Будители

Наближава Денят на Будителите, празник, който се завърна в българския календар, заедно с духовното си значение. И с осъзнаването на присъстващия Божествен Дух в българската история. Всяко пробуждане е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живота на нашия народ. В този смисъл, народните будители са изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух.

Да говорим за пробуждане във възрожденския смисъл на думата и в планетарното село, е закъсняла романтика. И все пак, през пролуките на днешния ден, ни докосват лъчите на миналото със своята наивна вяра, вдъхновено творчество и себеотрицание. С ярките и чисти цветове, открити лица, топлина… Не можем просто така да отминем думите или образите на нашите предшественици. Не можем – не намираме сили, те са наша кръв… И е чудно – приличаме ли си?!

Следи и присъствия – съкровени, дълбоки, стаени и явни, непосредствени, силни, красиви. Топлина и уют, време и тайна. Всичко се е побрало в малкото ни парче земя. И сигурно така трябва да бъде: да са скрити неподозирани неща, кое от кое по-чудни, да можем всеки ден да се изумяваме и колкото повече търсим в миналото си, толкова повече да намираме. Да помним…

Намираме се в югоизточната част на Европа и това донякъде обуславя спецификата на нашето Възраждане. Западното Възраждане, в много случаи, носи печата на разбунтувалия се срещу небето човек. В този край на Европа Възраждането се стреми да улови същинския смисъл на обновлението: завръщане при християнския корен и истинската свобода, каквато е според Евангелието: “и истината ще ви направи свободни”. Истината е и си остава нашата тайна. За нея другите, в други ширини и пространства не подозират. Не знаят. Понякога и ние не подозираме. Изумени разбираме, че живеем на толкова прекрасно място, имаме за вяра истинската вяра на Църквата от времето на апостолите още… И не ни се налага да се лутаме дълго и мъчително, защото, ето, колко храмове има в тази земя!

Наближава Денят на Будителите, празник, който се завърна в българския календар, заедно с духовното си значение. И с осъзнаването на присъстващия Божествен Дух в българската история. Всяко пробуждане е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живота на нашия народ. В този смисъл, народните будители са изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух. Енергията на божествената природа “пробужда” душата на народа, възражда стремежа към истина и мотивира стотици духовници, книжовници, зографи, резбари – хора понякога анонимни и скромни – да впрегнат своето малко човешко усилие в обновяването на една нация.

Преди сто и тридесет години един от видните български възрожденци-будители, Васил Друмев (бъдещ Търновски митрополит), пише своята статия “Животописи. Значение на животописите”, в която казва следното: “Християнството съединява всички хора и ги прави братя, независимо от каква народност са… От друга страна никой друг, освен ние, българите, не е разбрал по-добре от нас, че дължим своето единство най-много на нашето твърдо и непоколебимо стоене в бащината вяра”.

Универсалното и националното начало са поставени едно до друго в студията на бележития възрожденски деец. От една страна, опазването на идентичността и личността на един народ. От друга – побратимяването от и заради вярата с другите християнски народи.

Когато се обръщаме към миналото си, за да препрочетем светлите страници от своята история, непременно се спираме на времето, наречено Българско Възраждане, за да разбудим надеждата си. Почитта към напрашените ликове от избелелите портрети – формално вяла или с фалшива поза – няма как да не е доказателство за изгубени корени. Да знаем кои бяха те е едно, а да се доближим до тяхното битие – съвсем друго. Възрожденското време доближава образованието и образоваността до обикновените хора. И това се случва благодарение на Църквата и нейните килийни училища. Векът на българското просвещение възпитава чрез своите най-изявени творци в идеалите за дълг, чест, трудолюбие и милосърдие. “Скромни” и вечни идеали. Изкуството, литературата, архитектурата от тогава са изпълнени с тях. И с доброта, любов, свобода…

И сигурно затова, когато заговорим за българска старина, пред очите ни се явяват котелски килим, тревненски резбован таван, копривщенска къща и красива народна носия. Красотата на миналото ни задължава. Светлината ни призовава. Имаме подадената десница от нашето вчера и, заедно с благодарността, оставаме с надеждата да съумеем да бъдем будни днес.