От вавилонската кула до Homo cyberneticus

В зората на човешката история пред човека стояха два пътя с една и съща цел. Първият, пътят на самообоженито – апотеозът, бе пътят на човечеството от Вавилонската кула през Просвещението до създаване на техночовешка раса – Homo cyberneticus. Другият път бе теозисът – пътят на обожението чрез Божията благодат: „Сина Божий стана Син Човечески, за да могат синовете човечески да станат синове Божии“.

Издателство „Омофор“ представя на Вашето внимание книгата на д-р Свилен Спасов „От Вавилонската кула до Homo Cyberneticus“. Тук изчерпателно и подробно се разглеждат социокултурните и антропологично-етическите аспекти на генното инженерство, включително в контекста на православния биоетичен дискурс. Проследяват се историческите предпоставки за развитието на съвременните технологии и възникването на идеите на модерната евгеника.

Д-р Свилен Спасов е магистър по биология със специалност „растително генно инженерство“, придобита в Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, и магистър по богословие от Православния богословски факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. През март 2019 г. придобива докторска степен по богословие, защитавайки успешно дисертация на тема „Генното инженерство: социокултурни и антропологично-етически аспекти“, с научен ръководител доц.д-р Свилен Тутеков. Като православен автор с интердисциплинарен подход, той пише в областта на биоетиката, изграждайки нови концептуални мостове между биологичното и етичното знание.

От автора:

Както всеки текст, така и тази книга има своята предистория.

Макар да бях приел св. Кръщение на 12 години, едва когато навърших 17 през далечната 1988 г., за първи път се запитах познавам ли Бога. Отговорът, който не изрекох на глас тогава, но внесе страх в душата ми, бе отрицателен. Разбира се, желанието да търся Бога бе резултат от действието на Божията благодат (енергия) вътре в мен. От този момент нататък започнах да търся активно истината за моя Създател, тръгвайки по един път, преминаващ през различни духовни полета.  Натрупаните впечатления и духовната опитност ми помогнаха да изградя за себе си през годините истината (доколкото това е възможно в тяло) за Триипостасния Бог. Преломен момент в моето духовно пътуване бе магистърската програма, която записах в Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Тъй като вече имах една магистратура – тази по биология – изпитвах нужда от аналитично, систематизирано богословско знание, което, за моя голяма радост и удовлетворение, получих през тези три години на обучение. По този начин намерих отговорите на много от въпросите, които си задавах през годините, а не на последно място и заради преподаватели, с които Бог ме удостои да се запозная и да ме обучават.

Като биолог и богослов, като изповядващ православието християнин, винаги съм се вълнувал от проблемите на православната вяра в динамичните условия на съвремието. По тази причина първо за тема на магистърската си теза по богословие реших, разбира се, с помощта на доц. д-р Свилен Тутеков, моя научен ръководител, да избера казус с практическа насоченост по прилагане на богословски рефлексии в полето на биоетичните проблеми.

Пред мен стояха множество въпроси. Един от най-важните беше за историческото развитие на технологиите и тяхната роля за превръщането на човешката цивилизация в технократична. Каква е историческата обосновка, в която работят откривателите на съответните научни методи и теории? Как социокултурните и политическите влияния са се отразили на технологичното развитие, в частност върху генното инженерство?

На второ място, как възникването и развитието на генното инженерство, видовете клониране – репродуктивно и терапевтично, както и възможността за използването на генноинженерните методи заемат място в различни сфери на съвременния живот. В каква степен методите на генна модификация на организмите и човека са предпоставка за непредвидими биологични, екологични и социални рискове? Какъв е алгоритъмът, по който всеки етап от развитието на съвременните биотехнологии следва етапите в развитието на евгеничните идеи и какви са техните връзки с политическите идеологии?

На трето място, какво е евгениката в нейния съвременен вариант и какъв е процесът на идеологизация на биологичното познание в края на XIX и в началото на XX век? Защо технологиите се превръщат в средство за моделиране на човешкия социум чрез насочена еволюция? Можем ли да кажем, че този нов еволюционен процес – генното инженерство, играе роля на нов естествен подбор? Какви са идеологическите основи на трансхуманизма и причините, поради които генното инженерство като технология е обречено да се развива, обслужвайки и реализирайки трансхуманистичните идеи, а те, от своя страна, превръщат техническия процес в основна движеща сила на развитие на човешката цивилизация?

На четвърто място, каква е същността на човека в перспективата на православната антропология? Как клонирането и генното инженерство засягат същността на човека и неговото психосоматично единство? Какво е състоянието на генното инженерство в последните години на XX век?

Не на последно място, какви са динамичните критерии на православната биоетика? Изхождам от убедеността, че православното богословие е поставено пред предизвикателството да формулира тези критерии, като защитава уникалността на личността от всички опити за затваряне на човешката персоналност в обективна етична система, защото въпросът за методологията на православната биоетика трябва да бъде артикулиран в нейната приложимост и културна ефективност. Тя трябва да има отворен и динамичен подход към възникналите биоетични проблеми, което означава да притежава диалогичност спрямо историческия, културния и социалния контекст на възникване на биоетичните  проблеми. Този модел на православната биоетика  може да създаде критерии за отношението към социалната реалност, които да функционират като нормативна защита на личността. Всъщност всяка екзистенциална ситуация, каквито са всъщност биоетичните казуси, изисква от православната биоетика да прояви творчески критериите, които определят отношението на Православната църква преди всичко към личността. По този начин може да бъде преодоляна безизходицата в съществуващите етични системи.

13.03.2020 г.

Грац, Австрия