Срещи със стареца Назарий

Все по-често се намират книги за православни старци от ново време. Тези подвижници на благочестието повдигат духа на хората и приближават подвига на вярата към нашите дни.

Още по-чудно е когато има старци, които са прекарали живота си в манастир и нямат допир със света, а се оказва, че отлично разбират какво се случва в същия този свят и как може човек да се справи с трудностите в него.

Радостно е, че и в България се е родил такъв старец. И колкото и да се опитва да се укрие от света, той е като град навръх планина.

Това е старецът Назарий, покойният игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“. Книгата „Срещи със стареца Назарий”, писана от негови духовни чеда, е с характера на биография, но не съвсем. Разказва ни за живота на един човек, видян през очите на други, но всъщност е една разходка към небето.

„Срещи със стареца Назарий“ е издадена от „Православна библиотека ТАВОР“, с. Рударци. Богословски редактор е свещеник Илия Христов, а съставител е Велизар Пейков. Работилите по книгата споделят, че идеята за нея се ражда от подтика духовните му чеда да разкажат за срещите с отеца. Едва ли тази книга щеше да бъде факт, ако дядо Назарий бил жив. Защото той не обичал да се говори за него. Именно на това е учил и духовните си чеда.

Тези кратки тематични откъси от живота му ни разкриват частица по частица един духовен заряд, присъщ за светците. Историите носят топлина и мъдрост; написани са просто, но носят пълнота. Не ти липсва нищо и всичко си е на мястото.

Проследявайки земния път на дядо Назарий, човек лесно открива своя. Научава, че Бог не би оставил чедата си, не е оставил стареца, не би оставил и нас. Из страниците на книгата постоянно откриваме примери от живота на стареца, които могат да ни помогнат в ежедневието, в нашата си действителност – тук и сега. Такъв пример обаче в живота на дядо Назарий е бил рилският монах Евлогий. Тази приемственост в Църквата трябва да имаме като пример и за нашия живот.

Животът на стареца и неговите слова ще намерят място в сърцето на всеки. Удивителни, но лесно достъпни, близки до нас и описани просто – такива са историите в книгата. Сякаш с живота и делата си старецът ни учи повече отколкото биха могли да го направят тонове книги със сложни мъдрувания.

Интересни са поученията на стареца Назарий за поста и изповедта. Неговите духовни чеда разказват, че съветвал да се пристъпва по-често към изповед и то преди големи Господски празници. По време на изповед не давал съвети, бил е благ, любвеобилен и сърдечен. Учел, че трябва да се изповядва греха и да се каем за него, а не да се оправдаваме за стореното. При изповед казвал: „Съвестта да ти е епитимия“.

Относно сълзите по време на Тайнството смятал, че са знак на гордост.

Когато човек чувства покаяние, душата му омеква пред Бога и колкото по-голям е грехът, толкова по-снизходителен е бил дядо Назарий към грешника. Казвал на по-близките до него, когато нещо ги смущава, да го споделят, а не да чакат изповедта.

Ето какво казва отец Назарий за поста: „Като не знаеш дали е постно или не – не го яж в постен ден.“. Той преценявал нещата от всички страни. Давал за пример монахини от съседен манастир. Там една от монахините искала да засилят поста, но игуменката преценила, че ще правят това, което пише в типика.

Дядо Назарий се стараел да предаде православието такова, каквото го е научил от рилските старци. „Игото ми е благо, а бремето ми е леко” – припомнял той Христовите думи, за да бъде ясно, че постът трябва да минава леко. А в края на поста да можем от сърце да кажем, че не сме усетили кога е минал. Що се отнася до големите постници, учел, че това не е за всеки и тези неща се случват единствено по Божията благодат.

Ще се изненадате от живота на този на пръв поглед обикновен човек. Човек, които е изпълнил книгата на живота си с добри дела. Това се потвърждава и от думите на дядо Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, в края на книгата. Други негови чеда споделят, че дори от всичките му монаси да вземеш най-доброто и да го сглобиш, пак няма да направиш такъв човек като него.

Защото старецът е излъчвал мир, простосърдечност, милосърдие и снизхождение към слабостите и недостатъците на ближния. Заради такива срещи си струва да се прочете книгата. Срещи с пример за богоугоден живот.

Книгата „Срещи със стареца Назарий“ можете да откриете тук