Без страсти

Е, трудно е да се надяваме на държавата да подеме и да реши този въпрос съобразно сложилата се ситуация и съобразно съвременното мислене и религии на своите граждани. Но Църквата по най-цивилизован начин може да покаже това, което знае, и това, което може. И съвсем друг е въпросът, дали тя има или няма авторитет у нас.

Какво може да каже Църквата? Тя може да каже това, което нашата държава не може да каже, понеже не знае или не иска да знае или да каже.

Църквата може да каже, какво е човек, какво е живот, какво е смърт. Тя може да каже какво е света и как да живеем в него, какво е Бог и как да общуваме с Него. Църквата може да ни каже какво е радост и какво е щастие, какво е брак и раждането на деца от него. Тя може да ни каже какво е любов, какво е истина и какво е лъжа.

Хора, чували ли сте тези неща от Църквата?
Имате ли отговори на тези неща?
А дали сте се вслушвали?

Нека да не почваме с гръмките анатеми и забрани. Тези „килъри” сами са се осъдили на отлъчване, а и са малки звена в тази неизяснена обществена кланица.

Всички сме виновни в това. Нека да съжалим себе си и всички наши сънародници, и специално лекарите. Целият народ трябва да се покае в това безумие. Нека да помислим как да се оправим, какво да направим откъде да започнем.

Радвам се, че започна разговор по тази тема и в същото време, като чета коментариите на материалите, се огорчавам от дребните претенции и закачки. В това дело можем да се обединим и да покажем своята вяра, своя живот и своя образ на мислене.

Повярвайте, ще се намерят хора, които ще се вслушат и ще чуят.

Това можем ние като Църква.

Повече по темата вижте в списание Среща, бр. № 3, „Аборт и допустимата контрацепция”