Излезе от печат книгата „Внимавай върху себе си. Беседи за вниманието и дигиталната култура“ на архим. Максим Констас

На книжния пазар излезе най-новата книга на издателство „Паралингва“ – „Внимавай върху себе си. Беседи за вниманието и дигиталната култура“ с автор архимандрит Максим Констас, декан на Православния богословски институт в Бостън и професор по патристика. Преводач на изданието е Йоан Василев, редактор е Стела Джелепова, а богословската редакция е дело на иконом Емил Паралингов.

Отец Максим е известен американски духовник и учен, който изследва православното и византийското наследство на Светите отци. Настоящият сборник излиза за пръв път и представя трудовете на автора на български език. Първа глава съдържа академичния доклад на автора от конференцията „Електронните медии и православното пастирско душегрижие“ от 2015 г. в Атина на тема „Внимавай върху себе си. За вниманието и дигиталната култура“. Останалата част от 164-те страници на книгата включва беседи на същата тема пред миряни и свещеници.

В едноименния сборник архим. проф. Максим Констас по достъпен начин обяснява от православна гледна точка значението на вниманието, или събраността на ума, за духовния живот и молитва на християнина днес, в нашия свят, обременен от безконтролната употреба на дигиталните технологии. С многобройни примерни от своя пастирски опит и монашески живот, той бързо грабва читателя и го довежда до мисълта за Бога. Отец Максим ясно посочва опасността от разсейването и несъвместимостта му с духовния живот на православния християнин.

Архимандрит проф. д-р Максим (Констас) е роден е на 1 декември 1961 г. в САЩ. Завършва Православния богословски институт „Честният Кръст“ в Бостън и защитава докторантура по патристика и историческо богословие. Придобива световна известност като изследовател и преподавател по патристика и византинистика, византийска литература и православно богословие. Член е на редица международни богословски дружества и е в редакторските екипи на престижни издания като поредицата Средновековна библиотека „Дъмбартън Оукс“ на Издателството на Харвардския университет.

Автор на книги и многобройни научни статии, публикувани в рецензирани издания, архим. Максим работи в областта на светоотеческата и византийска богословска традиция, светоотеческото тълкувание на Св. Писание, „Добротолюбието“ и православната духовност, византийските ръкописи и богословското изследване на византийското изкуство, икони и иконография. Той е водещ специалист в богословието на св. Максим Изповедник и негов преводач на английски език. Преводач е и на трудовете на приснопаметния атонски старец и игумен Емилиан Симонопетрит.

През 2003 г. напуска преподавателската си катедра в Харвард и приема монашество в манастира „Симонопетра“ на Света гора. По покана на тогавашния американски гръцки архиепископ Димитрий от 2011 г. преподава в Православния богословски институт „Честният Кръст“ в Бостън, чийто декан е от 2020 г. Неговите ученици и студенти го описват като динамичен, непринуден, благ, загрижен, мъдър и проникновен.

През 2015 г. е ръкоположен за йеромонах в Гръцката православна архиепископия на Америка, като впоследствие е възведен в сан архимандрит.

***

„Всяка дълбочина има повърхност, но не всяка повърхност – дълбочина. Затова трябва винаги да се стремим да вникваме в дълбочината на нещата, а не само да оставаме на повърхността.

Да внимаваме върху дълбочината на нещата обаче е трудно, защото се изправяме пред един проблем. Повърхността ни привлича. Външното ни омайва, а възбудата от повърхностните впечатления пречи на едно по-дълбоко съприкосновение с това, което не е непосредствено видимо за сетивата ни.

Архим. Максим Констас

В нашето общество на организирано развлечение и разсейване дълбочината на нещата до голяма степен се е оттеглила от хоризонта ни, оставяйки зад себе си празната черупка на повърхностните впечатления. С обездвижени от мобилните ни устройства погледи, ние живеем живота си на повърхността, в безплодно търсене на смисъла и пълнотата.

Същевременно светът около нас изглежда странно лишен от Бога, като че присъствието Му е отнето, като че Той също се е оттеглил от хоризонта ни, заедно с дълбочината, така че сега дори идеята за Бога, като един гаснещ спомен, изглежда все по-отдалечена и недостъпна, скрита от погледа ни, затъмнена от ослепителната светлина на външните впечатления.

Превръщайки в навик своето разсейване, ние се оказваме затворени в порочния кръг на приетите от нас помисли. Както мулето, вързано за мелницата, обикаля отново и отново в един и същ кръг, така и умът ни, който е създаден за Бога, бива уловен в един цикъл – „вързан“ от лъжливите впечатления, телесни усещания и удоволствия. Мислейки, че можем да утолим жаждата си с нещата от света, ние отново и отново се завръщаме, подобно на самарянката, към кладенците, чиито води обаче никога не могат да утолят жаждата ни.

На езика на Църквата, тези превърнали се в навик привързаности се наричат „страстни“ или „острастени“ състояния. На гръцки език думата страст е πάθος и означава нещо повече от обикновен засилен интерес или ентусиазъм по отношение на нещо (като например страст за баскетбол или алпинизъм). Думата патология може би най-добре се доближава до смисъла на гръцкия термин, защото коренът на πάθος означава „пасивност“, а патология е болест или състояние, което ние не желаем волево, но го преживяваме по пасивен начин – нещо, което ни превзема и побеждава, и на което се поддаваме по начин, подобен на начина, по който ни побеждават зависимостите.

Следователно страстта е патология на ума, състояние, което разсейва ума и го принуждава да привърже себе си към външната повърхност на нещата. Страстите се интересуват от удоволствието, не от истината, а умът, управляван от страстите, остава на повърхността на нещата, неспособен да долови Божието присъствие у другите хора и в творението.

Единственият изход от това състояние е Божията любов, отглеждана и подхранвана от горещата вътрешна молитва. Единствено посредством молитвата ние можем да влезем в тайното място на интимна близост между Бога и човешкото сърце и да възстановим връзката си с тайния източник на нашето същество и живот. За тази цел не съществува по-велика или по-ефективна молитва от Иисусовата молитва, от непрекъснатото призоваване на името на Иисуса Христа, „затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно“ (Филипяни 2:9–10). Оттук следва, че човекът на молитвата не е просто този, който чете молитви от книгите, но този, който позволява на Бога да влезе в живота му и да работи вътре в него, „защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деяния 17:28).

Аз съм благодарен на преводачите и редакторите на този сборник. Нека Господ им въздаде стократно за усилията. За мен е благословение, че тези беседи стават достъпни за своите нови читатели, за които отправям молитва Христовата светлина да бъде фар за нозете им, водейки ги безпрепятствено към любовта на Отца.“

Негово Високопреподобие архимандрит Максим Констас
Професор по патристика и православна духовност,
Декан на Православния богословски институт „Честният Кръст”,
Бостън, Масачузетс
САЩ
11.01.2021 г.

Страници от книгата можете да прочетете ТУК>>