде магическа и се отдава почит към ролята и целта на човешките същества като даващи и получаващи смисъл, любов и доброта. Седем кратки беседи за езика е проницателна книга за езиковите изкуства с необичаен поглед към духовните основи на английския език.

Форуърд Клариън Ревюс

„Когато водим духовен живот, разбираме, че удоволствията в този свят имат край. Ако им се отдаваме без контрол, те водят до чувство на празнота, на неудовлетвореност. На практика водят доникъде, до спираловидното нанадолнище, гравитиращо около претенциите на егото. Само когато се обърнем навън и прегърнем ценността на другия, тогава нашият живот започва да се откъсва от земното. Съществуват три степени на духовно пътуване. Първата е придобиването на добродетели, които да заемат мястото на задоволяването на страстите. Втората е да започнем да виждаме Бога в света около нас. Третата е съзерцаването на Бога, степен, която се постига само от духовно напредналите.

Спомням си първия път, когато видях лице върху скала. Бях много впечатлен. Наблюдавал съм скалите дълги години, но никога не бях забелязвал нещо толкова необикновено. Светът съществуваше за мен в две измерения: той бе място, където можех да си почивам или от което можех да се ползвам, но със сигурност не такова, което има свое собствено битие извън мен. Можех да го наблюдавам като картина. Това е форма на духовна слепота. Когато се раждаме, сме физически слепи за дни или седмици. Веднъж получили зрение и започнали да различаваме света, си мислим, че това е всичко, че вече имаме очи и виждаме. Но не осъзнаваме, че има и друга слепота, духовна, която ни пречи да виждаме нуждите на другия, съществуването в света на други реалности, които отразяват присъствието и замисъла на Бога. Гърците наричат тези други реалности λόγοι – „логоси“ или зародиши на думи. Те са не Словото само по себе си, а онова, което го представлява, неговите фрагменти.

Когато за първи път видях лице върху скала, започнах да виждам тези „логоси“. Това съвпадна, както и трябваше, с моето въцърковяване, с воденето на духовен живот. Както Христос отваря очите на слепородения в Иоан 9, така го прави и за нас, когато вярваме в Него. Това не се случва внезапно, няма ярка светлина (обикновено), случва се постепенно, но очите ни започват да се отварят. Различаваме лица върху скалата, лица в цветята, лица във водата. Светът ни се открива такъв, какъвто е (а не като източник на удоволствие и печалба, както сме свикнали да гледаме на него в обществото).

И по същия начин, по който логосите съществуват в природата, те съществуват и в езика. Думите имат по-дълбоко значение, скрито от нас, докато не започнем да прилагаме балсама на тайнствата, да участваме в духовния живот, да вярваме в Бога. Веднъж сторили го, булото е премахнато от очите ни и започваме да различаваме това, което е било точно пред нас, но което не сме виждали.“

Джонатан Дън

Богословието на езика

Свикнали сме да възприемаме езика, който говорим, най-вече инструментално. Служим си с думите като „тухлички“, способни да придадат в реалността видимо измерение на нашите мисли и на конкретните ни проекти. Така постепенно, особено заради комуникацията в социалните мрежи, се стига до сериозно пренебрегване на „извора на езика“, до свеждане на огромното езиково богатство само до няколкостотин думи, половината от които, набързо заети от чужда езикова среда, също престават да ни говорят кой знае какво.

Замисляме ли се обаче, че думите имат собствен смисъл? Че смислите им се променят не само в зависимост от контекста, но и от съчетаването и разместването на звуковете в тях, от „езиковите игри“, от дълбинния размисъл върху етимологията и заради онова, което просветва „зад езика“?

В нашия свят, лекомислено и самоуверено забързан нанякъде, тези въпроси все по-рядко се задават и съответно отговорите на тях липсват. Тъкмо тази липса, и то по един наистина впечатляващ начин, идват да запълнят Седем кратки беседи за езика на Джонатан Дън.

Става дума за оригинален трактат върху „богословието на езика“, който сериозно преобръща конвенционалната гледна точка. В него Джонатан Дън доказва, че езикът е кодиран. Че думите, освен към конкретността, препращат и към една друга, духовна реалност. Че освен смисъла, който влагаме в тях, те имат и свой собствен смисъл.

И не на последно място – книгата на Джонатан Дън е не просто мистичен трактат върху словата, препращащ към въплътеното Слово, но тя е и поетичен текст, който може да бъде четен и разчитан на най-различни равнища.

Тази книга „ре-сакрализира“ света в епохата на неговата техническа десакрализация. В основата на всичко това е залегнал и собственият опит на автора, неговите десетилетни занимания със словото, без да забравяме и неговата вяра и литургичен живот като православен християнин.

Седем кратки беседи за езика е книга-пробуждане, но и книга коментар на кн. Битие и седемте дни на творението, в който сякаш долавяме далечен отглас от „Азбучната молитва“ на Константин Преславски или съчиненията на Йоан Екзарх. Четенето ѝ ни дава „друга оптика“, позволява ни по нов начин да съзрем и осмислим мирозданието през неговите λόγοι – корените на нещата или фрагментите на Словото, както ги наричат гърците.

Сторим ли го, ние преоткриваме азбуката, последователностите в звуците, смислите на думите. Оказва се, че дух, вода и плът са елементите на речта и на нашето съществуване. Ключът е в един основополагащ текст от глава втора на кн. Битие, който тук просветва в неподозирано нов смисъл: „Но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:6-7). Ето ги тук в едно споменатите по-горе три елемента на речта: дихание, вода/пара и плът/земя/пръст. Излиза, че Бог е изговорил небето, земята, слънцето и луната, животните и хората, и ги е привел в битие. Към което Джонатан Дън добавя и следния етимологичен прочит: „Какво е изговорил Бог в битие? Света. World (свят) е комбинация между две думи: word (слово) и lord (Господ). „И рече Бог“. И още, и още изключително интересни прочити в недрата на етимологията, един безконечен разговор за смисъла на езика, наченат още от Платон и незавършен от Хайдегер. Разговор за просветващото в езика, към който книгата на Джонатан Дън добавя своя безспорен принос.

Включително и с изключително оригиналния си прочит на глаголните времена – на бъдещето, миналото и настоящето като отгласи от побирането на времето във вечността. Или с предложението да не броим само „нагоре“ (с натрупване или притежание), а и „надолу“ (със смирение и преумаляване). По този начин Азът (I) превръща live (живея) в love (любов) и т.н. Ако приемем, разбира се, че светът е втора духовна утроба, в която можем и трябва да осъществим най-доброто от себе си, тъй както и езикът ни насочва извън болезнените претенции на „егото“.

Всичко това става най-ясно в седмата беседа, в която Джонатан Дън разгръща своята теория за „превода“. Всички ние сме преводачи. Ала в един много по-глобален смисъл от буквалния. Така, както Христос е влязъл във времето, за да преведе за нас смисъла на живота. Ние просто преминаваме през този свят и целта е да даваме и да получаваме смисъл, да сме преносители на любовта и доброто. Преди да бъдем изговорени във вечността.

Тони Николов

Седем кратки беседи за езика. Seven Brief Lessons On Language

Джонатан Дън

Година на издаване: 2023

Страници: 116

ISBN 978-954-2972-94-5

Цена: 16 лв.

 

 

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков;

За онлайн поръчки от сайта на издателство „Омофор“: ТУК>>>

За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>